Симеон пред Константинопол, худ. Димитър Гюдженов

Историята накратко: През лятото на 924 г. българският цар Симеон I се появява пред портите на Константинопол с многочислена войска. През 921 и 922 г. армията му завзема предградията и околностите на ромейската столица и става ясно, че българският цар прави планове за мащабна обсада по суша. В кореспонденцията между Симеон и патриарх Николай I Мистик става ясно, че българският владетел е имал намерение да превземе Константинопол, но за това съдим само въз основа на тезите патриарха. Българският владетел не заявява официално, че иска да превземе ромейската столица, а цели да получи признание за царската си титла и да стане василеопатор на малолетния император Константин VII Порфирогенет. Симеон оспорва легитимността на Роман I Лакапин, който става василеопатор през 919 г., когато венчава дъщеря си Елена за Константин VII.
В българската историография се твърди, че мечтата на Симеон е да завладее Константинопол и да стане император на българи и ромеи (българският цар приема титлата „император на българи и ромеи“ през 918 г. в Преслав, доказателства за това има в открити негови печати с надпис „василевс миротворец“). През 924 г. той има възможност да превземе Константинопол, но решава да търси мир и иска лична среща с императора. Това се оспорва от хронистите Лъв Граматик и Продължителят на Теофан, които разказват, че българският цар няма желание за мир тъй като заповядва на войските си да изгорят църквата „Св. Богородица“ и дворците в Пиги. По отношение на събитията от 924 г. ромейските хронисти Лъе Граматик и Продължителят на Теофан разказват сходна история, която описва само пристигането на Симеоновата армия пред стените на Константинопол в началото на септември 924 г. и срещата между него и Роман Лакапин в началото на ноември. Периодът на обсадата на Константинопол от българите (септември-октомври 924 г.) остава неописан. Липсата на източници за събитията през тези два месеца дава възможност за различни спекулации, което допълнително затруднява изследванията. Няма открити до днес писмени или археологически сведения за директен щурм на българската армия срещу стените на Константинопол. От хронистите знаем, че Симеон строява армията си по протежението на стените и в околностите на Златния рог. Срещата между него и Роман Лакапин се състои през ноември, а не на 09.IХ, както е наложено официално да се приема. Продължителят на Теофан и Лъв Граматик пишат, че срещата между двамата владетели се състои на сал, поставен на Златния рог, близо до Влахерните. Симеон пристига с огромна войска и хронистите пишат, че войниците му са били облечени в златни и сребърни доспехи и са го приветствали на гръцки като василевс. Този акт е открита провокация към ромейския император и цели да оспори неговата легитимност, нещо, което Симеон прави в писмата си до Николай Мистик. По време на преговорите между Симеон и Роман Лакапин не се стига до сключването на мирен договор. Вероятно двамата са се договорили за временно прекратяване на военните действия. Според хрониките на Продължителят на Теофан и Лъв Граматик, срещата се е състояла на 09.XI.924 г. и веднага след нея българският владетел снема обсадата на Константинопол и поема към земите си.

Източници: 1. ГИБИ, том V, София, 1964 Продължителят на Теофан http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_107.html Лъв Граматик http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_140.html