Шведската кампания в Русия 1708-1709г.

След като побеждава саксонци и поляци, Карл XII насочва вниманието си на изток. Шведите, изтощени сред поредицата походи през 1706 г. се нуждаят от почивка и кралят им я дава, отделяйки цялата 1707 г. на окомплектоване и подсилване на своите войски. През зимата на 1707 г., Карл напуска Саксония и навлиза в Полша, където започва финалната подготовка за своя поход на изток. През пролетта на 1708г., Карл вече разполага с 40 000 армия, от които 20 000 са кавалерия. Заедно със себе си, Карл води и двама от най-верните си генерали – Реншьолд и Левенхаупт, които вече са се доказвали срещу руснаците. Целта на краля е да нанесе изненадващ удар, който да принуди руснаците да дадат решително сражение и в него по-опитната скандинавска армия да разгроми врага и да извади Русия от войната. Стратегията на Карл е пряк предшественик на Наполеон и неговата идея за инвазия срещу Русия, която се случва век по-късно. Подобно на Карл и Бонапарт търси решителна победа в директен сблъсък, с която да унищожи основните руски сили.

Подобно на Кутузов, век по-късно, Петър избира да не дава сражение на своя по-силен опонент, въпреки численото си превъзходство (каквото Кутузов няма да има срещу Наполеон – б.а.). Руският цар заповядва всички хранителни припаси и добитък, намиращи се по пътя на шведската армия, да бъдат изтеглени или унищожени. Идеята на Петър е да изтощи максимално враговете си, разчитайки на комбинацията от труднопроходими пътища, огромни разстояния и неблагоприятен климат. На общо 40 000 шведи, руснаците противопоставят 110 000 свои воини и още 30 000 казаци.

Шведите започват своята кампания на 1-ви януари, 1708г. Карл XII предвижда с изненадващ и скоростен марш да изненада Петър, който се разполага с част от силите си в Гродно и да го разгроми и плени още в началото на похода. Нетърпелив да се срещне с врага си, кралят повежда ариергарден отряд от 800 елитни конници, които се насочват към Гродно и на 7 февруари влизат в схватка с част от силите на Петър. Руския контингент от 2 000 души е обърнат в бяг и отстъпва към града. Петър, страхувайки се да не попадне в плен бързо напуска града, заедно с още 7000 войници. Карл догонва руснаците при портите, щурмува ги и овладява града, прогонвайки руснаците. През нощта, Петър, след като разбира реалната численост на опонентите си, изпраща 3000 драгуни да си върнат града и да пленят краля. Те почти успяват да влязат в града, но нощната им атака е спряна от тридесетина шведи, оставени на пост при източната порта. Избухналата битка разбужда останалите войници на Карл и те се хвърлят в атака. Руснаците отстъпват, оставяйки след себе си около шестдесет убити и ранени. Шведите губят единадесет души.

След този успех, младият владетел трябва да избере своя път за настъпление.  Най-лесният вариант е да напредне по направлението Гродно-Минск-Смоленск, след което да се насочи към Москва. Предимството на този маршрут било, че преминавал през най-малко големи реки и обещавал най-бърза възможност за настъпление срещу руската столица. Карл избрал да следва по-късия, но по-труден за преминаване маршрут през реките Друт и Березина, надявайки се, че силите му ще могат да форсират тези препятствия достатъчно бързо. Пролетта превръща степта в безкрайна поредица от блата и кални полета и шведите са принудени да изчакат до юни преди да подновят настъплението си. В началото на юли, Карл и армията му напредват към Днепър и по-специално към притока Друт, течащ сред блатиста равнина. В отсъствието на царя, Борис Шереметев, начело на 39 000 армия решава да пресрещне шведите и да забави настъплението им. Руснаците се окопават около селцето Головчин, блокирайки с полеви укрепления и артилерия основните мостове над Друт. На три километра надолу по течението, още една руска сила, командвана от Аникита Репнин копира окопаването на Шереметев. Между двете части на руската армия остава пролука под формата на блата и мочурища, които са непригодни за изграждането на траншеи и полеви укрепления. Когато авангардът на шведите, 12 500 души, водени лично от Карл, пристига, владетелят незабавно забелязва празнината във вражеските позиции и решава да я използва през нощта. За да прикрие плановете си, заповядва на войските си да се разположат на лагер по височините  преди р. Вабич (приток на Друт).

