Към края на август, 1635 г., почти всички владетели в империята са се присъединили към Пражкия мир. Максимилиян Баварски, в замяна на известна автономност на своите войски в рамките на имперската армия, както и отстъпването от Хабсбургите на няколко църковни владения във Вестфалия дава съгласието си Бавария да се подчини на императора. Бранденбург също приема имперското върховенство. Условието на Гьорг Вилхелм е, че императорът няма да подписва мир със шведите, преди интересите на Бранденбург в Померания да бъдат защитени. Това, на практика означава, че шведите трябва да бъдат напълно победени и изтласкани от своите опорни точки по Балтика, за да може императора да изпълни своето обещание.
Същевременно Франция, отново подпомагана от Англия и Нидерландия се заема да посредничи по време на преговорите между Швеция и Полша, чието примирие изтича през въпросната 1635г. Ришельо правилно преценява, че ако Полша се включи във война срещу Швеция, скандинавците ще трябва да изоставят ангажиментите си в империята, оставяйки Франция сама срещу Хабсбургите. Френския посланик граф д’Аво успява да убеди поляците да удължат срока на примирието с още двадесет и шест години. Шведите от своя страна се задължават да изтеглят своите гарнизони от Кралска Прусия (земите около устието на р. Висла) и да спрат да вземат 2/3 от годишните митнически такси на полските балтийски пристанища. Макар това да е сериозен удар върху финансите на Стокхолм, опитаната армия на Лернарт Торстенсон може да бъде прехвърлена от Полша в Германия за да се опита да промени баланса на силите, сериозно нарушен от разгрома на Хорн и Закс-Ваймар при Ньордлинген.
Кампаниите през 1635г. се водят в края на лятото и през есента. На североизток, Йоханес банер успява да изтегли силите си от Лужица, а след това и от Магдебург, подгонен от саксонците, които в края на август обявяват война на Швеция, следвайки условията на Пражкия мир. Банер успява да се измъкне от опитите на имперските сили да го обкръжат и в края на октомври се съединява с новопристигналите сили на Торстенсон в Мекленбург, от където шведите успяват да блокират имперската офанзива, окопавайки се в балтийските провинции. На югозапад армията на Фердинанд Унгарски продължава своето настъпление, изтласквайки силите на Закс-Ваймар от Палатината. Имперските сили завземат Майнц и Трир, а Закс-Ваймар е принуден да бяга в Лотарингия, окупирана превантивно от френските сили през лятото на 1635г. Опитите на французите да прехвърлят военните действия на испанска територия се увенчават с пълен неуспех. Походите на френските сили в Артоа, Франш Конте и северна Италия не довеждат до нищо съществено. Ришельо, следвайки наложената концепция, че Франция е по-добре да плаща за опитни наемници, отколкото да се опитва да обучава собствени новобранци, сключва договор със Закс-Ваймар, буквално открадвайки услугите му от шведите, за които той работи до тогава. В замяна на 1 000 000 ливри на година, Закс-Ваймар се задължава да поддържа една 18 000 армия, която да защитава френските интереси по поречието на Рейн. Към тази сила се добавя и 8 000 френски контингент, командван от кардинал Ла Валет.
