Войната в Полша (1704-1706г.)

Лятото и есента на 1704г. се явяват месеци на усилени дипломатически ходове и военна подготовка. През зимата на 1704-05 г., противниците на Карл XII се заемат да организират няколко армии, които през следващата пролет да атакуват териториите, контролирани от шведите и техните полски съюзници. Петър, който е заел стабилни позиции в Ингрия, е нетърпелив да прехвърли военните действия на юг. Царят правилно оценява, че за страната му е по-изгодно шведите да са заети със широкомащабна кампания в Полша, отколкото да пренасочат сили обратно на север за възстановяване на позициите си в Ливония и Ингерманланд. Планът за разгрома на остава известен като Гродненска кампания и е замислен от старият ни познайник Йохан Паткул и генерал Ото Пякул. Първата от армиите се събира в Полотск (днес в Беларус) и включва в състава си около 50 000 руски и литовски войници, под командването на генерал Огилви.  Втора армия се организира в Саксония, набрана най-вече чрез наемници и доброволци. Нейната численост възлиза на около 20 000 души и е поставена под командването на Йохан фон Шоленбург. Във Вилнюс, Август II застава на войнство от 10 000 литовци и 8 000 поляци, докато Ото Паякул и Иван Мазепа разполагат своите сили съответно в Брест-Литовск и Волиния. Паякул командва около 10 000 поляци и саксонци, а Мазепа – 20 000 казаци. Така, общата численост на армиите, насочени срещу Швеция достига около 120 000 души, разпределени в пет войнства. Срещу тях, Карл XII разполага с едва 35 000 войници в Полша и още около 6 000 под командването на Адам Лудвиг Левенхаупт[1] в Курланд. Съюзниците разполагат с числено превъзходство от порядъка на три към едно. Изглежда, Карл XII най-сетне ще посрещне съдбата, която толкова време успява да избегне.

През март, 1705 г., Борис Шереметев и Ото Пякул се срещат за да обсъдят и наложат финална версия на стратегията за предстоящите военни действия. Паякул е сериозно впечатлен от визията на Паткул, който подготвя черновата още през 1703 г. Шереметев има известни резерви и в продължение на няколко дни двамата командири изчистват детайлите. В крайна сметка се стига до следната схема.  Ото Паякул и Огилви трябва да съединят силите си при Брест. Това ще създаде съединение с численост около 60 000 души. Сила с подобен размер непременно ще принуди Карл XII да настъпи на изток за да се срещне с тази твърде голяма и опасна за него концентрация. Подмамен на изток, краля на Швеция ще вкара армията си в откритите равнини на Малка Полша и по този начин ще се превърне в плячка за флангови и тилови атаки на по-многобройната съюзническа кавалерия. Напредването му към Брест ще остави Варшава незащитена, както и големите градове във Великополша. Тук идва мигът на Шуленбург, който ще пресече западната граница на Жечпосполита със своята саксонска армия и ще окупира Великополша. Докато Карл напредва към Брест, Паякул ще изтегли своите 10 000, ще обходи шведите и ще се насочи към Варшава за да превземе града преди Станислав Лешчински да бъде официално коронясан. По същото време, Шуленбург трябва да напредна на юг към Краков, а Огилви да се окопае в Гродно ( от тук и името на кампанията, днес града се намира в Беларус), където да посрещне силите на Карл и да ги задържи. Страхувайки се Огилви да не бъде ударен във фланг, Шереметев, начело на още една армия, решава да атакува Левенхаупт в Курланд едновременно с настъплението на армията от Брест към Гродно.  Силите на Август II трябва допълнително да затруднят комуникациите между шведите в Полша и Курланд. Планът изглежда солиден, численото превъзходство дава шанс за пълното му разгръщане и реализация. Единственият проблем е, че никой не може да гарантира какво ще направи Карл XII.

