Михаил Кутузов

Михаил Иларионович Голенищев-Кутузов

(16.09.1747-28.04.1813)

Михаил Иларионович Голенищев-Кутузов, по-известен , като „светлейший князь Голенищев-Кутузов-Смоленский”, е роден през 1747г. на 16 септември в град Санкт Петербург, Русия. Той е единствен син на генерал-поручик сенатор Иларион Матвеевич Голенищчев-Кутузов. До осем годишна възраст се обучава в дома на родителите си, а през 1759 г. постъпва в Дворянската артилерийска и инженерна школа.През февруари 1761г . завършва школата с чин инженер-прапоршчик.През 1762г. управлява канцеларията на генерал-губернатор Голщейн Бекски, където получава чин капитан.През същата година е назначен за командир в Астраханския пехотен полк, командван от полковник Александър Суворов, за който ще стане дума по-късно.

Огромно влияние за кариерата и живота му оказва опитът му, натрупан в периода на руско-турските войни под ръководството на П.А.Румянцев и А.В.Суворов.Участва в битките при Ряба Могила, Ларг и Кахул.Произведен е в чин премиер-майор.След битката при Попещи получава звание подполковник.

През юли 1774г. в боя при село Шума Кутузов е ранен сериозно в дясното око, което ослепява за цял живот.Екатерина II го изпраща на лечение извън Русия, където използва този период за усъвършенстване на знанията си по военното изкуство.Следващите години са години на успех за кариерата му – през 1777г. е произведен в чин полковник, в Крим през 1783г. става бригадир и командир на Мариопулския лекокавалериен полк.През 1784г. става генерал-майор заради успешното потушаване на въстанието в Крим.През декември 1790г. се проявява при град Измаил, обсаден от турските войски, където е похвален от самия Суворов, нарекъл го „Кутузов беше моята дясна ръка”.

През 1805г. когато Русия е във война с Наполеонова Франция, в Австрия Кутузов извършва марш-маньовър, за да избегне обкръжаващата го френска армия.Този марш остава ,като образец в учебниците ,след като извървява 425км. От Браунау до Олмюц.През 1812г. е избран за началник на Петербургското и Московското опълчение.След като отстъпва от френските войски и да избегне поражение, като при Аустерлиц, за което си навлича гнева на Александър I Кутузов дава единственото и най-важно сражение на Наполеон – Бородинската битка.Тя се състои на 28 август.Следват редица сражения, при които Кутузов печели срещу противника си.При отчет обаче се оказва,че половината армия е била изгубена, а Наполеон има още попълнения.Тогава решава нещо много важно за историята – на 2 септември изоставя Москва и се оттегля ,заедно с половината население на града около 100 000 души.След първия ден на престой на Наполеон в Москва започват пожари, които траят 6 дни.По мнение на Наполеон те са разгорени от началника на Москва.Така Наполеон получава един изгорен и празен град.След като не успява да подпише договор с Русия той решава да се оттегли.През това време цар Александър I награждава Кутузов с чин генерал-фелдмаршал.След поражение при Малоярославец Наполеон отстъпва по Смоленския път.Тогава Кутузов организира нещо ново за тогавашното време –партизански отряди, които да атакуват отстъпващата френска войска.Така наполеоновата войска е напълно разбита.Заради това Михаил Кутузов е награден с орден „Св. Георги” 1-ва степен.През 1813г. при настъпление Кутузов се простудява в Бунцлау, Полша.Самият цар Александър идва , за да се прости с великия генерал.На разговора присъства и чиновника Крупенников, който пресъздава и последният разговор между двамата велики мъже.”Прости ми, Михаил Иларионович!” , „Аз прощавам, господарю, но Русия това никога няма да прости.”

Хронология:

16 септеври 1747г- роден в Санкт Петербург,Русия.

1759 – постъпва в Дворянската артилерийска и инженерна школа.

1761 –завършва школата.

1762 –произведен в чин капитан.

1764- командва руските войски заедно с И.И.Веймарн в Полша.

1767-участва в Комисията по създаване на нов Кодекс.

1770- участва във войната с Турция в частта на командир Румянцев.

1771-става подполковник.

1774-при село Шума дясното му око е ослепено от куршум.

1777-полковник, командир на Луганския полк.

1785-командир на личния му Бугски егерски полк.

1790-превзема град Измаил.

1792- участва в Руско-турската война.

1795-началник на сухопътните войски във Финландия.

1798-военен губернатор на Санкт Петербург.

1805-поражение при Аустерлиц.

1806-награден от Александър I със „Свети Владимир”.

1806 края – военен губернатор на Киев.

1809-военен губернатор на Литва.

1811-участва руско-турската война.

1811, 23 ноември – Чабаноглу паша се предава заедно с 35 000 войска.

1812, 28 август – битката при Бородино.

1813, 16 април – умира в град Бунцлау,Полша.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s