Ян Жижка

Ян Жижка

(1360-11.10.1424г.)

в битката при Грюнвалд

в битката при Грюнвалд

Роден е в Трочнов през 1360г. в семейство на благородници. Едва 18-годишен участва във гражданските войни в Бохемия по времето на крал Венсеслав IV (1361-1419г.) През 1378г. за пръв път се споменава името му, заедно с прякора „Жижка” което значи едноок. Според един тогавашен хронограф – Еней Силвий Пиколомини, Ян губи окото си, като дете по време на сбиване. През 1410г. участва в битката при Грюнвалд, на страната на поляците срещу Тевтонският орден. Освен военната си кариера, е пряко свързан с Бохемския кралски двор и служи като шамбелан на кралица София.

Когато през 1415г. по заповед на Църквата, Ян Хус е изгорен на клада, а католиците започват кръстоносни походи срещу обявената за „еретична” Бохемия. Ян Жижка застава начело на чехите, заявявайки че ще брани честта на своята родина. Жижка бил прагматичен човек и ясно разбирал че ще трябва да изправя пастири и земеделци срещу тежковъоръжените рицари на Свещената Империя и останалите католически сили. Тъй като нямал пари да обучи и снаражи войска според тогавашните стандарти, Жижка решава да превърне селскостопанските сечива в оръжия. Млатилото се превърнало в боздуган с верига, а селските коли били подсилвани с допълнителни греди и железен обков и се превърнали в прочутия „Вагенбург.” Освен това, хуситската армия масово използвала огнестрелното оръжия, което комбинирано с прикритието , което бронираните каруци давали, се оказало фатално за рицарите-кръстоносци. Жижка се възползвал от опита, който придобил при Грюнвалд, където се запознал с тактиката на всичките чешки съседи и заради това, често му се отдавало да побеждава превъзхождащ го по численост противник.

Във връзка с Хуситските войни, името на Жижка се споменава още при Първата Пражка Дефенестрация, когато хуситите изхвърлили през прозорците на кметството членовете на градската управа. Хуситите постигат временно споразумение с роялистите, подкрепящи император Сигизмунд, но след като се изтеглили от Прага, начело със Жижка, нанесли поражение на кралските хора при Судомйер. След тази първа победа, хуситите се събрали около своята твърдина – град Табор.

Жижка изиграл основна роля в изграждането на хуситската армия и бил назначен за един от четиримата хетмани. Междувременно, Сигизмунд нахлул в Бохемия, претендирайки за короната на брат си Венсеслаус. Жителите на прага отправили апел за помощ към „таборитите”, които водени от Жижка нанесли поражение на краля и вдигнали обсадата от столицата.

След тази победа, хуситите постепенно овладели по-голямата част от Чехия На събора в Часлав (01.06.1421г.), било предложено да се даде бохемската корона на великия литовски княз Вятуташ, но това предложение се отхвърлило. Било избрано народно събрание, съставено от представители на всички основни класи и прослойки в чешкото общество. Жижка бил определен като единия от двамата представители на град Табор.

Военните действия продължили и Жижка се справил с броженията на адамитите, както и постепенно сломил съпротивата на роялистите. Превзел замъка Литомерице, който му бил предаден като лично владение и наречен Халице, а по късно през същата 1421г. обсадил замъка Раби. По време на обсадата загубил и другото си око, но въпреки това останал начело на таборитската армия.

През зимата на 1421г. Жижка бил блокиран от роялистите под Кътна Хора, а самият Сигизмунд стоял начело на армията, идваща да вдигне обсадата. Жижка успял с ловка маневра да се изтегли и след като получил подкрепления, нанесъл две последователни поражения на краля, който спасил живота си на косъм.

1423г. преминала под знака на граждански войни в Чехия. Хуситите се разделили на две фракции – таборити и утраквисти. Жижка застанал начело на таборитите, нанесъл две поражения на утраквистите и разбил поредния антихуситски кръстоносен поход.

Жижка решил да контраатакува и нахлул в Унгария, но численото превъзходство на унгарците принудило Жижка да се изтегли. В Бохемия отново започнала борбата между отделните крила на хуситите. Жижка отново съкрушил своите врагове в две последователни сражения, което довело до обединяването на хуситите около идеята за инвазия в Моравия (Словакия) . В навечерието на атаката, Жижка бил покосен от чума, в град Прибислав на 11.10.1424г. Последната му воля била, от кожата му да направят барабани, за да продължи да води войниците си в битка. Армията му, останала без своя водач се нарекла „Сираците”.

Неортодоксалната тактика и личните качества на Жижка го поставят сред най-великите пълководци. Смятан за гениален новатор, Жижка променя военното дело. Велики имена като Януш Хунияди, се учили от Жижка и използвали тактиката му.

Хронология:

1360г. – Роден в Трочнов

– Като дете – губи едното си око по време на сбиване. Получава прякора „Жижка” – Едноокия.

1378г. – Участва в гражданските войни в Чехия

15.07.1410г. – Сражава се при Грюнвалд

декември,1419 – пробива блокадата на роялистите при Некмир

25.03.1420г. – Разбива роялистите при Судомйер

12.06-14.07.1420г. – Разбива Сигизмунд по време на обсадата на Витков

1421г. – Превзема Литомерице. Замъка се преименува на Халице

1421г. – Превзема Риби, но загубва и другото си око. Остава напълно сляп.

06.01.1422г. – Разбива Сигизмунд при Небовиди

10.01.1422г. – Разбива германците при Нйемецки Брод

27.04.1423г. – Разбива утраквистите при Хорице

16.06.1423г. – Разбива кръстоносците при Усти над Лабем

04.08.1423г. – Разбива утраквистите при Храдец Кралове

08 – 12. 1423г. – Походи в Унгария

06.01.1424г. – Разбива утраквистите при Скалице

07.06.1424г. – Разбива утраквистите при Малешов

11.10.1424г. – Умира от чума в Прибислав, Чехия