Кампанията започва  през юли, 1705 г. Шереметев, начело на между 10 000 и 14 000 руснаци, по-голямата част кавалерия, се насочва от Полотск към Рига за да пресрещне армията на Левенхаупт, която преминава от Курланд през Рига преди да поеме на юг към същинска Полша. Левенхаупт командва около 7 000 души, от които към 4000 са пехотинци, а останалите – кавалерия. Заедно с него са и 17 оръдия. Двете войски се срещат при Гемауерхоф (дн. Мурмуижа, Латвия), на около 80 километра южно от Рига. Шереметев, нетърпелив и уверен в численото си превъзходство хвърля драгуните си в атака без да дочака пехотата и останалата кавалерия. Битката започва по необичайно време – около пет следобед. Шведите бързо се окопитват от изненадата. Левенхаупт съзира липсата на пехота сред врага и заповядва на своите да заемат отбранителна позиция. Шведската пехота, ловко използва комбинацията от пики и щикове за да спре и отблъсне атаките на драгуните. Руснаците успяват да вземат превес на своя десен фланг, но вместо да преследват докрай отстъпващите шведи, драгуните се хвърлят да грабят обоза. По това време на полето пристига руската пехота, която няма време да се построи и е принудена да атакува от ход. Шведите се окопитват, кавалерията им на левия фланг запълва пробива и на свой ред притиска руските пешаци. Възползвайки се от този локален превес, десния шведски фланг преминава в атака и започва да изтласква своите опоненти. Към 22:00 часа, шведите са господари на бойното поле, а Шереметев, разбит, се изтегля на изток. Руснаците губят поне 2 200 убити и ранени, като според някои източници става дума за около 4-5000. Шведите губят приблизително 900 убити и 1000 ранени. Победата на шведите се оказва символична. Левеннхаупт, притеснен от сериозните загуби (около 1/3 от армията му) избира да се изтегли към Рига. Курланд остава незащитена, а тилът на Огилви-подсигурен. Парадоксално, загубата на Шереметев изпълнява стратегическите цели на неговото неуспешно настъпление. Плодовете ще бъдат обрани от Петър месец по-късно, когато необезпокоявана, армията на царя, подсилена с подкрепления, навлиза в Курланд и окупира херцогството.

Шест дни след като Шереметев успява въпреки провала си, Паякул повежда своите сили срещу Варшава, избягвайки среща с Карл XII. Начело на около 9-10 000 конници, от които около 1/3 саксонци, генералът се насочва към столицата на Жечпосполита за да спре коронацията на Станислав Лешчински. Между  съюзната армия и града седи само малкия гарнизон, оставен от Карл под командването на Карл Густав фон Нирот. Шведите разполагат с около 2 000 души, от които 90% са конници. Първите сблъсъци между двете войнства стават привечер на 30 юли, 1705 г., когато силите на Пякул форсират Висла. Един авангарден контингент от 180 шведски конници се опитва да ги забави, но е разбит на два пъти, след като се среща с около 5 000 полско-литовски опоненти. Въпреки това, неколцина шведи оцеляват и предупреждават Нирот за напредването на врага.  На следващия ден шведите, разделени в три колони се строяват срещу своя противник. Линията на полско-саксонската армия е толкова дълга, че на практика почти обгражда силите на Нирот. Битката е открита от атаката на Смаландския конен полк (740 души), които обръщат в бягство 3 000 литовци в центъра и ги преследват в продължение на двадесет километра. Пякул използва отвора в шведската линия и хвърля напред саксонците и поляците, които успяват да обкръжат всеки от двата шведски полка от три страни. Въпреки това, Йосгьотския полк на левия фланг (800 души), успява да задържи фронтовете, след което атакува саксонците с такава сила, че преминава през редовете им и се съединява с Упландския полк (400 души) на десния фланг. В този момент Нирот вкарва в боя своите 60 пехотинци, които атакуват разстроения саксонски контингент. Комбинираната атака пречупва духа на германците и те бягат, увличайки поляците след себе си. Победата е пълна и категорична. Шведите дават 150 убити и още толкова ранени, а съюзниците губят над 800 убити и поне 1000 ранени. По важни от причинените загуби, са пленяването на Пякул, както и на неговата кореспонденция, от която шведите научават подробности около планираната Гродненска кампания. Нирот изпраща информацията към Карл XII, който се връща във Варшава и осуетява плановете на съюзниците да прекъснат коронацията на Лешчински. Съсредоточавайки основните си сили около столицата на Жечпосполита, Карл изпраща Реншьолд на запад начело на 10 000 войници, които да пресекат пътя на Шуленбург от Саксония. Самият крал изчаква предполагаемата атака на руснаците срещу Варшава.

