Афонсу де Албукерки

Афонсу де Албукерки

Afonso de Albuquerque

1453 – 1515г.

Португалски благородник, пътешественик, откривател, авантюрист и пълководец, Албукерки е вероятно най-талантливия пълководец на своето време, смятан от мнозина за военен гений. Той е един от архитектите на португалската колониална империя.

Роден е през 1453г., в Алхандра, близо до Лисабон, втори син на дон Гончало де Албукерке, сеньор на Вила Верде дош Франкош и съпругата му доня Леонор де Менешез. Рода Албукерке бил сроден на португалската династия Авиш, тъй като един от предците на Афонсу бил незаконен син на един от португалските крале. Албукерки, възползвайки се от мястото на баща си в двора на Афонсу V, успява да се сдобие с отлично образование и става близък приятел на престолонаследника Жоао II.

След като навършва шестнадесет заминава за Северна Африка, където служи десет години в португалските крайморски гарнизони, сражавайки се с мароканци и османски пирати. През 1473г., служи под командването на Алфонсу V при превземането на Танжер и Арзиля, а три години по-късно придружава Жоао II по време на кампаниите му в Кастилия срещу инфантата Изабела и съпруга й Фернандо Арагонски и участва в битката при Торо. През 1480г., Афонсу е част от португалската експедиция, пратена в Неаполитания за да прогони нахлулата армия на Мехмед Фатих. Албукерке служи под командването на Фернандо Арагонски и съвместната иберийска акция се увенчава с успех. След прогонването на османците, Албукерке се завръща в Португалия, където през 1481г. е назначен за Главен коняр (estribeiro-mor) на Португалия. През 1489г., Албукерки се връща в северна Африка, където е назначен за управител на крепостта Грациоза. През следващите седем години непрекъснато се сражава срещу маврите и губи един от братята си по време на обсадата на Арзиля през 1495г.

През 1503г., новия португалски крал Мануел I изпраща Албукерке на експедиция до Индия, начело на 6 кораба и малък боен контингент. Португалците печелят поредица от сражения срещу саморина на Каликут, принуждавайки го да постави на трона в Кочи владетел, верен на иберийците. Новия радж на Кочи позволява на Албукерки да построи форт Имануел на входа на пристанището, превръщайки го в първата португалска крепост в Индия.

През 1506г., Албукерки, след като помога на Мануел I да подготви стратегията за португалска експанзия в Индийския океан, е изпратен като част от по-голяма експедиция, чиято цел е да превземе остров Сокотра, контролиращ подстъпите към Червено море. Португалците успяват да сложат ръка над Сокотра и построяват своя крепост там. Албукерке, поема контрола над седем от 10-те португалски кораба и поема към Ормуз – градът, който контролира достъпа до Персийския залив. Португалската флота достига Ормузкия пролив през 1507г. През юли, 1507г., Албукерке завзема Курят, Мускат и Хор Факан в северен Оман, след което приема капитулацията на още две пристанища –  Калат и Сохар.  Спечелил репутация на свиреп и решителен воин, Албукерке лесно превзема Ормуз и поставя местния владетел във васална зависимост, отхвърляйки опитите на сафавидския шах Исмаил I да наложи своето влияние.  За да защити новите придобивки, Афонсу мобилизира всички налични мъже в строежа на  Forte de Nossa Senhora da Vitória (форта на Дева Мария на Победата). Голяма част от екипажа се вдига на бунт срещу тежкия труд и заминава за Индия. Албукерке успява да мобилизира останалите му два кораба, плячкосва няколко пристанища в Персийския залив, презарежда с муниции и провизии в Сокотра, след което се връща в Ормуз, довършва строежа на форта и едва след това заминава за Индия, оставяйки малък, но стабилен гарнизон.

В Индия, Албукерке среща съпротивата на дом Алмейда, който успява да го постави под стража и остава начело на португалските владения до края на 1509г. С пристигането на голяма португалска армада, водена от маршалът на Португалия, Албукерке е освободен от затвора и поема полагащия му с епост – губернатор на Естадо да Индия. Възползвайки се от една провалена португалска експедиция в Индокитай, Албукерке успява да събере значителен по размер флот и силен контингент войници, с които се заема да осъществи енергична политика, чиято крайна цел е налагане на португалски монопол върху търговията с подправки.

През 1510г., португалците се възползват от противоборството между мюсюлмани и индуси в централна Индия и атакуват богатото пристанище Гоа. Целта на Албукерке е да създаде перманентна португалска база, която да се намира под негов пълен контрол. Макар първата атака през май да пропада, Афонсу не се отказва и в края на ноември атакува града с нов флот и този път го превзема. Португалците бързо укрепяват своята позиция. Албукерки дори отваря монетен двор в Гоа, който да захранва с португалска валута търговците в Индийския океан, които се оплакват от липсата на достатъчно злато и сребро под формата на монети. Гоа се превръща в център на португалските индийски владения както и на цялата Естадо да Индия, оставайки столица на португалските източни владения до 1961г., когато града е предаден на Индия.