Бернхард фон Закс-Ваймар (1604-1639г.) – немски благородник, авантюрист и пълководец, който служи последователно на Швеция и Франция по време на войната им с Хабсбургите
Следващата, 1636 г. се оказва най-успешната за Хабсбургите година на западния фронт до самия край на войната. Макар Закс-Ваймар и ла Валет да окупират северен Елзас, имперските сили, командвани от Матиаш Галас и прогонения от Лотарингия херцог Карл IV нахлуват във Франция през Франш Конте, а кардинал-инфантът повежда една предимно кавалерийска сила от Артоа към Пикардия. Силите му плячкосват северна Франция и достигат на 80 километра от Париж. Столицата е в паника, а враговете на Ришельо очакват падането на кардинала от власт. Ала в последния момент французите успяват да организират една набързо мобилизирана армия, която принуждава испанците да се оттеглят, а настъплението на Карл Лотарингски и Галас е спряно от упоритата съпротива на малък френски гарнизон в Бургундия. Макар да проникват дълбоко във френска територия, имперските сили не успяват да постигнат траен успех. Докато силите на императора плячкосват френските земи без никакъв траен ефект, шведите подновяват своята офанзива. Йоханес Банер застава начело на една армия, която напуска Мекленбург и следвайки поречието на Елба нахлува в Бранденбург. На 6 октомври 1636 г., шведите са пресрещнати при Витщок от имперските сили, водени от фон Хацфелд и електора Йохан Гьорг. Шведите, значителна част от чиято армия се състои от английски и шотландски наемници, атакува имперските позиции. Подобно на Лютцен, шведите се заемат да обходят фланга на имперската армия, задържайки центъра със своята пехота. За разлика от битката, в която загива Густав Адолф, кавалерията на Банер успява да обкръжи имперския фланг докато англичани и шотландци, макар и сериозно притиснати задържат своите позиции. Шведската пехота отново успява да плени вражеските батареи и имперско-саксонската армия, притисната от две страни е принудена безславно да напусне бойното поле. И двете армии влизат в сражението с около 19 000 души, но шведите разполагат с два пъти повече оръдия (60 срещу 32) от своите опоненти. Имперските сили губят около 5 000 убити, а други 2 000 са пленени или директно се присъединяват към шведската армия, която дава малко над 3 000 убити и ранени. Разгрома на имперските сили при Витщок дава шанс на шведите да нахлуят свободно в Бранденбург. Шведския генерал Врангел окупира целия електорат, а Банер продължава с основните си сили към Саксония, но не успява да превземе Лайпциг и е принуден да се изтегли на север през януари, 1637 г.
Военните действия в Свещената Римска империя, 1636-1640г.
Зимата на 1636-37 г. Остава най-важна с признаването на унгарския крал Фердинанд Австрийски за „крал на римляните“ – титлата, носена от престолонаследника на Свещената Римска империя. Това се случва в Регенсбург, в края на декември, 1636г., след като старият император успява да убеди електорите да действат в полза на сина му. Няколко месеца по-късно Фердинанд II умира във Виена след кратко заболяване и е наследен от своя син Фердинанд III, който получава императорската титла на следващата година.
Възползвайки се от невъзможността на французите и техния съюзник Закс-Ваймар да прекосят Рейн, през пролетта на 1637 г., Матиаш Галас, начело на един контингент оставя основните имперски сили в Палатината и се насочва на североизток, където се съединява с остатъците от разбитата при Витщок армия. Възползвайки се от отслабването на армията на Банер, тормозена от дезертьорство и лоша логистика, имперските сили напреднали на север, изтласквайки шведите до брега на Балтийско море. Провалът на шведите е балансиран от успеха на Закс-Ваймар, който през ноември 1637 г. преминава Рейн и след като разбива имперската армия, командвана от фон Верт при Рейнефелден, поставя под контрола си т.нар. Горски градове, разположени по източния бряг на Рейн и намиращи се до тогава под властта на Хабсбургите. Единствено Брейзах, основния имперски бастион в областта. остава отвъд възможностите на изтощената армия на Ваймар. Едва през юли, 1638г., когато наемникът е подкрепен от френски контингент, Закс-Ваймар започва обсадата на ключовата крепост. По същото време към него напредва баваро-австрийска армия, която трябва да вдигне започналата обсада. Ваймар се възползва от изгодната си позиция и напада противника си на части, докато католическите сили излизат в колона от дефилето Витенвейер. Останал без подкрепление, Брейзах е напълно обсаден, но едва в средата на декември 1638 г. крепостта е превзета.
