Холандската система 

Промените, които настъпват в холандското военно дело в периода 1590-1610 г., оказват значително влияние върху развитието на протестантските въоръжени сили в Свещената Римска империя и Скандинавия. В случая е далеч по-коректно да се говори за холандска система, отколкото за армия, тъй като методите, прилагани от принцовете на Оранйе по отношение на собствените им въоръжени сили са бързо възприети от повечето протестантски владетели. Нещо повече, самата холандска армия е съставена от едва 40% собствени полкове, като останалата част от войската се състои от наемници от Германските земи, Англия, Шотландия и Франция. Това етническо многообразие на армията, характерно и за други по-малки държави, в които местните въоръжени сили почти изцяло липсват за сметка на наемнически отряди, принуждава главнокомандващите да организират войниците си по по-различен начин, отколкото техните съвременници в по-големите държави, за които вече споменахме.

За разлика от испанската армия, където, макар и голяма част от войниците да не били кастилци, все пак повечето произлизали от земи, принадлежащи на кралете в Мадрид, холандците трябва да разчитат предимно на чужденци. Това се дължи както на факта, че по-голямата част от населението на Ниските земи се занимава със занаяти и търговия и повече или по-малко не е част от войнишкия занаят, така и на нуждата от бърз набор на опитни войници, които да се противопоставят на постоянната испанска заплаха. Още по времето на Вилем Мълчаливия (1568-1584 г.), става ясно, че разбунтувалите се гьози[1]  са по-успешни във воденето на пиратски рейдове срещу испанските пристанища, отколкото при отбраната на крепости и воденето на открити сражения. За щастие на холандците, Елизабет I започва да изпраща редовна военна и финансова помощ на бунтовниците за да отклони вниманието на испанците от собствените си територии. Така, де факто, английските полкове се нареждат сред основоположниците на холандската военна традиция. С издигането на Маурис Насау (1585-1625 г.), син на Вилем, военното дело на Нидерландия навлиза в нова епоха. Маурис е твърдо решен да наложи пълен контрол над чуждестранните капитани в своята армия, както и да я структурира по нов и по-успешен начин, така че да се противопостави на легендарните испански терции. Първата стъпка е предприета с изучаването и адаптирането на поредица от антични военни трактати, с чиято помощ Маурис се надява да изгради нова армия, подобна на римската, с чиято помощ да може успешно да се отбранява и атакува своите могъщи опоненти. За да може наемниците по-лесно да бъдат обучавани на новата строева подготовка, методи на стрелба и изпълняване на маневри на бойното поле, броя на войниците в ротите е намален, а числеността на офицерите се запазва, с цел по-голям контрол. Така, за разлика от стандартните испански и имперски полкове от по 300-400 души, в холандската ария се появяват полкове с личен състав от 200 души, като паралелно с това се регулира и броя на войниците в отделните роти.

В тактическо отношение, реформите на Маурис и неговия братовчед Фридрих Хайнрих се свързват с намаляване дълбочината на пехотните блокове, за сметка на по-голямата дължина на редиците, както и въвеждането на сложни системи за стрелба по взводове, редици и колони. Всички тези тактически промени изискват усърдна подготовка и заучаване на команди от страна на войниците, което от своя страна поражда нуждата от поддържане на постоянна, редовна армия, която да продължава обучението си и през зимата, когато свършва походния сезон. Както вече отбелязахме, Нидерландия е страната, която се радва на най-стабилни финанси в началото на XVII век и поддържането на подобна, макар и не прекалено голяма армия, не се оказва проблем.

Широко афишираните нидерландски реформи, популяризирани с помощта на памфлети, наръчници за водене на война и книги за самоусъвършенстване на начинаещи пълководци, скоро се превръщат в нещо като мода в Европа. Владетелите на протестантските държави в Германските земи, сред които Хановер, Рейнският Палатинат, Хесе-Касел[2], Саксония и Бранденбург бързат да усвоят новата система за водене на война. Поканени са скъпо платени холандски военни съветници, които се зачисляват към дворовете на херцози и графове и започват да демонстрират предимствата на нидерландската система, обучавайки малкото на брой постоянни полкове, които владетелите в Германските земи можели да си позволят. Тук идва и голямата разлика със самата Нидерландия – германските фюрстове не разполагат нито с толкова големи, нито с толкова постоянни приходи, колкото Нидерландската република. Силите, които могат да поддържат в постоянна готовност рядко надхвърлят порядъка на 2-3000 души, което прави широкото приложение на холандската система невъзможно. Дори във време на война, когато тези държави мобилизирали по-големи сили, те пак не били кой знае колко многочислени, а и за разлика от холандската армия, германските войници били разпускани през зимата поради липса на финанси.

