Великата Северна Война (1700-1721 г.)

В края на XVII век в европейската култура, политика и военно дело започва периодът, наречен от историците Просвещение. Това е епоха, в която рационалното взема превес над сакралното, а светските науки и стремежа към опознаване на света окончателно ликвидират последните остатъци от догматичните Средни векове. Хаотичността на Европа от десетилетията на Религиозните войни е изместена от „благото на държавата“, което Ришельо   формулира, а Луи XIV осъществява на практика. Вдъхновени от Франция, останалите монархии в Европа се заемат да копират последните достижения на меркантилизма и френската политическа мисъл. Такава е масовата представа за тези бурни последни десетилетия на XVII и първи декади на XVIII век. В действителност нещата никога не са толкова прости или прозаични. Схващането за „благото на държавата“, издигнато над религиозните и династични интереси на старите епохи е доста условно. Това, което всъщност се променя в епохата на Просвещението, е движещата сила, която тласка държавите напред. Вярно е, че Църквата е изместена от позицията си на регулиращ фактор в отношенията между отделните държави. Вярно е, че политиците започват да гледат по един по-различен, по-практичен начин на поставените пред тях задачи и начините за реализирането им. Но да се търси някаква универсална, неотклонима линия,  въплътена в принципа „благо на държавата“ е твърде пресилено и погрешно. Както и преди, владетелите са тези, които, заедно със своята аристократична клика, теглят държавите в определена посока. Благото на държавата прелива в благото на владетеля и именно това е наследството, което Кралят Слънце оставя на Европа и своите короновани братовчеди. Армиите, които половин век по-рано са представлявали калпави конструкции, изградени без ясен архитектурен план и с некачествени материали, постепенно се превръщат в опасни оръжия, централизирани и пряко подчинени на своите владетели и техните амбиции. Именно чрез създаването на първите редовни, професионални армии и чрез унифицирането на  администрацията, необходима за поддържането на тези нови въоръжени сили, европейските държави изплуват от несигурността и хаоса на Ренесанса и се превръщат в преки прадеди на съвременните си наследници.

Когато махалото на историята отброява последните мигове на отминаващия XVII век – епоха на превратности и промени, Европа прави крачка напред към един нов етап от своята история. Това е време, в което икономиката и просперитета на монарха и монархията изместват религията или сами се превръщат в религия. Това е новата движеща сила, дефинираща външната политика на държавите. В сравнение с техните дядовци, няколко десетилетия по-рано, владетелите от времето на Просвещението имат нова, преосмислена и по-ясно формулирана визия за света и подчинената им държава. Началото на XVIII век е време на постоянни реформи, трансформации и метаморфози. Раждат се конституционни монархии, предефинира се абсолютизма, централизация и децентрализация се редуват в политиките на крале, правителства и министри. Сякаш Европа се е превърнала в един разбъркан, многоцветен пъзел, който чрез войни, дипломация и икономически прогрес ще бъде пренареден в напълно нова картина.

Именно в този бурен период, на един малък, но политически многолик континент, една грамадна държава започва да извървява своя път към величието, път, който ще повлече друга велика държава към пропастта и политическата периферия на континента. Великата Северна война (1700-1721г.) се явява апотеоза на поредица от конфликти, започнали още в първите десетилетия на XVI век. Тя е последната истинска Северна война – война, в която трябва веднъж за винаги да се реши съдбата на Балтика – това неблагодарно, студено и мрачно море, за чието господство се борят много нации и още повече търговски лобита. Колосалното противопоставяне на воли, политики и ресурси, размяната на удари по бойното поле, разпростряло се от Норвегия до Молдова и от Днепър до Елба  са безпрецедентни в историята на замесените държави. Дори прочутият от романите на Сенкевич „Шведски потоп“ бледнее в сравнение със своето просвещенско внуче.

Целта на настоящата книга е да представи за максимално широк спектър от читатели причините, хода и последиците на Великата Северна война. На страниците на настоящето издание ще бъдат разгледани редица фактори и елементи, които служат като фон на активните военни действия, но без  контекста да измества основното действащо лице на повествованието – войната.

В първата част на книгата ще се спрем накратко върху основните характеристики на военното дело в Европа през втората половина на XVII в. Целта на това леко отклонение, е да покаже на читателя от къде тръгват реформите, процесите и промените, които дават облика на армиите, хвърлили се стремглаво една срещу друга в Северната война. След този кратък очерк, читателя ще има възможност да се запознае с основните действащи лица във войната – Русия, Швеция, Дания и Жечпосполита, като за всяка от тези страни ще обърнем внимание на три основни характеристики – кратко изложение на историческото развитие от 1500 г. до 1700 г.; състояние на въоръжените сили – основни силни и слаби страни; личността на владетелите и техните качества и недостатъци. Именно владетелите с техните лични мотиви, методи и идеи оказват най-сериозно влияние върху хода и продължителността на войната. Както ще видим по-долу, Великата Северна война е можела да бъде далеч по-кратка и по-малко драматична, а краят й на няколко пъти да настъпи с години преди реалния й завършек.