По същото време шведите най-сетне успяват да се възстановят и да преминат в контраатака. В средата на лятото Оксенстиерна и Ришельо най-сетне подписват съвместна спогодба в Хамбург Франция ще плаща годишна субсидия в размер на 1 000 000 ливри, а Швеция трябва да води активни военни действия срещу императора в Бохемия и Силезия. Двете страни се задължават в срок от три години да не подписват поотделно мир с Хабсбургите. Същевременно, Оксенстиерна успява да изпрати нов набор от 15 000 шведски войници в Померания. Подкрепен от новобранците, Банер поема на юг и успява да прогони имперските гарнизони от Мекленбург и Померания, след което преминава през Саксония и се насочва към Силезия и Бохемия. На запад, между Ваймар и френското правителство започва спор за това на кого се пада владението над Брейзах. Обиден от френската позиция, наемническият генерал изтегля силите си от Елзас и окупира Франш Конте, където остава чак до юли, 1639г. Малко след като изтегля войските си от Франш Конте, Бернхард фон Закс-Ваймар умира, покосен от чумата. Армията му, останала без водач започва да преговаря за подписване на нов контракт. Швеция, Франция и императора проявяват интерес, но Ерлах, първият заместник на Закс-Ваймар избира да остане на френска служба. Възползвайки се от подновеното присъствие на ваймарската армия в Елзас, Франция започва късна кампания през октомври. Тя се увенчава с успех и до края на 1639 г., французите контролират горното течение на реката.
В противовес на парализираните френски сили, шведите повеждат вихрена офанзива през 1639 г. Йоханес Банер повежда силите си към Брауншвайг-Люнебург на запад, след което завива на изток към Саксония, достигайки Дрезден през април. На 14 април, 1639 г. при Хемниц, Банер разбива имперските сили, командвани от брата на Фердинанд III – ерцхерцог Вилхелм-Леополд, след което, превзема Пирна и нахлува в Силезия, разбивайки втора имперска армия при Брандайс. През май шведите достигат Прага, но нямат достатъчно сили да превземат града и Банер изтегля войниците си към р. Елба. Следващите две години преминават без да се водят решително военни действия. Армиите на Швеция и Франция правят няколко опита за съвместни действия в централна Германия, но всичко остава безрезултатно. В края на 1640г., Гьорг Вилхелм, електор на Бранденбург умира и е наследен от своя син Фридрих Вилхелм, известен по-късно като Великият електор. Фридрих-Вилхелм оттегля подкрепата си за имперската кауза и сключва отделно примирие със шведите. Скоро другите протестантски принцове последват примера му и започват да се дистанцират от Фердинанд III. Липсата на решителни действия в Германия, съчетани с изтощението, което все по-силно смазва икономиката на сражаващите се страни карат противниковите лагери да започнат предварителни преговори за свикване на мирна конференция, която да реши изхода от войната. Испанците, които до тогава са най-ревностните защитници за продължаване на конфликта също скланят глава. През 1640 г., в Каталония, Португалия и Италия едновременно избухват поредица от бунтове, които отвличат вниманието на Мадрид от Империята. Оливарес остава без ресурси и без полеви армии, които да използва. Кастилската икономика е в руини, а малкото събрани сили се използват със съмнителен успех в Каталония.
Първия пробив в дипломатическата борба е подписването на мир между императора и херцогът на Брауншвайг-Люнебург през 1642 г. В замяна на няколко църковни земи, отстъпени от хановерската династия, императорът приема неутралитета на херцогството, което окончателно напуска Тридесетгодишната война. Дипломатическия успех е съпроводен от военен провал. Лернарт Торстенсон, който поема контрола на шведските сили в Германия събира армия, подкрепена от свежи попълнения от Скандинавия и поема на изток през Саксония. навлиза в Силезия, след което при Швайдниц шведите помитат поредната злощастна армия на Йохан Гьорг, а от там нахлуват в Моравия, превземайки столицата Олмюц през юни 1642 г. След като укрепява града и оставя силен гарнизон, Торстенсон поема отново на запад и се насочва към Лайпциг, следван по петите от силна имперска армия, командвана от Отавио Пиколомини и ерцхерцог Леополд. Край Брайтенфелд, не далеч от Лайпциг, шведите повтарят своя успех от 1631 г. На 2 ноември, 1642 г., по-малобройната армия на Торстенсон атакува имперските сили докато още се строяват, Шведите помитат имперския фланг, обхождат го и сгъват имперския боен ред. Католиците губят половината си армия (около 12 000 души) а над 5 000 попадат в плен. Шведите дават 4 000 убити от общо 15 000, с които Торстенсон започва битката. Месец по-късно шведите влизат в Лайпциг и дефакто окупират целия електорат Саксония.