Но дори да оставим теорията на страна и да погледнем практиката, картината, която военната история рисува пред нас не е никак благосклонна към протестантските сили. Въпреки цялата си сложна подготовка и добро заплащане, холандските сили не успяват да спечелят нито едно открито сражение с испанците, тъй като системата им, макар и добра в дефанзивен план, не притежава необходимата тежест на мощните католически пехотни блокове, която позволява на последните да премазват съпротивата на своите опоненти в мига в който двете армии престанат да разменят залпове. И ако холандците са благословени с блата, канали и диги, които до голяма степен обезсмислят воденето на открити сражения, нещата не стояли така за техните братя по религия в Свещената Римска империя. В германските земи, където откритите пространства били повече и по-големи, протестантите, прилагайки полу-усвоената холандска система се сблъсквали с католическите армии, използващи утвърдената хабсбургска практика. Резултатът бил плачевен за иноваторите. Между 1619 г. и 1631 г., армиите, използващи холандския строй не спечелили нито едно решително сражение с католиците. За сметка на това, армиите на императора и Католическата лига изглеждат сякаш непобедими, помитайки една след друга протестантските армии. Липсата на дисциплина, непълното усвояване на методиката, прекалената усложненост на маршове, контрамаршове и методи на стрелба, както и по-опитните войници, служещи на Хабсбургите поставят непреодолима преграда пред шансовете на германските протестанти за постигане на решителен успех.

Първият пробив, базиран на холандската система е постигнат едва след намесата на Швеция. Като вече споменахме, Густав Адолф реформира своята армия, използвайки холандския образец, но поставяйки няколко много важни различния. На първо място шведите успяват да намерят начин да превърнат новите строеве от дефанзивни в офанзивни единици, подкрепени от активната роля на кавалерията и полевата артилерия.[3] Ловката комбинация на мускетарски блокове, прикривани от кирасири и драгуни позовлява гъвкавост и огнева мощ, концентрирани не само в центъра но и във фланговете на шведската армия. Другия важен плюс на Густавовите сили е натрупания опит по време на войните с Полша, което дава шанса на шведите да се противопоставят на ветераните на императора. В битката при Брайтенфелд и шведи и саксонци използват като база нидерландската система, но докато саксонците я копират точно, скандинавците залагат на соята собствена версия. В резултат имперската армия на граф Тили помита саксонците от бойното поле, както е ставало всеки път до тогава, но в последствие силите му са разбити от армията на Густав. Шведите успяват да се престроят бързо, благодарение на по-гъвкавия си строй и едновременно с това да постигат предимство в огневата мощ, благодарение на по-ефективната употреба на стрелци и оръдия.

Системата, възприета от нидерландската армия се указва достатъчно успешна за отбраната на укрепените градове в Холандия, както и за отбиване на испанските атаки, възползвайки се от благоприятния терен на Ниските земи. Поставена в друг географски контекст, същата система се проваля напълно срещу по-масивните и мощни пехотни блокове, на които залагали католическите сили. Мобилността и гъвкавостта, която по-малките по размер полкове и роти дават на армията не несъмнена, но ефектът от тези две предимства може да бъде усетен едва по-късно, когато развитието на огнестрелните оръжия и въвеждането на щиковете позволява оптимизирането на огневата мощ и сливането на пиконосци и мускетари в едно цяло. За съжаление на германските протестанти, тази промяна щяла да стане факт едва половин век след Тридесетгодишната война.

[1]              Презрително название на холандските бунтовници, буквално означава просяци.

[2]              Държава в днешна централна Германия.

[3]              Които играят второстепенна роля в холандската система