Stanisław_Leszczyński_par_Girardet

Станислав Лешчински, худ. Жан Жирарде

Разочарован от неуспехите на Шереметев и Пякул, Петър I решава да играе на сигурно и през август 1705 г., окупира Курланд, докато на Огилви е заповядано да забави своето настъпление. Така, на 4-ти октомври, 1705 г., без повече забавяне, Станислав Лешчински е коронясан за крал на Полша и велик херцог на Литва във Варшава. Първата му стъпка е да подпише официален мир със Швеция. Това става на 28 ноември, 1705 г. Съгласно Варшавския договор, Жечпосполита се превръща в свободна за шведските войски територия. Карл XII получава неограничено право да използва наличните крепости и да набира войници от местното население. Шведските търговци получават сериозни облекчения в рамките на кралството, а всички стоки от северните предели на страната трябва задължително да се транспортират през пристанище Рига. Карл се задължава да помогне на поляците да завладеят Киев и Смоленск, но в замяна Швеция ще получи Курланд и остатъка от полска Ливония. Условията на договора са добавени към кралската клетва (pacta conventa) с идеята да се превърнат в постоянен ангажимент на всеки следващ владетел на Жечпосполита. Това несъмнено е дипломатически, военен и дори икономически триумф за скандинавската монархия.

Спирането на руснаците около Брест и забавеното саксонско настъпление срещу Полша оставят стратегическата инициатива в ръцете на Карл XII. Младият крал решава да вземе нещата в свои ръце и в началото на януари, 1706г., повежда основните си сили на изток с идеята да достигне Гродно и да се срещне там със силите на Огилви. Междувременно, Реншьолд навлиза в северна Силезия за да контрира предстоящото движение на Шуленбург. Маршът на Карл изненадва съюзниците, които са се надявали точно на това, но не и преди пролетта. Несигурни дали да посрещнат шведите на открито или да се укрепят в града, съюзниците губят инициативата и шведския крал ги принуждава да се прикрият зад стените на Гродно. Междувременно, Август II успява да се измъкне с една 8 000 -на армия и се присъединява към 20 000-та армия на Шуленбург, която планира да се насочи на изток, да разбие Реншьолд и да атакува Карл в гръб, докато той е зает с Огилви. Изглежда планът на Паткул и Пякул ще се осъществи.

Дръзките действия на Карл поставят армията му под стените на Гродно в края на януари. Градът е блокиран, а бягството на Август II начело на цялата кавалерия, обрича обсадените руски сили на глад. В добавка сред воините на Огилви се разразява епидемия. Петър I, който се намира в Минск, начело на 13 000 армия отказва да предизвика шведите в открито сражение и заповядва на Огилви да държи Гродно до пролетта, когато с топенето на ледовете, армията ще може да използва река Неман за да напусне града и да се изтегли. Блокадата продължава от януари до март и коства на руснаците над  8000 души, умрели от глад и болести. При последвалото отстъпление загиват още няколко хиляди, но Огилви съумява да изтегли силите си през Брест и след това по поречието на Днепър. Карл, който е очаквал руснаците да поемат на изток, а не на юг не успява да ги догони и пренасочва армията си на запад, за да посрещне саксонците. Руснаците отново са оставени на заден план.

Междувременно, Реншьолд избира да не оставя инициативата в ръцете на Шуленбург, Вместо да изчаква напредването на саксонците, шведският генерал напуска Познан и чрез ловка маневра принуждава опонента си да даде сражение преди пристигането на Август II. Бойното поле е подбрано от шведите, а Шуленбург е принуден да подреди армията си за битка без да може да разузнае подробно околността. Битката при Фраущат се състои на 13 февруари, 1706 г. и от нейният изход ще зависи до голяма степен съдбата на Саксония и Август II.

Битката при Фраущат
Къде: Фраущат (дн. Въсхова, Полша)

Кога13,02,1706г.

Резултат: Решителна шведска победа

Участващи страни

Саксония

Швеция

Пълководци

Йохан фон Шуленбург

 

Карл Густав фон Реншьолд

 

Армии

20 000 войници, от които:

16 000 пехотинци

4 000 конници

ок. 30 оръдия

9 400 войници, от които:

3 700 пехотинци

5 700 конници

 

Загуби

7 300 убити и ранени

ок. 7 500 пленени

ок. 450 убити

ок. 1050 ранени

Реншьолд успява да надхитри Шуленбург, симулирайки отстъпление и примамва саксонците в блатистата местност край Фраущат. Саксонците заемат силна отбранителна позиция, разполагайки своите 16 000 пехотинци в центъра, зад изградени подвижни полеви укрепления. Фланговете са заети от 4 000 конници, разделени на два приблизително еднакви контингента. Позицията на саксонците опира на две села – Гейерсдорф и Рьохсдорф на двата си фланга. От шестнадесетте хиляди пехотинци, шест хиляди са част от руски спомагателен корпус, изпратен от Петър в Саксония година по-рано. Шведите заемат позиция зад няколко замръзнали блата и езера. Центърът е зает от 3 700 пехотинци, построени в три ешелона, а на фланговете е разположена кавалерията, разделена в два еднакви отряда с по около 2 850 души всеки.