Докато военните действия се водят с променлив успех и без да дадат реално предимство на която и да е от страните, дипломатите започват своята мудна работа по свикване на мирна конференция. Смъртта на Ришельо през декември 1642 г., както и тази на крал Луи XIII през пролетта на 1643 г., сериозно забавят мирния процес. Към лятото на 1643 г. Единствено пратениците на императора пристигат във Вестфалия в очакване на останалите страни. Следвайки договорките от Хамбург от 1641 г., вътрешните дела на империята ще се разглеждат на заседание на имперските представители във Франкфурт, докато преговорите с външните сили ще се водят във Мюнстер (с католиците) и в Оснабрюк (с протестантите).
Ако военните действия в Германия през 1643 г., не се отличават с особена острота, нещата не стоят така за френските усилия да пробият в Нидерландите. На 19 май, край градчето Рокроа, френските сили, командвани от херцога на Ангиен постигат историческа победа, побеждавайки за пръв път от десетилетия испанска армия в открито сражение. Макар тази победа да няма твърде сериозни стратегически последствия, духът на испанската армия е окончателно прекършен, заедно с мита за нейната непобедимост. Поражението само по себе си не е фатално – испанските терции успяват да се изтеглят в боен строй от полесражението, след като са получили от французите условия за капитулация, каквито обикновено се предлагат на обсадена крепост. Психологическият отзвук е силен, а липсата на средства прави събирането на силна полева армия невъзможно за Испания. След успехите в Артоа, френските сили са прехвърлени в Швабия и през ноември 1643г., французите проникват дълбоко на изток в посока Бавария. Френските сили, в чийто редици е и войнството на Закс-Ваймар, известни като Бернадитите са пресрещнати от имперските сили, командвани от фон Верт при Тютинген. Верните на императора сили постигат решителна победа – две трети от френската армия са ликвидирани, а остатъците от нея бягат към Рейн, където са предадени под командването на Анри де ла Тур де Оверн, виконт Тюрен. Кариерата на бъдещия маршал на Франция започва в служба на холандката армия на Маурис Оранйе през 20-те години на XVII век. Следва назначение в италианската кампания по време на Войната за Мантуанското наследство. През 1635 г., когато Франция влиза във война с Испания, Тюрен е изпратен в Северна Италия, където служи при граф Оркур и херцога на Савоя. Със стабилизирането на фронта по долината на р. По, новия пръв министър на Франция – кардинал Джулио Мазарини има нужда от способен командир, който да промени хода на войната в Германия. Тюрен, макар и калвинист, е поставен начело на френската Armeé d’Allemagne (Германска армия). Както се оказва, изборът на Тюрен е изключително правилен ход.
Докато силите на шведи и французи се опитват да неутрализират своите опоненти в империята, Кристиян IV решава да се възползва от шведските ангажименти в Германия и започва приготовления за атакуване на самата Швеция през Норвегия. Аксел Оксенстиерна научава за подмолния план на датчаните, които се свързват и с императора. Шведите сформират компактна, но боеспособна армия, начело на която застава Густав Хорн, освободен година по-рано от имперски плен. Тази армия нахлува в Скания и Халанд (Южна Скандинавия) и окупира всички датски владения там, освен крепостта Малмьо. Същевременно армията на Лернарт Торстенсон е отзована от Моравия, където през септември 1643 г. Шведите започват да обсаждат Бърно. Шведите се придвижват с голяма скорост по течението на Елба и през декември нахлуват в Ютланд, окупирайки целия полуостров. През цялата 1644г., датчаните не успяват да постигнат никакъв пробив, и на 15 април, 1645г., с посредничеството на Франция и Нидерландия, унизения Кристиян IV е принуден да подпише мира от Брьонсебро, съгласно който Дания предава на Швеция Йемтланд в централна Скандинавия, както и стратегическите острови Готланд (край Швеция) и Йорсел (край Естония), областта Халланд е предадена под шведска окупация за срок от тридесет години. Краткия конфликт, останал в историята като Торстенсонова война поставя Дания на заден план и извежда Швеция като водеща сила в Балтика.
Военните действия в Свещената Римска империя, 1640-1644г.