 

Битката при Головчин

Къде: Головчин (дн. Беларус)

Кога14,07,1708г.

Резултат: Решителна шведска победа

Участващи страни

Русия

Швеция

Пълководци
Борис Шереметев

Аникита Репнин

 

Карл II

 

Армии

39 000 войници

(според руските източници – 26 000)

12 500 войници

 

Загуби

3-5 000 убити и ранени

ок. 270 убити

ок. 1030 ранени

На 14 юли, около полунощ, шведите започват своето настъпление към реката в пълна тишина. Предните редици носят големи наръчи дърва, които да натрупат в блатата и да използват образувалата се пътека, за да преминат напред. Задните редици носят сглобени през деня понтонни мостове, с които да прехвърлят река Вабич. Докато напредват, завалява проливен дъжд, от който мостовете се просмукват с влага и стават прекалено тежки за носене. Шведите са принудени да ги изоставят. Успехът им ще зависи от броя войници, които ще форсират реката преди руснаците да разберат какво става. Карл XII поема водачеството на авангарда и е сред първите, които започват прекосяването на р. Вабич. Към 2:30 през нощта, руските позиции са вдигнати по тревога заради започналата бомбардировка от страна на шведската артилерия. Руснаците започват да обстрелват вражеските позиции, както и шведския авангард, който вече е в реката. Аникита Репнин пръв усеща, че шведите се опитват да се изклинят между двете руски позиции и заповядва на мъжете си да поемат към частите на Шереметев и да спрат войниците на Карл. Скоростта отново се оказва решаваща, както и липсата на инициатива у Шереметев.

Holowczynkrigsplan

Схема на битката при Головчин

До момента в който частите на Репнин пристигат при пробива, Карл вече е прехвърлил пет от елитните си батальони, които задържат руснаците. Без да получат подкрепа от останалата част от армията, силите на Репнин са изтласкани, особено след като част от шведската кавалерия също успява да прекоси р. Вабич. Чак в този момент пристигат първите подкрепления от Шереметев, но и те са отблъснати. Репнин заповядва отстъпление на югоизток и се изтегля, а шведите започват да се прегрупират за атака срещу силите на Шереметев, който по това време се колебае дали да не атакува лагера на Карл XII. Вместо това, фелдмаршалът избира да изтегли и своите войници и оставя бойното поле и цялата област около Могилев в ръцете на скандинавците. Шведските загуби са относително малки – по-малко от 1300 убити и ранени. Руснаците губят поне три пъти повече, но тези поражения не са непрежалими, тъй като войските на Репнин и Шереметев не са разгромени и успяват да се измъкнат, запазвайки своя интегритет. Макар и вече да са значително по-малко, двете руски сили остават близки по обща численост с цялата армия на Карл, а Петър разполага с още няколко коза в ръкава на своя царски мундир.

564px-Карта_№_2_к_статье_«Доброе»._Военная_энциклопедия_Сытина_(Санкт-Петербург,_1911-1915)

Схема на битката при Доброе

Карл продължава своето бавно настъпление през земите на днешен Беларус, борейки се с мочурища, реки и блата, които постоянно бавят войнството му. Напредването на скандинавците се забавя допълнително от постоянното присъствие на руска кавалерия, която следи движенията на шведите и опосква земята пред тях от всякакви припаси и провизии, които биха били от полза. В началото на септември, генерал Михаил Голицин решава да изпробва късмета си срещу шведския авангард, воден от генерал Карл Густав Роос. Голицин, начело на 13 000 конници и пехотинци атакува изненадващо четири хилядния отряд на Роос, използвайки прикритието на нощта за да достигне вражеската позиция и на падналата мъгла, за да нападне на сутринта. Руснаците успяват да обкръжат позицията на шведския авангард и им нанасят немалко загуби, преди да се изтеглят под угрозата от удар от основните шведски сили. Сражението остава в историята като битката при Доброе и е първият по-сериозен руски успех в рамките на шведската инвазия. Силите на Голицин губят около 2000 убити и ранени, докато шведите дават около 300 убити и 700 ранени. Способността на скандинавците да държат позицията си твърдо ги спасява, а Роос е принуден да признае, че руските войници, особенно пехотата, се сражават на много по-високо ниво, отколкото по време на полската кампания две години по-рано.