Po04-a

Разположение на силите в началото на битката

Битката започва, както вече било традиция, с атака на шведите. Десният шведски фланг, воден от барон Ернст фон Красов разгромява саксонските конни полкове на левия фланг на врага, прикриващи руските части. Шведската кавалерия изтласква остатъците от врага и започва обход в тил на центъра. Същото движение се повтаря и на срещуположния фланг, където, саксонските гвардейски пчасти са разбит след три последователни атаки на Хумерхиелм. Докато кавалерията му громи врага, Реншьолд заповядва атака на пехотата през полето. Точно преди да се сблъска с врага, шведския генерал научава, че единия фланг на пехотата е съставен от руснаци. Смятайки ги за по-слаби опоненти, той насочва челния шведски удар в тази посока и го комбинира с кавалерийска атака в тил. Руските войници са разбити без да получат адекватна подкрепа от пехотата на Шуленбург, която в последствие е притисната от три страни и разбита. Бягащите руско-саксонски части са застигнати и обкръжени край Фраущат. Победата е същински триумф. Макар и два пъти по-малко, силите на Реншьолд помитат вражеската съпротива. Шуленбург губи около 7 500 души и още толкова попадат в плен, което е равносилно  на 2/3 от цялата армия. Реншьолд губи около 1500 убити и ранени. Победата на шведите окончателно ликвидира Гродненската кампания и разбива на пух и прах плановете на Паткул за мащабна акция в стил чук и наковалня, която да унищожи шведските сили в Полша.

1a750bfe229c136de16e0a7c9e9117e2

Атака на шведите при Фраущат

Двата разгрома принуждават Август II да започне тайни преговори с Карл XII, които завършват с Алтранщатския мирен договор на 13 октомври, 1706 г. Съгласно клаузите, Август II се отказва от полската корона и е задължен да се изтегли от Жечпосполита заедно със всички свои войски, както и да прекрати всички съюзи, които го обвързват срещу Швеция. Това, на практика, остава Русия  като единствен опонент на Швеция.

Две седмици след подписване на мира, в централна Полша се разиграва един любопитен и трагикомичен епизод. Август II, който придружава 20 000 руска армия, командвана от Александър Данаилович Меншиков, начело на собствен контингент от 14 000 саксонци и поляци, решава да не спомене на руснаците, че е подписал мир със Швеция. Причината за това е, че Петър му плаща щедра субсидия, от която саксонският електор не желае да се отказва. Когато научава, че срещу него има една 4 000 шведска армия, подпомагана от полско-литовски контингент, Август решава да запази тайната си, но да се опита да предотврати битката. Първо говори с Меншиков, който, по изрични заповеди на царя, няма никакво намерение да пропусне шанса да атакува по-малочисления си враг. След това електорът изпраща писмо на шведския генерал Арвид Мардефелт, който смята че посланието е капан и се приготвя за битка. Макар шведите да не са очаровани от перспективата да се срещнат с врага, Йозеф Поточки, който командва полско-литовския контингент (10 000 от общо 14 000-на армия), убеждава Мардефелт, че воините му ще се сражават до последна капка кръв.

Когато двете армии се строяват една срещу друга на 29 октомври, Август II, отчаян и безпомощен е принуден да хвърли силите си в битка.

В моментът, в който сражението започва, Йозев Поточки изтегля целия си контингент и изоставя шведите. Мардефелт се оказва прав в съмненията си. Въпреки всичко, шведите остават на позиция и се борят срещу врага, който ги превъзхожда девет пъти. Битката завършва с победа на Меншиков. Руско-полско-саксонската армия губи около 700 убити и ранени. Шведите дават същия брой жертви, а 1 800 попадат в плен. Победата на руснаците се обезсмисля от Карл XII, който изобличава Август II и злочестият електор е принуден да се върне в Саксония с армията си, изоставяйки руснаците и полските опоненти на Станислав Лешчински. Краят на 1706 година слага финални щрихи на войната в Полша. Швеция печели решителна победа и Карл XII започва приготовления за окончателен край на войната. Следващата му цел е неговия последен и най-упорит враг – Русия.

[1] Адам Лудвиг Левенхаупт (1659-1719 г.) – шведски генерал, служил преди Северната война в Деветгодишната война, а преди това – във Войната на Свещената лига.