Отсъствието на шведите от Германия дава сигнал а Максимилиян Баварски и Фердинанд III да действат срещу французите. Двамата събират обща армия, поставена под командването на баварския генерал фон Мерси. Импрско-баварските сили напредват по поречието на Дунав, през южна Швабия, достигайки езерото Констанс на границата със Швейцария. Неспособен да обсади мощната крепости Хоенвайл, фон Мерси продължава на запад и в края на юни 1644г., достига Фрайбург. Тюрен, чийто сили са недостатъчни за да атакува е принуден да наблюдава с безсилие как имперско-баварската армия превзема града месец по-късно, на 28 юли, 1644 г. Няколко дни след това, силите на Тюрен са подкрепени от херцога на Ангиен, който, заради своята титла, застава начело на армията. Дръзкия Ангиен, все още опиянен от успеха си срещу испанците, решава да рискува и в началото на август напада укрепените позиции на баварците. Двете армии водят ожесточени сражения, но в крайна сметка силите на Франц фон Мерси удържат фронта и Фрайбург остава в техни ръце. Двете страни губят по около 7 000 души, което е около 40% от силите им в началото на битката. Макар да не успяват да вземат баварската позиция, французите поемат на север по поречието на Рейн и завладяват средното течение на реката, навлизайки в Рейнския палатинат. Всички по-големи крепости в Палатината са превзети, освен Франкентал. До края на годината Филипсбург и Майнц също се оказват във френски ръце.
С подписването на мирът с Дания, силите на Торстенсон отново са свободни да действат в Германия. Преследвайки армията на Матиаш Галас, която не успява да помогне на време на датчаните, Торстенсон достига Бохемия. Галас се окопава в Егер, след като армията му се стопява в следствие на глад, болести и значителен брой дезертирали войници. Вместо да обсади Галас, Торстенсон избира да продължи към Моравия, превземайки по пътя си Пилзен и Будевице. През март 1645 г., шведите достигат Табор. Недалеч от града, край Янкау, шведите се срещат с набързо събрана имперска армия, командвана от граф Мелхиор фон Хатцфелд. Двете армии имат приблизително еднаква численост – около 17 000 души, но шведите отново се радват на значително преимущество в артилерията.. На 5 март, 1645г., използвайки тактиката на смесване на мускетари и конници по фланговете, Торстенсон успява да разгроми противниковата кавалерия, след което, възползвайки се от огневата си мощ в центъра и обход по фланговете, шведите смазват имперската армия. Скандинавците губят по-малко от 2 000 души, докато армията на Хатцфелд дава над 5 000 убити, а още 5 000, заедно със самия генерал попадат в плен. Нерешителните действия на Торстенсон след победата са същинска изненада. Шведът не се решава да атакува Виена, а след петмесечна обсада шведите се отказват от Бърно и правят нов опит да напреднат към австрийската столица. Оказва се че за подобен ход е вече късно. Ерцхерцог Вилхелм-Леополд е заел отбранителна позиция по поречието на Дунав и шведите са принудени да се изтеглят в Бохемия за зимата, пропилявайки шанса си да решат войната с една категорична победа над императора, който бяга в Грац веднага след Янкау.
Анри де ла Тур де Оверн, виконт Тюрен (1611-1675 г.), един от само шестимата маршал-генерали на Франция и един от най-талантливите френски пълководци за цялата история на страната. Учител и наставник на генералите на Луи XIV.