По същото време, в Ингрия, една 12 000 шведска армия се опитва да достигне Петербург, с цел да отвлече вниманието на Петър от настъплението на Карл. Макар шведите да печелят победа при Нева, където две хиляден авангард под командването на Гьорг Либекер да побеждава 8 000-на армия, водена от Апркасин, шведската офанзива затъва в мочурищата на Ингермандланд. В крайна сметка Либекер е принуден да се изтегли към Финландия, избивайки голяма част от конете, за да изхрани армията по време на подранилата зима.

Десетте дни  след като Роос удържа позициите си срещу Голицин, Карл XII повежда своя авангард в атака срещу отстъпващата за пореден път руска армия при Райовка близо до границата между днешните Беларус и Русия. Ситуацията е следната –  Карл забелязва бягащите руски части и решен да ги предизвика в бой застава начело на един кавалерийски полк (около 1000 души), с който се хвърля в атака. Руснаците, които към този момент познават склонността на шведския крал към дръзки маневри, са му приготвили капан. Преди да успее да настигне бягащия враг, младият владетел е атакуван от 8 000 драгуни и ок. 2000 казаци и калмики, командвани от генерал  Кристиян Бауер, германец от шведски произход, който служи на Петър. Кралят заема отбранителна позиция, приема атаката на врага и я задържа достатъчно дълго, че още два шведски конни полка да се включат в боя. Макар че конят на Карл е убит, а животът му е сериозно застрашен, владетеля запазва присъствие и продължава да ръководи битката. В крайна сметка шведите надделяват и прогонват руснаците. В кратката схватка Бауер губи малко над 350 души, а шведските загуби, макар и неизвестни, са по-малко. Битката при Райовка доказва чувствителна промяна в тактиката на Петър – с достигане на същинска Русия, царят е решил да води агресивно отстъпление, стремейки се да уязви шведите във всеки възможен момент.

След битката Карл XII е принуден да свика военен съвет. Руснаците за пореден път са се изтеглили успешно, като сега са заели непреодолима позиция около силната крепост Смоленск. С напредване на есента, за краля става ясно, че настъпление до самата Москва става невъзможно, тъй като провинциите напред по пътя са опустошени и армията ще остане без провизии. Втори вариант е шведите да се изтеглят обратно до Днепър и да зимуват по поречието на реката. Карл XII отхвърля тази идея – поречието на Днепър е било заето в продължение на цяла година от руската армия, която се е изхранвала от района и следователно там не са останали нито продоволствия, нито фураж за животните. Остава един последен вариант – изтегляне към Украйна, където зимата е по-мека, а военни действия не са се водили. Проблемът в този случай, е, че корпусът на Левенхаупт, който се движи от Ливония, който ескортира голям конвой с припаси и би следвало да се слее със силите на Карл по-късно през есента, ще бъде изоставен. За да спаси основната си армия, кралят решава да жертва Левенхаупт. В края на септември, скандинавците поемат на юг.

Десет дни след като кралят решава да смени посоката на своя поход, силите на Левенхаупт са застигнати от руски части, командвани от Аникита Репнин и Александър Меншиков. Докато Шереметев вклинява своята армия между двете шведски войски, с цел да попречи на краля да се върне на север, Петър I, който придружава Меншиков и Репнин започва да атакува фланговете на Левенхаупт с цел да изтощи войската му и да и попречи да се разгърне. Петър смята, че шведите са поне 16 000, докато реално Левенхаупт едва ли разполага с повече от тринадесет хиляди. Верен на своята тактика, царят събира не по-малко от 25 000 души за да гарантира численото си превъзходство.

Битката при Лесная

Къде: Лесная (дн. Беларус)

Кога09,10,1708г.

