Заключение

Великата Северна война е несъмнено първият от поредица епизоди в европейската история, в които Русия (или нейна производна страна) се сблъсква със сериозно предизвикателство от разположена западно от нея сила. Дори когато всичките руски съюзници са неутрализирани по един или друг начин, славянската империя ще продължава упорито своята борба. Интересен факт е, че и в следващите подобни сценарии, руската армия ще са намира в процес на реформи и преструктуриране в хода на самия конфликт. Грамадния човешки потенциал и ресурсите на страната й дават шанс да се адаптира и променя докато губи поредица от сражения и немалко от териториите си. Опитът, който Карл и неговата несъмнено превъзходна армия акумулират, е изучаван и анализиран от следващите поколения в опита им да прекършват източния великан. Историята показва, че комбинацията от суров климат, враждебен терен и нескончаема воля за победа, се превръщат в непреодолима  преграда пред всяка амбиция. Това не са думи на русофил, просто е редно да отдадем заслуженото на руснаците. Други народи биха се пречупили…поляците се пречупват, пречупват се и датчаните. Ако трябва да търсим паралели, пречупват се прусаци и австрийци, когато Наполеон поема на изток, а Франция и Европа са поставени на колене преди Хитлер да посегне към СССР. Но Русия устоява. Да извиним тази издръжливост само с ресурсите, калните пътища и зимата е несериозно. Не бива да се подценява решимостта и амбицията на лидерите, нито пък упоритостта, граничеща по някога с фанатизъм, във воденето на поредната „отечествена“ война. В конкретният случай, Петър доказва, че е способен да се учи от грешките си и с несломимо търпение и упоритост, преливаща в откровен инат, да води страната си напред, от фронт на фронт, през разгроми и победи.

От другата страна е Швеция, едно голямо кралство с малко население, което по стечение на обстоятелствата му се налага да стане Велика сила. Историците все още спорят дали Швеция съзнателно се стреми да е империя или всичките й външнополитически дела са насочени срещу неблагоприятната позиция на страната, орисана да е обкръжена от врагове на всички фронтове.  Второто твърдение не издържа проверката на фактите – Карл X Густав воюва в Полша под претекст да отслаби и сломи един от враговете си, но излиза от войната едва когато положението става мрачно за страната му. Карл XII има достатъчно опции да прекрати войната във всеки един момент между 1705г. и 1708г., но не го прави. Дали е жажда за завоевание или желанието за окончателно прекършване на враговете, остава в сферата на дебатите, но е факт, че Швеция не е в отбрана по време на нито една от Северните войни. Това, което в крайна сметка й коства позицията на балтийски хегемон е липсата на онези ресурси, от които Русия има в изобилие – хора, злато и терен за отстъпление. Ако зад Петър седи Великата европейска равнина и Урал, зад Карл е само Балтийско море, отвъд което е Швеция, чийто най-богати провинции са разположени по бреговете. Карл е не по-малко харизматичен от своя руски опонент. Той насърчава войниците си в боя и сплотява армията тогава, когато всичко друго е изгубено. Но дори неговата харизма не е безкрайна и това е доказано от куршумът, покосил го в окопите, куршум запратен твърде точно за да идва от норвежките позиции, още повече, че е уцелен в слепоочието, а не в лицето или челото докато наблюдава укрепленията на врага.

Ако трябва да обобщим войната в едно изречение то би звучало така: Великата Северна война е конфликт между Русия и Швеция, в който първата има нужда от само една решителна победа, а втората не може да си позволи нито една решителна загуба.