За разлика от шведите, които не успяват да оберат плодовете на победата при Янкау, французите решават да се възползват от настъпилия смут в редиците на своите опоненти. Тюрен, уверен в неспособността на враговете си да координират своите действия, нахлува дълбоко във Вюртемберг, преследвайки оттеглящата се баварска армия, под командването на Франц фон Мерси. В края на април, 1645 г., един имперски контингент, начело с Йохан фон Верт пристига в помощ на баварците. Армиите на Франция и имперско-баварските сили се изравняват по численост – около 9 000 всяка, но Тюрен пренебрегва или не оценява правилно ситуацията и оставя войниците си да плячкосват провинцията. Възползвайки се от невниманието на своя опонент, фон Мерси, които поема върховното командване, атакува изненадващо французите и им нанася сериозно поражение. Тюрен губи 2 500 убити и още толкова пленени, и успява да се спаси на косъм, начело на кавалерийска част от едва 1 500 души. Силите на фон Мерси губят по-малко то 2000 души и остават господари на Вюртемберг. Тюрен и остатъците от армията му се оттеглят на север и достигат Хесе-Касел, където силите на виконта са подсилени от хесенската армия на Амалия Елизабет управляващ регент и вдовица на Вилхелм граф на Хесе-Касел. Подсилени от хесенци и от пристигналите подкрепления, начело с Ангиен, французите отново поемат на югоизток за да пресрещнат баварската армия, която бавно напредва през Швабия. Ангиен поема цялостното командване заради по-старшия си ранг и решава да даде открито сражение, в което се надява да пречупи баварската армия и в последствие да проведе агресивно настъпление към самата Бавария. Двете армии се срещат на 3 август, 1645г., край Алерхайм, недалеч от Ньордлинген. Двете армии са отново равностойни по численост – около 15-16 000 души, но баварските сили имат предимството да пристигнат първи на бойното поле и да укрепят част от позициите си. Ангиен успява да подреди армията си за действие едва в следобеда (около 17:00 ч,), но решава да атакува противниковите позиции въпреки всичко, тъй като правилно преценява, че нощта ще даде шанс на баварците да завършат напълно своето окопаване. Французите откриват битката с поредица от фронтални атаки, водени лично от смелия и дързък Ангиен, който губи два коня под себе си, а бронята му го спасява от няколко мускетни изстрела. Междувременно, левия френски фланг е разбит и изтласкан от баварската пехота, която използва един овраг край селцето Алерхайм за да прикрие своята позиция и да стреля от упор в напредващата френска кавалерия. Невъзможността на Ангиен да пробие в центъра и краха на левия фланг заплашват цялата френска армия, но навременната намеса на Тюрен спасява положението. Виконтът успява да отблъсне имперските сили, командвани от фон Верт на своя фланг, след което атакува центъра на врага в подкрепа на Ангиен. Баварците не се пречупват, но смъртта на техния генерал Франц фон Мерси, застрелян с мускет в главата около 18:00ч. сломява духа им. Йохан фон Верт, който се изтегля от левия фланг, поема цялостното командване на армията и заповядва отстъпление, което се извършва без паника и в добър ред. Баварците се изтеглят към крепостта Донаувьорт и не дават шанс на французите да доразвият успеха от сражението. Двете страни дават равностойни по брой жертви – около 5 000 за всяка от страните, но сражението се приема за френска победа, тъй като Ангиен остава единствен господар на бойното поле. Победата на французите кара Максимилиян Баварски да преосмисли своята позиция и той започва да води преговори с Париж за подписване на сепаративен мир.
Докато французи и баварци мерят сили в Швабия, една шведска армия, командвана от генерал Кьонингсмак напредва от Хесе-Касел към Саксония и напада останали без всякаква защита електорат. В края на август, 1645г., Йохан Гьорг капитулира, подписвайки примирие със срок от половин година, което в последствие е удължено, а през април 1646г., Саксония окончателно излиза от войната, подписвайки мира от Айленберг.
Годината 1646 г. се оказва лишена от големи сражения. Силите на Франция и Швеция се съединяват във Франкония, успяват да подминат и изпреварят последната голяма имперско-баварска армия, командвана от ерцхерцог Вилхелм-Леополд и се насочват на юг. Тюрен и Врангел правилно преценяват, че една директна атака върху Бавария има по-голям шанс да извади Максимилиян I от играта, от колкото поредната победа някъде из Германия, чийто последици биха имали съмнителен ефект върху изхода от войната. Мудните маневри на имперската армия оставят Бавария на милостта на шведи и французи, които нахлуват безпрепятствено в херцогството и го окупират почти изцяло, с изключение на столицата Мюнхен и крепостта Ингощат. Максимилиян е принуден да подпише примирие, а на 17 март, 1647г., Бавария слага оръжие, приемайки условията на своите опоненти по договора от Улм. Френски и шведски гарнизони остават да контролират основните крепости в Бавария до подписването на окончателен мир. Австрия остава сама срещу своите опоненти.