Резултат: Тактическа руска победа, която предопределя хода на шведската инвазия в Русия

Участващи страни

Русия

Швеция

Пълководци

Петър I

Александър Меншиков

Аникита Репнин

 

Адам Левенхаупт

 

Армии

30 000 войници общо,

в битката са ангажирани около 18 – 22 000

12 000 войници

 

Загуби

Около 3-4000 убити и ранени според официалните руски данни – 9 000 според други съвременни (сред които и руски) оценки

6 000 от които:

Около 3 000 убити и ранени в битката, още 3 000 на следващия ден са убити, ранени, изчезнали, дезертирали или пленени

Петър следи внимателно похода на Левенхаупт и решава да удари шведите, докато огромният обоз (над 4 000 волски впряга) който те пазят, пресича река Леснянка при селцето Лесная. Руснаците изчакват докато около половината от шведите са на другия бряг, а каруците от обоза са задръстили реката за да атакуват. Царят разделя пехотата си (13 000 души) на два приблизително равни по брой отряда, които трябва да атакуват от север  и юг. Първият е оглавен от Петър и Михаил Голицин, а вторият – от Меншиков. Междувременно, един отряд от около 6 000 драгуни под командването на Бауер трябва да нанесе удар от север, с цел да се вклини между тила на Левенхаупт и Леснянка.

Първоначално Левнехаупт се опитва да задържи руското настъпление в една гориста местност недалеч от селцето Лесная, формирайки линия от своите 7 500 войници, които все още не са прекосили реката. Първоначално шведите постигат успех и задържат настъплението на руснаците, като дори контраатакуват срещу силите на Петър и почти успяват да ги отхвърлят. Ситуацията е спасена от гвардейските полкове, които закърпват пробойната и спират шведското настъпление. Реалната причина за последвалото отстъпление е опитът на  Меншиков да обходи левия шведски фланг и да постави под контрол единственият мост над Леснянка, отрязвайки пътя за оттегляне на цялата шведска сила. Левенхаупт е принуден да изтегли силите си до самата река и след отчаяна борба успява да изтласка силите на Меншиков и да си върне моста. Атаката на Бауер във фланг също не закъснява и с падането на нощта за шведския генерал става ясно, че позицията не може да бъде спасена, а обозът вероятно ще бъде пленен от руснаците. Това, което спасява скандинавците от разгром е завръщането на авангардните сили (4 500 души), които вече са преминали реката. Въпреки това, Левенхаупт избира да започне отстъпление през нощта, изоставяйки около 2/3 от обоза и всички тежко ранени.

u-lesnoy

Битката при Лесная

Петър скоро научава за началото на вражеското изтегляне и изпраща след разбитите шведи част от своята конница, формирана в самостоятелен драгунски корпус под командването на генерал Гебхард Флуг. Силите на Флуг настигат деморализираните войници на Левенхаупт при Пропойск, където шведския генерал се опитва да форсира река Сож, за да може да се изтегли към Украйна. В завързалото се сражение, руснаците успяват да убият, ранят или пленят още 3 000 души. Левенхаупт е принуден да изгори остатъка от обоза си, но въпреки загубата на половината си армия, се изтегля към Украйна, запазвайки 6 000 войници.

Победата при Лесная се празнува от руснаците като първият им голям триумф срещу Швеция. Петър I я нарича „майката на Полтава“. Съвременната историография е далеч по-критична и по-малко екзалтирана от успеха. Руснаците за пореден път губят с 50% повече войници от шведите (ако приемем съвременните оценки), а армията на Левенхаупт все пак успява да се съедини със силите на Карл в Украйна. Истинският успех за руснаците не е самата победа, а фактът, че унищожават продоволствения конвой, който е трябвало да изхранва шведската армия през предстоящата зима. Хората тогава нямало как да знаят, че зимата на 1708-09г., ще бъде една от най-студените в историята на Европа.[1]

Настъплението на шведите към Украйна предизвиква неочакван обрат. Водачът на казаците, хетман Иван Мазепа[2] се вдига на бунт в началото на октомври. Причините за казашкото недоволство, са свързани с два факта. Първият е, че Петър отказва да помогне на Мазепа през 1706 г., когато казашките отряди са приклещени в южна Полша. Тогава Мазепа губи 10 000от своите 14 000 войници. Сега, две години по-късно, зает с кампанията в Беларус, Петър отказва да изпрати подкрепления на Мазепа с оглед на шведското настъпление. Хетманът събира около себе си всички верни мъже и преминава на страната на Карл. Провалът за Русия се оказва не така голям, колкото се очаква. Едва 3-4 000 души последват Мазепа. Останалите казаци, подканвани и от православното духовенство, избират да останат верни на царя и си избират нов хетман – Иван Скоропадски, който събира около 20 000 казаци и се подготвя да се бори с шведите и Мазепа.  Научавайки за предателството на част от казаците, Петър изпраща Меншиков, начело на кавалерийски контингент, който да подпомогне Скоропадски и да ликвидира базите на Мазепа.

