Европа в навечерието на Войната

Политическа обстановка в Европа в Навечерието на Тридесетгодишната война.

*Европа в навечерието на Тридесетгодишната война*

Един поглед към картата на Стария континент от 1618г. разкрива една пъстра мозайка от държави, вплетени в различни съюзи, вражди и заговори. Основна черта на политическата обстановка е значителният контраст в държавните граници. От една страна имало няколко големи монархии, който на пръв поглед били абсолютни доминиращи сили на континента. На тях се противопоставяли огромното количество малки държавици, разположени на територията на днешните Германия и Италия. Те били своеобразна бариера между западните, източните и северните монархии. Може би изключение прави Испания, която поради многобройните си владения из цяла Западна Европа, на практика имала контакт както със Севера ( Фландрия), така и с Изтока (Милано, Модена, Неаполитания, Орания) От друга страна, преки контакти между останалите големи сили нямало ( Швеция, Франция и Австрия нямали общи граници). Тук трябва да отбележим малко по-особеното положение на Посполита Жеч, която лежала между Австрия, Русия и Швеция. Това кръстопътно положение на Унията от Люблин, налагало една по-внимателна и предпазлива външна политика от страна на кралете на Полша.

Що се отнася до малките държави в Германия и Италия, то те лавирали между отделните Велики сили, като това важи най-силно за Италианските държави, които често сменят своя покровител, минавайки или на страната на Испания, или на Франция. Германските държави обаче имали малко по-друг статут. Те са част от Свещената Римска Империя, което ги правело, поне номинално, подчинени на императорите във Виена. Това обаче не ги спирало да се обединяват срещу Хабсбургите, когато сметнат че интересите им са застрашени. Ярък пример за това са Християнските войни на Карл V в средата на 16ти век. Императорът, който се опитвал да изглади разногласията между католици и протестанти, макр и да бил твърд застъпник на католицизма, бил принуден да води война със своите подчинени северно германски принцове – протестанти. Война, която в крайна сметка Хабсбургите загубили. Реално погледнато, германските държави по – скоро разчитали на съглашение по между си, отколкото на външна подкрепа.

Но политическата карта не се изчерпва само със Запада. На изток от Хабсбургската монархия и Посполита Жеч, се намирали две значителни по размера си държави – колосалната Османска Империя и Руското царство. Първата вече била достигнала своя териториален зенит, а втората тепърва тръгвала по пътя на разширението. Нито една от двете държави, обаче, не оказала влияние върху събитията от 1618 до 1648г., наречени от историците Тридесетгодишна Война. Османската империя, не се намесила поради политиката на своите султани, които по това време поне привидно търсели мир по всички фронтове, както в Европа, така и в Азия. А Русия все още била твърде далеч от Западна Европа за да може адекватно да участва в политическите игри в тази част на света. Този шанс и се отдал едва век и половина по късно. Още повече, че Московското царство едва е успяло да се измъкне от “Смутните Времена” и да отбие полският натиск от юг.


Advertisements