Леополд I , принц на Анхалт-Десау – „бащата“ на пруската пехота. Неговият талант на военен реформатор и организаторските му умения далеч надвишават възможностите му като полеви командир. Именно Старият Десауец(както го наричат), носи отговорността за превръщането на бранденбургската армия в пруската военна машина от времето на Фридрих Велики. Без делото на принц Анхалт-Десау и стремежите на крал Фридрих-Вилхелм, Прусия не би могла да постави на бойна нога онази легендарна армия, която в периода 1740-1763г. я издига като една от великите военни сили на Европа.
Роден е на 3-ти юли, 1676г. в Десау, девето от десет деца на Йохан Гьорг II, принц на Анхалт-Десау от династията Асканиа. Започва военна подготовка още от най-ранна възраст, като паралелно с обучението, осигурено от баща му, спортува и тренира редовно за да поддържа добра физическа форма. Едва седемнадесет годишен става полковник в пруската армия, а две години по-късно, взема участие в Деветгодишната война (1688-97г.), като първо се сражава в обсадата на Намюр, а в последствие остава по бойните полета до края на конфликта. Още в началото на Войната за Испанското наследство (1701-14г.), Леополд започва да реформира пруската пехота, като по негова инициатива войниците приемат на въоръжение металния тъпкач, с който се зареждат мускетите. През 1702г., поема контрола над Рейнската армия на Прусия и участва в обсадите на Кайзерверт и Велно. На следващата година е повишен в ранг генерал-лейтенант и се сражава по време на обсадата на Бон и битката при Хьохщет (която прусаци и австрийци губят). През следващата година, пруският контингент е придаден под командването на принц Ойген и се сражава в легендарната битка при Бленхайм.
През 1705г., Леополд, начело на своите прусация заминава за Италия, където, отново под върховенството на Ойген, се сращава при Касано, а на следващата година печели почитта на мъжете си в битката при Торино (7,9,1706г.), когато именно той пръв нахлува във вражеските окопи (виж картината). през 1709г., Десау е върнат отново в Нидерландия, където се сражава редом до Ойген и Марлбъро при Малплаке. През 1712г., Леополд е повишен в чин фелдмаршал и му е поверено командването на всички пруски войски на френския фронт. След края на Войната за Испанското наследство, Десау командва за кратко пруската полева армия, оперираща в Шведска померания, по време на интервенцията на Прусия в Северната война (1700-1721г.)
Принц Анхалт-Десау се оттегля от активна кариера през 1725г и се посвещава на реорганизацията и обучението на редовната пруска армия. Обръща специално внимание на мущровката, изпълнението на поредицата команди при стрелба, маршируване и пренареждане в хода на сражението. Резултатът от неговите твърди мерки е изграждането на дисциплинирана, маневрена и изключително ефективна пехота, чийто способности да се разгръща, престроява и пренасочва посоката на атаките си с неподръжаема скорост, ще бъдат демонстрирани след 1740г.
Именно авторитетът и личното застъпничество на принц Леополд спасяват Фридрих II по време на злополучния му опит за бягство, последван от желанието на крал Фридрих-Вилхелм да лиши сина си от наследство.
По време на Войната за Австрийското наследство (1740-48г.), Старият Десауец командва армията, прикриваща границите със Саксония, докато Фридрих и младите му генерали се сражават в Силезия. Въпреки това, съдбата дава поредния шанс на Леополд да се прослави. През 1745г., една саксонско-австрийска армия напредва към Берлин и само Десау и мъжете му стоят на пътя им. Без да чака пристигането на Фридрих с основните сили, Десау атакува австрийците при Кеселсдорф край Дрезден и им нанасят решително поражение точно десет дни преди Коледа на същата 1745г. Според легендата, преди битката, Десау паднал на колене да се помоли, както правел преди всяко сражение. Обърнал се към Бог с думите“ Отче, моля те, помогни ми да не се опозоря на стари години, или ако не си решил да ми помагаш, не подкрепяй и тези мошеници с които ни предстои да се срещнем, а дай нам шанс сами да получим съдбата, която заслужаваме“.
След тази победа, Десау отново излиза в заслужена пенсия. Последните години от живота си прекара в своите имения. Умира на 7-ми април, 1747г., на седемдесет и една годишна възраст.
Женен е за красавицата Ана Фоше, дъщеря на придворния аптекар в Десау, от която има 10 деца. Отделно от тях, има и още две незаконни деца.
Хронология:
3.VII.1676г. – Роден в Десау, Саксония.
1693г. – Назначен за полковник в пруската армия.
1695г. – Сражава се по време на обсадата на Намюр.
1701г. – Произведен в чин генерал-лейтенант и назначен начело на пруския корпус, опериращ по долината на Рейн.
1702г. – Участва в обсадите на Кайсерверт и Велно.
1703г. – Участва в обсадата на Бон под командването на херцог Марлбъро.
30.IX.1703г. – Сражава се в битката при Хьохщет.
13.VIII. 1704г., сражава се в битката при Бленхайм под командването на Ойген Савойски.
18.VIII.1705г. – Редом с Ойген, побеждава французите при Касано.
07.IX.1706г. – Редом с Ойген, побеждава французите при Торино.
1709г. – Участва в обсадата на Турне.
11.IX.1709г. – Командва прусаците при Малплаке.
1710г. – Поема командването на всички пруски войски на френския фронт.
1712г. – Превзема замъка Морс; Издигнат е в ранг фелдмаршал.
15.XI.1715г. – побеждава Карл XII при Грос Стресов.
1725г. – Оттегля се от активна служба и започва да се занимава с обучението на пруската пехота.
1740г. – Извикан отново на служба от Фридирх II и назначен начело на армията, покриваща саксонската граница.
15.XII.1745г. – Командва последното сражение в кариерата си и побеждава австрийците при Кеселсдорф
7.IV.1747г. – Умира в Десау.
History of Wars 