Опитът на Карл XII да помогне на своя нов съюзник и да спаси земите му от руснаците пропада, въпреки няколкото малки победи, спечелени от краля в северна Украйна. Непрекъснатия марш и зловещите зимни студове унищожават скандинавското войнство по-добре от всяка руска атака. Когато Карл най-сетне е принуден да спре похода си на юг през февруари, 1709г., от 40 000 войници, които тръгват с него, са останали не повече от 24 000. В началото на май, когато кралят отново може да поеме в поход, той трудно успява да събере повече от 30 000 души, като от тях поне 5-6 000 са казаци, верни на Мазепа, както и един влашки конен контингент от 1 000 души. Петър, който продължава да следи хода на своя опонент и да следва стъпките му със собствената си армия, концентрира не по-малко от 75 000 войници в северна Украйна, готвейки се за решителни действия срещу отслабения си враг.

В началото на май, 1709г., Карл продължава своя поход, достигайки крепостта Полтава. Шведите предприемат обсада, тъй като спешно се нуждаят от провизии след изтощителната зима. Обсада върви бавно, не на последно място защото Карл се опитва да накара казаците да копаят необходимите траншеи и редути около крепостта – дейност, която те намират за недостойна и не изпълняват особено съвестно. Към средата на юни, Петър пристига начело на своето войнство, разполагайки се на няколко километра северно от Полтава. Между руснаци и шведи седи един горист пояс, разделен от широка просека, която се явява най-прекия път за атака на руските позиции. Петър знае, че Карл ще опита щурм там и заповядва изграждане на сложна система от полеви укрепления, състоящи се от шест реда траншеи, свързващи десет форта. Цялото съоръжение е поверено на Меншиков, който командва 14 000-ен гарнизон. На 20 юни, докато наблюдава работата на враговете, Карл XII е тежко ранен в крака от вражески куршум. През следващите седмици, кралят ще е неспособен да седи прав. В навечерието на предстоящата битка, кралят поверява командването на фелдмаршал Реншьолд.

Битката при Полтава

Къде: Полтава (дн. Украйна)

Кога08,07,1709г.

Резултат: Ключова руска победа, която де факто решава войната. Шведите губят цялата си армия и никога няма да могат да се възстановят от поражението.

Участващи страни

Русия

Швеция

Пълководци
Петър I

Александър Меншиков

Борис Шереметев

 

Карл Густав Реншьолд

Адам Левенхаупт

Карл Густав Роос

 

Армии

42 000 войници участвали в битката

от общо 75 000

16 000 участвали в битката

от общо 30 000

 

Загуби
Около 4500 убити и ранени

Между 6 и 9 000 убити и ранени, още около 2 500 пленени
В последствие, още 17 000 са пленени при Переволочня на 11.07

Подобно на всички големи битки до сега, шведите отново поемат инициативата. Реншьолд оставя част от армията си да обсажда Полтава и решава да напредне към руските полеви укрепления с около 16 000 войници, което е над половината от цялата скандинавска армия. Пехотата е разделена на три корпуса, строени в колони, които трябва едновременно да форсират укрепленията, да ги прекосят и да атакуват посреднощ основните руски сили на Петър, след което да ликвидират или разгромят вражеската армия. Реншьолд разполага и кавалерийски корпуси на двата фланга, като целта им е да разбият руските конници и да обходят позициите на Меншиков в гръб, постигайки двойно обкръжение. За целта, шведите започват придвижването си към полунощ на 7 срещу 8 юли. В 2:30 сутринта, пехотата е на позиция, но се налага да изчака кавалерията, която изгубва пътя и пристига в 4:30, с настъпването на зората. Бледата светлина на утрото разкрива на руснаците за приближаването на врага и е вдигната тревога. Реншьолд се колебае няколко минути, в които праща запитване до Карл XII. След това допълнително закъснение, фелдмаршалът заповядва атака и шведските части щурмуват позициите на Меншиков. Първоначално Роос, който командва пехотата в ляво успява да пробие първите две линии на руснаците, но при третата поредица укрепления настъплението му е спряно и той търпи сериозни загуби. По същото време шведската кавалерия помита руските си опоненти на фланговете и ги отхвърля от бойното поле. За да ги запази на линия, Реншьолд им забранява да преследват врага а ги кара да заемат позиция зад полевите редути и да изчакат пехотата. В центъра и в дясно шведите имат сериозен успех. Изпълнена в класически стил га-па, тяхната атака смазва руските части и те са ликвидирани. Към 7-8 сутринта, шведите вече са прекосили руските позиции и са готови да продължат щурма си. Реншьолд, обаче, избира да остане на място и да изчака и Роос. Силите на Роос са сериозно притиснати от руснаците, което се дължи на факта, че генералът разполага с едва 2 600 души, от които към 7:30 вече 1100 са убити. Обезверените шведи са контраатакувани от последните стабилни руски части, обкръжени са в гората в източно от укрепленията и в 9:30 Роос е принуден да се предаде.