През февруари, 1511г., Албукерке, начело на флота от 18 кораба и армия от едва 1100 души, от които над 200 са индуски наемници, решава да превземе най-важния търговски център в Индийския океан – Малака. Макар града да е построен основно от дърво и да няма сериозни укрепления, гарнизонът му наброява 20 000 войници и около 2 000 оръдия от различен калибър. Албукерке решава да действа дръзко – на 25 юли, португалците навлизат в устието на река Малака и завземат единствения мост, който свързва двете части на града. Отбивайки атаки на артилерия, бойни слонове и местни воини, въоръжени с отровни стрели, иберийците успяват да задържат позицията си и да деморализират врага. Когато в началото на август Албукерке предприема контраатака, града се оказва опразнен от султана на Малака и неговите войници. Следва тридневно плячкосване, от което са пощадени всички, които предварително са пожелали протекцията на португалците. Албукерке не остава победата да размъти ума му. Започва ускорен строеж на каменна крепост, за която за използвани надгробни плочи и зидарията на местната дажмия. През ноември, 1511г., крепостта е завършена, изпреварвайки ответния удар на малайците. След като назначава свои заместници и създава нов монетен двор, който да допълва дейността на създадения преди това в Гоа. До края на годината, Албукерке изпраща няколко мисии до будистките владетели в Индокитай, предлагайки изгодни търговски договори. Целта му е да привлече нови търговци към Малака, след като повечето мюсюлмани напускат града след завоеванието.

През 1512г., използвайки Малака като база, Албукерки изпраща експедиция още по-наизток, с цел овладяване на „Островите на подправките“, разположени в Тиморско море. Най-големия успех на експедицията с еоказва съюза със султана на Тернате, който дава разрешение на португалците д апостроят свой форт на остров Тернате – Forte de Nossa Senhora da Vitória. Така иберийците получават директен достъп до извора на търговията с подправки т.нар. Молукски острови. След успеха срещу Малака, през 1512г., Албукерке начело на 13 кораба и 1700 войници се връща в Гоа и отново превзема града, след като пристанището е попаднало в ръцете на султана на Биджапур Исмаил Шах. Албукерки провежда бърза обсада, която се увенчава с пълен успех и циментира португалските позиции в Индия. През 1513г. Албукерки прави опит да превземе Аден, столицата на Йемен и ключ към Червено море, но силите му се оказват недостатъчни и след две провалени обсади, португалците се връщат в Индия.

Последната кампания на Албукерке е срещу Ормуз, където след заминаването му, португалския контрол на практика изчезва. Начело на силен флот и добре снаряжен контингент, Албукерке завзема града без да срещне сериозна съпротива и полага основите на трайно португалско присъствие, което продължава до 1622г. На връщане от експедицията, Албукерки се разболява тежко и умира няколко месеца по-късно, в края на 1515г. Преди смъртта си научава, че крал Мануел I  е назначил неговия смъртен враг – Лопо Суареш де Албергариа за наследник на Албукерки. Последното му дело като губернатор на Естадо да Индия е да назначи своите капитани начело на гарнизоните в Малака и Ормуз.

Хронология:

1453г. – роден в Алхандра, близо до Лисабон

1469г. – Заминава в Сверна Африка, където служи 10 години срещу мароканците и османците

1473г. – частва в превземането на Танжер и Арзиля

1476г. – Сражава се в битката при Торо срещу кастилците

1480г. – Служи в Италия под командването на Фернандо II Арагонски срещу османците в Ортранто.

1481г. – Назначен за Конемайстор на Португалия

1489г. – Завръща се в Северна Африка като губернатор на Грациоза

1503г. – Участва в експедиция в Индия, сражава се успешно със саморина на Каликут и строи форт в Кочи.

1506г. – Заминава отново за Индия. Участва в овладяването на о. Сокотра

юли, 1507г. – превзема Хурят

юли, 1507г. – превзема Мускат

август 1507г. – Хол Факан и приема капитулацията на Калат и Сохар.

септември, 1507г. – Превзема Ормуз.

май, 1510г. – първа експедиция срещу Гоа, превзема града, но е принуден да се оттегли.

декември, 1510г. – Превзема Гоа.

февруари, 1511г. – Заминава за Малака

25 юли, 1511г. – начело на едва 110 души побеждава 20 000 армия на султана на Малака, в чийто редици има и артилерия и бойни слонове.

15 август, 1511г. – Завзема Малака и го укрепява

1512г. – Възстановява португалския контрол над Гоа

1513г. – Неуспешна експедиция срещу Аден в Йемен

1514г. – Възстановява португалския контрол над Ормуз.

16 декември, 1515г. – умира край бреговете на Гоа. Погребан е в най-стрия португалски храм в града Носа Сеньора да Сера

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s