Карл XII

Карл XII

(17.06.1682 – 11.12.1718)

Karl_(Charles)_XII_of_Sweden

Роден в Стокхолм на 17ти юни, 1682г., Карл е единствения жив син от брака на Карл XI Шведски и кралица Улрика Елеонора Датска. Наследява короната след смъртта на баща си, през 1697г., когато е едва петнадесетгодишен. 3 години по-късно започва Великата Северна Война, в която Карл се изправя срещу съюзените сили на Русия, Полша, Саксония и Дания. Едва 18 годишен заявява че никога няма да води несправедлива война, но и няма да завърши вече започната, освен ако не победи всичките си врагове.

Войната започва в началото на 1700г. Русия, Дания и Полша, убедени в неопитността на младия крал му обявяват война, за да се справят със Шведската империя и да откъснат колкото се може повече територии от нея. Младият Карл трябва да се справя с тримата си врагове един по един.

Първи в списъка му са Датчаните, които заплашвали шведският съюзник Фридрих IV, владетел на Холщайн. Карл умело спечелил подкрепата на Англия и Нидерландия, които искали да попречат на Датчаните да блокират пролива Йоресунд и да затворят Северно Море. С тяхна помощ, начело на една 9 000 армия и 40 кораба, Карл извършил десант на остров Шеланд и принудил Датчаните да подпишат договора от Травендал с което опасността за Холщайн изчезнала а Дания била временно извадена от войната.

След като се справил със датчаните, Карл насочил погледа си към Полша и Русия. Руснаците били нахлули в Шведските владения в Латвия и Карл решил да ги изтласка. След изненадваща атака, възползвайки се от лошото време и самоувереността на руснаците, Карл ги разгромил при Нарва, въпреки, че руснаците разполагали с 4 пъти по-голяма армия. След тази бляскава победа, Карл се отказва да преследва руснаците, а насочва вниманието си към Полша. В разрез с мнението на Шведския парламент, Карл пренебрегва предложението за мир, отправено от Полско-саксонския владетел Август II Ветин, победил последния при Клисзов и завладял множество полски градове. Последвало отстраняването на Август от полският трон, на който Карл поставил своя кандидат – Станислав Лесжински.

Докато Карл се борел с поляците, руският цар Петър I успял да реализира планираните от него военни реформи. Обновената руска армия успява да завладее Ингрия, което дава на Русия излаз на Балтийско море. Скоро Петър започнал да изгражда в ново завзетите земи град, кръстен на негово име – Петербург. За да се справи с новата руска заплаха, Карл се съюзил с казашкия водач Иван Мазепа. Двамата заедно предприели офанзива във вътрешността на Русия, но шведско-казашката армия била атакувана от руснаците преди да успее да се обедини и загубила голяма част от численият си състав. Бунта на казаците бил смазан, а изтощената от зимата шведска армия, била победена от руснаците при ПОлтава. По време на битката, Карл бил изпаднал в кома, причинена от множеството рани, които бил получил по време на предишните сражения. Резултатът от Полтава бил катастрофален. Карл, заедно с хиляда души се изтеглил на лагер в Османската империя, край град Бандер, Молдова. От начало турците го посрещнали добре и платили престоя му от държавния бюджет, но в последствие, султан Ахмед III се уморил от постоянните планове на шведският крал за войни и офанзиви, заловил го и го завел в Истамбул. По време на своето пленничество, Карл изучил османският флот, както и усвоил правилата на шаха.

Докато шведския крал бил „гост” на падишаха, Руснаците завзели Финландия, Прусия атакувала шведските владения в Северна германия, а Август II отстранил Станислав Лерсжински и завладял обратно градовете, отнети му от шведите. Друг тежък удар за Швеция, било оттеглянето на Англия като шведски съюзник. В тази ситуация, Карл успял да напусне Истамбул, и заедно със свитата си, на коне, да прекоси половин Европа за 15 дни и да се завърне в шведските владения в Померания.

След завръщането си в Швеция, Карл събира нова армия и напада Дания, атакувайки нейните норвежки владения. През 1716г. Карл превзема Осло, а след това обсажда замъка Аксершус, но е принуден да вдигне обсадата, тъй като флотата, която носела провизии за шведската армия, била разгромена от норвежкия адмирал на датска служба Петер Вессел „Торденскьолд” в битката при Динекилен.

През 1718г. Карл отново влиза в Норвегия и обсажда крепостта Фредрикстен, близо да граничния град Халден. Докато надзирава работата по окопите, на 11.12.1718г., Карл е смъртоносно прострелян в дясното слепоочие. Според официалната версия става дума за вражески шрапнел, но вероятно изстрелът идва от собствените му редици.

Смъртта му бележи края на Шведската империя. Овакантеният шведски трон е наследен от сестра му Улрика Елеонора, заменена на трона от своя съпруг Фридрих I от дома Есен-Касел. Великата Северна Война завършва с пълно поражение за Швеция, през 1721г.

Хронология:

17.06.1682г. – роден в Стокхолм

1697г. – става Крал на Швеция

1700г. – започва Великата Северна Война

30.11.1700г – разгромява руснаците при Нарва

09.07.1701г. – побеждава поляците при река Дюна

19.07.1702г. – побеждава поляците при Клисзов

21.04.1703г. – побеждава саксонците при Пултуск

28.10.1704г. – побеждава саксонците при Пунтиц

15.01.1706г. – побеждава руснаците при Хродно

04.07.1708г. – побеждава руснаците при Холовжин

28.06.1709г. – поражение на шведите при Полтава

1716г. – превзема Осло

1718г. – обсажда Фредриксен,

11.12.1718г, – убит докато инспектира работата по траншеите

Предшественик

Титла

Наследник

Карл XI

Крал на Швеция

(1697 – 1718г.)

Улрика Елеонора