5yt34iv

С настъпването на предобеда Петър решава да се възползва от липсата на вражеска инициатива (Реншьолд все още не знае за съдбата на Роос) и повежда 22 000 пехотинци (в 42 батальона), заедно с още 16 полка конница (поне 10 000 души) срещу шведите. Към 9:45, Реншьолд най-после заповядва настъпление срещу наближаващите руснаци. Когато двете армии са едва на 50 метра едни от други, руснаците дават пълен залп със всички 4 редици на първата си линия. Шведите, верни на своята полева тактика приемат вражеския огън, след което напредват още 20 крачки, дават залп и вземат на бегом останалото разстояние и разгромяват първата руска линия в един от последните успешни га-па маньовъра в историята на войната. В този момент е жизнено важно кавалерията, командвана от генерал Карл Густав Кройц да се престрои и да удари пробива в руската пехота. Разбъркани след успешната по-ранна атака и останали неорганизирани след паузата, дадена от Реншьолд, шведската конница остава в хаотично състояние, което не им позволява да се задействат в подходящият момент. Това им коства битката и войната. Втората руска линия спира настъплението на шведите с масиран огън. На десния руски фланг пехотата започва да обхожда шведите, възползвайки се от по-голямата си численост. При вида на напредващия голям брой руснаци, част от шведите на левия фланг изоставят оръжията си и бягат, а другите сериозно забавят ход. Така само десния скандинавски фланг достига в пълна сила до втората руска линия. В разтеглената по диагонал шведска формация се отваря пролука, в която се вклиняват няколко руски батальона. Кройц най-сетне успява да организира драгуните си в атака, но те са спрени от руснаците, които бързо се престрояват в карета и спират противниковия щурм. Между каретата се втурва  конницата на Меншиков, която разбива кройцовите сили и продължава да обкръжава шведските части. В този момент шведската армия окончателно се дезинтегрира и всеки се спасява както може. Карл, който се качва на седлото въпреки раната си успява да организира малцина войници, сред които част от драгуните на Кройц и бяга на юг към Днепър, събирайки част от войниците, останали около Полтава. Останалата част от армията се организира около Левенхаупт и започва да отстъпва на юг в друга колона. Тези сили, обаче, са застигнати два дни по-късно от руската кавалерия, която ги обкръжава и пленява. При Полтава шведите губят не по-малко от 6 000 (по техни данни) убити, като вероятно става дума за около 9000 убити и ранени. Още около 1-2 000 са пленени в хода на битката. При Переволочня, на 11 юли са пленени още около 17 000. С един удар и с около 4 500 убити и ранени, Петър печели битката, кампанията и войната – ход, шах и мат. Полтава се превръща в едно от най-ключовите сражения в историята на Европа – в него една империя умира за да се роди нова. Руснаците доказват на практика успеха на военните реформи на упорития и непреклонен цар. Въпреки разгрома в центъра, изпълнението на фланговата пехота по спиране на Крьойц е направено по учебник, както и маньовъра на Меншиков. Разбира се, всичко това трябва да се оценява през призмата на съотношение от порядъка на 3:1 в полза на руснаците в самата битка и в цялата операция около Полтава.

[1] Температурите били с около 6 до 10 градуса по-ниски от средните зимни температури за периода 1975-2005г.

[2] Иван Мазепа (1639-1709г.) – хетман на казаците от Левобрежна Украйна (1687-1708г.)