Изглежда че 1647 г. ще бъде последната в Тридесетгодишната война. Нещата обаче се развиват по друг начин. Испания и Нидерландия подписват примирие в началото на годината и Армията на Фландрия е пренасочена на юг, за да атакува френските владения в Пикардия и Артоа. Джулио Мазарини е принуден да отзове Тюрен от Германия, но голяма част от армията му, съставена от т.нар. Бернардинци отказва да се сражава западно от р. Рейн. Други френски полкове също отказват да напуснат империята. Начело на една минимална част от своите сили, виконтът се насочва към Пикардия, докато основната част от Armeé d’Allemagne остава латентна във Франкония и Швабия.
Военните действия в Свещената Римска империя, 1645-1648г.
Шведите, командвани от Врангел нахлуват в Бохемия с идеята да нанесат решаващ удар срещу силите на императора. Първоначално действията им се увенчават с успех и те превземат Егер през юли 1647г. По същото време, Максимилиян Баварски, страхувайки се, че императорът и французите могат да подпишат мир зад гърба му, решава да се включи отново във войната, събира нова армия в Горния палатинат и я изпраща в Бохемия, където силите му се съединяват с армията на Йохан фон Верт, преминал няколко месеца по-рано от баварска на имперска служба. Верт използва умножените си сили за да притисне шведите. Врангел решава да не рискува срещу по-многочисления противник и се изтегля на северозапад през Саксония и Хесе-Касел, гонен по петите от имперските сили. Зимата заварва двете противникови армии по поречието на р. Весер. Имперските сили се изтеглят на юг към Бавария, давайки шанс на Врангел да прегрупира силите си.
Последната година на Тридесетгодишната война започва с официалния край на Осемдесетгодишната война между Испания и Нидерлания. През януари двете страни подписват окончателен мир в Мюнстер, с което слагат точка на най-продължителния конфликт в Ранномодерната епоха. В Германия войната се подновява през март, когато силите на Тюрен, който отново преминава Рейн и поема командването на Armeé d’Allemagne се съединяват с армията на Кьонингсмак и нахлуват в Бавария. На 17 май, 1648 г., край селцето Зусмархаузен френско-шведските сили са пресрещнати от последната голяма полева армия, служеща на императора, под командването на граф Холцапел. Имперските сили са едва 10 000, докато съюзниците разполагат с над 25 000 войници. Сражението се развива изцяло в полза на Тюрен и Врангел, които помитат противниковата съпротива и прегазват Бавария. Макар Отавио Пиколомини, отзован от Фландрия начело на своята армия да успява да спаси югоизточната част от херцогството, съюзниците остават господари на по-голямата част от владенията на Максимилиян.
Междувременно, една малка шведска армия прониква необезпокоявана в Бохемия и в края на юли, 1648 г., шведите застават под стените на Прага. Предателство на бивш имперски офицер отваря портите на Външния град и Кьонингсмак го окупира, изисквайки подкрепления с цел овладяването на цялата чешка столица. Те пристигат, водени от принц Карл Густав (бъдещият крал Карл X Густав), но дори и така подсилени, шведските сили не успяват да сломят упоритата съпротива на прагчани. В отбраната на Стария град и прочутия Карлов мост, се отличават студентите от Пражкия университет, водени от своите наставници-йезуити. Когато през ноември 1648 г., до Прага и Бавария достига новината за подписания във Вестфалия общ мир, армиите на противниците се намират в патова ситуация.
Трудно бихме могли да си представим какво означавал края на войната за тези войници и мобилизирани градски опълченци, мнозина от които се родили и израснали без да познаят мира. За историците, приключването на Тридесетгодишната война бележи края на цяла една епоха, ала за съвременниците този преход не изглежда така рязък и внезапен. Следващото десетилетие преминава под знака на опита за разпускане и разформироване на големите наемнически армии, борбата с бандите дезертьори и разбойници, които изпълнили германските земи в хода на войната, както и с несигурния мир, застрашаван от продължаващия конфликт между Франция и Испания.
History of Wars 