Йохан Церклаес граф фон Тили

Йохан Церклаес фон Тили

(февруари 1559 – 30.04.1632г.)

Тили

Йохан Церклаес фон Тили, наричан “Монахът в Броня” бил един от основните пълководци, начело на католическата армия по време на Тридесетгодишната война. Заради заслугите си получава титлите “граф” и “фелдмаршал”Роден е през февруари 1559г. в замъка Тили в Брабант, Испанска Нидерландия (дн. Белгия) в семейство на фламандци католици. Учи в йезуитския колеж в Кьолн ( дн. Германия) след което през 1574г. се записва в испанската армия, където се сражава под командването на херцога на Парма. На 17.08.1585г. участва в превземането на Антверп, а през 1590 участва в битката при Иври ( дн. Нидерландия). През 1591г. е назначен за губернатор на градчето Дун на река Моуз,след което заминава за Австрия и се включва в имперската армия във войните на Хабсбургите с османците. Там през 1602г. е повишен в полковник и му е поверено командването на една валонска* част. Две години по – късно е повишен в чин генерал, а през 1605г. е обявен за фелдмаршал. Така в рамките на 5 години служба той се идига до върха на военната йерархия на Австрия.През 1610г. е назначен от електора на Бавария Максимилиан I за главнокомандващ силите на Католическата лига, с което се поставя началото на нов период в живота на Тили. Следващите години Йохан прекарва в обучение на своята армия, която тренира според испанският маниер, съчетавайки дълбоки редове от копиеносци и огневата мощ на мускетарските роти. Скоро му се налага да покаже колко добре е обучил своите войни. През 1618г. започва бунта на чехите, който прераства в т.нар. Бохемска война – първата фаза от Тридесетгодишната война. За да помогне на Императора**, Максимилиан Баварски изпраща Тили начело на 25 000 армия, която да разбие протестантите и да върне Бохемия (дн.Чехия) на австрийците. Решителното сражение се състои на 8.11.1620г. в местността Била Хора ( Бялата планина – бел. авт.), не далеч от Прага. Съединените сили на Тили и австрийците, водени от генерал Шарл Бокюи нанасят поражение на протестантската армия, водена от Кристиан от Анхалт-Бенбург. Тази бляскава победа предрешава изхода на конфликта и няколко дни по – късно, имперските сили влизат победоносно в Прага.Две години по – късно, през април, губи битката при Вислох, но през май нанася ново поражение на протестантите при Вимпен, а през юни при Хощ, разбивайки последователно двете основни протестантски армии. През септември превзема Хайделберг, а през август на следващата 1623г. разбива Кирстиан фон Бруншвиг при Щадлон с което слага край на протестантската съпротива и приключва Палатинската кампания***Разгромът на немските протестанти принуждава датският крак Кристиан IV да се намеси във конфликта. Тили отново застава начело на армиите на Католическата лига и заедно с опитният австрийски фелдмаршал Валенщайн успяват да победят и този противник, донасяйки победа на империята и в Третият (Датски) етап на Тридесетгосишната война, ознаменувана от договора от Любек. През 1631г. Тили започва обсадата на Магденбург, която в последствие му донася мрачната слава на един от най – жестоките мъже на онази епоха. След успешен щурм на 20.05.1631г, 40 000та армия на католиците нахлува в Магденбург. За съжаление, военачалниците изгубват контрол на д своите войници и те избиват над 25 000 души от мирното население. Мнозина опоненти на Тили го обвиняват че нарочно е дал заповед за клането, теза която се налага по онова време. Сред съвременните изследователи обаче има сериозни съмнения Тили да е заповядал разграбването на града. По – вероятната причина е, факта че войниците не получавали редовно заплатите си и разчитали на плячка и грабеж за да се обогатят. По същото време, Шведският крал Густав II Адолф нахлува в северна Германия, обявявайки се за защитник на протестантите. Армията на Тили го посреща при Брайтенфелд, близо до Лайпциг, но е разбита от шведите и Тили е принуден да отстъпи на юг. На 15ти април, 1632г. двамата пълководци отново се срещат в битката при река Лех, където Тили е тежко ранен от гюле, още в началото на сражението. Изпадналият в безсъзнание граф е отнесен от бойното поле и умира от тетанус, причинена от възпалените му рани на 30ти април вИнголщад на 73 годишна възраст.

*Валонци – етническа група, населяваща южна Белгия. Имат католическо вероизповедание и говорят френски език.

** Става дума за Фердинанд III, Император на Свещената Римска Империя на Германската нация и ерцхерцог на Австрия.

*** След падането на Чехия през 1622г., военните действия продължили в земите около река Рейн в т.нар. Рейнски Палатинат, владение на Фридрих V, наричан Зимният крал. Той бил претендент за трона на Чехия и един от виновниците за началото на войната.

Хронология:

Февруари 1559г. – Роден в замъка Тили, Брабант,Испанска Нидерландия.

1574г. – Постъпва на служба при херцога на Парма.

17.08.1585г. – Участва в превземането на Антверп.

10.03.1590г. – Участва в битката при Иври.

10.03.1591г. – Назначен е за губернатор на Дун на река Моуз.

1600г. – Постъпва на австрийска служба.

1602г. – Повишен е в полковник.

1604г. – Става генерал.

1605г. – Обявен е за Фелдмаршал.

1610г. – Става главнокомандващ на войските на Католическата лига

8.11.1620г. – Разбива протестантите при Била Хора.

ноември 1620г. – Превзема Прага.

27.04.1622г. – Губи при Вислох.

06.05.1622г. – Печели при Вимпен.

20.06.1622г. – Победител при Хощ. Обявен е за граф.

11.09.1622г. – Превзема Хайделберг.

06.08.1623г. – Разбива протестантите при Щадлон.

27.08.1626г. Побеждава датчаните при Лутер

1626г. – Завладява Бруншвиг, Шлезвиг, Холщайн и Ютланд.

20.05.1631г. – Превзема Магденбург. (Магденбургското клане)

17.09.1631г. разбит от Густав Адолф при Брайтенфелд

15.04.1632г. Разгромен от шведите при река Лех. Тежко ранен

30.04.1632г. – Умира от тетанус в Инголщад.

Битката при Била Хора:Протестантите заемат позиция по хребета на хълма Била Хора ( Бялата планина), пресичащ пътя към Прага.Позицията е защитена по десния си фланг от един ловен замък а от ляво с блата. Католиците заемат позиция в по – равнинната част на местността, като разполагат артилерията си пред бойният ред. Битката започва едва към обяд. Тили изпраща част от армията си да проучи блатистия терен и да атакува протестантите, за да ги провокира да дадат сражение. За изненада и на двете страни, малочислените но добре тренирани католически сили обръщат в бягство значителна част от протестантите. Кристиан от Анхалт опитва кавалерийска контраатака към основните сили на Тили, но не получава достатъчно подкрепа от останалата част на армията си и силите му са разбити и обърнати в бягство. В рамките само на два часа, добре обучената армия на Тили печели пълна победа, губейки едва 700 души срещу над 2000 от страна на протестантите.Тази победа се оказва решителна за цялата Бохемска война. Няколко дни по – късно е превзета прага, с което чехите победени и принудени да приемат властта на Императора.