Тридесегодишната война

Тридесетгодишната война

( 1618 – 1648г.)

Останал без преки наследници, император Матиас, решил още приживе да уреди законово своето наследяване в полза на херцога на Щирия, ревностният католик Фердинанд ( По – късно император Фердинанд ), който бил избран по – отделно за крал на Унгария и на Бохемия. Някои от протестантските лидери в Бохемия, страхувайки се да не загубят правата, дадени им от Рудолф , предпочели за свой крал Фридрих , лорд – електор на Палатината, ала друга част заели позицията на католиците и така през 1617г., Фердинанд бил избран за наследник на Бохемия, което значело, че след смъртта на император Матиас, той щял да получи титлата “крал на Бохемия”.Когато новоизбрания крал изпратил в Прага Вилхем граф Славата и Ярослав Борзита граф фон Мартиниц, те били задържани от калвинистите, осъдени и изхвърлени през прозореца. Католическата версия на историята, разказва че ангели долетели и ги спасили, а протестантската, твърди че те успели да се приземят в рова на замъка Храдчани, което ги спасило от смъртта. С това събитие, останало в историята като “Второто Пражко Изхвърляне През Прозореца” започнал Бохемският бунт, който се оказал първата от многото войни, наричани от историците с обещаващото наименование – Тридесетгодишна война.1

За зла съдба на Германия, и бохемските аристократи и новият император Фердинанд (който наследил на трона починалия през 1619г. Матиас ) се оказали прекалено неспособни водачи, което въвлякло в конфликта западногерманските държави, на страната на чешките калвинисти и Испания, чийто крал Фелипе IV бил повикан на помощ от своя братовчед Фердинанд. Така, вместо да приключи в рамките на не повече от тридесет месеца, войната продължила цели тридесет години.

Бохемските благородници, които отчаяно се нуждаели от съюзници, отправили послание до електора Фридрих , молейки го да стане техен крал и да им позволи да се присъединят към протестантския Евангелистки съюз. Тук за пръв път проличала липсата на единение сред бунтовниците, тъй като някои от тях пратили подобни молби до херцога на Савоя, курфюрста на Саксония и принца на Трансилвания. Австрийците успели да разкрият всички тези писма, направили ги публично достояние и по този начин, чехите загубили голяма част от поддръжниците си, най – вече курфюрста на Саксония.2

В началото, Фортуна се усмихнала на бунтовниците. В Горна Австрия избухнал бунт на лутерианската аристокрация, който скоро бил подкрепен и от Долна Австрия. Едновременно с това, трансилванският принц Габриел Бетрен започнал поход в Унгария, разполагайки с благословията на турския султан. По същото време, императора все още бил зает с война срещу Венеция и му отнело известно време за да прегрупира силите си. През 1619г. войските на граф Трун достигнали стените на Виена. На 10 юни, 1619г., граф Букьои разбил протестантската армия, водена от Мансфелд при Заблати, с което отрязал възможността на Трун да получи подкрепа от Прага и графът прекратил обсадата незабавно. Битката при Заблати имала още една важна последица, разкрита била Савойската намеса във войната, след като била пленена цялата кореспонденция на Мансфелд, заедно с други важни книжа, уличаващи Савойския херцог в даването на големи суми на Евангелисткия съюз, както и изпращането на гарнизон за крепостта Ринланд. След това разкритие, савойците били принудени да оттеглят подкрепата си. 3

Въпреки Заблати, армията на Трун продължавала да съществува като цяло, а Мансфелд се завърнал в Бохемия и успял да се прегрупира. Междувременно, през август, 1620г., аристократите от Горна и Долна Австрия, заедно с чешките водачи, отнели на Фердинанд титлата крал на Бохемия и я предали на Фридрих . Въпреки тази измяна, трансилванската армия все още действала на страната на бунтовниците и Габриел Бетрен успял да изтласка имперските сили от Унгария.

По същото време, испанците също взели участие във военните действия. Амброзио Спинола, заедно със своята армия, поел от Брюксел към Германия и нахлули в Рейнланд. Междувременно, испанският посланик във Виена, дон Иниго Онатес, успял да убеди Саксония, да се включи на скараната на императора, като в замяна им обещал да получат Лузатия. След това, Онатес привлякъл на страната на Фердинанд и баварския херцог Максимилиян, на когото обещал да предаде електорската титла на Фридрих 4

Саксонците навлезли в северна Чехия, спазвайки уговорката си с Онатес. По същото време, армията на Спинола попречила на Протестантския съюз да окаже адекватна подкрепа.Под командването на Йохан Церклаес, граф Тили, армията на Католическата лига умиротворила Горна Австрия, а Фердинанд успял да възстанови реда в Долна Австрия. След това, двете армии преминали Дунав и заедно поели към Прага. На 08.11.1620г., близо до чешката столица, се състояла битката при Бялата планина, в която Тили и Букьои разбили Мансфелд, а Фердинанд окончателно се справил със своя противник Фридрих.

Бляскавата победа на Тили сложила край на Евангелистката уния, а Фридрих загубил всичките си владения, а над личността му тегнела имперска възбрана, което означавало че той се считал за престъпник във всички краища на Свещената империя. Въпреки че се превърнал в безимотен изгнаник, Фридрих се заел да потърси помощ за своята кауза, търсейки поддръжка в Нидерландия, Дания и Швеция.

Крахът на бунтовниците бил последван от конфискации на имущество и гонения на протестанти, което осигурило връщането на Бохемия в лоното на католическата църква, след над два века духовно господство на хусити и други подобни секти. Испанците, които търсели начин да ударят холандците по фланга, в наскоро подновената Осемдесетгодишна война, заели земите на Фридрих – Рейнския Палатинат. Бохемската война на практика приключила с подписването на мирен договор между Габриел Бетрен и императора, на 31.12.1621г., съгласно който, Трансилвания получавала някои територии от Кралска Унгария. 5

Някои историци наричат периода от 1621 -25г. Палатинската фаза на Тридесетгодишната война. След разгрома при Бялата планина и оттеглянето на Бетрен, протестантските сили започнали изтегляне към Нидерландия, водени от Мансфелд и Кристиан фон Бруншвик. Междувременно, през 1622г., паднали Манхайм и Хайделберг, а на следващата година, империалистите превзели и Франкентал. Палатинатът окончателно минал в ръцете на испанците.

Мансфелд и Бруншвик успели да се доберат до Нидерландия, но въпреки че помогнали на холандците да вдигнат обсадата от Берген – на – Зуум, холандците нямало как да продължат да субсидират тази армия, ето защо те дали пари на двамата водачи и ги отпратили към източен Фриешланд. Мансфелд останал там, но Бруншвик решил да се отправи към Долносаксонският Кръг за да помогне на своите роднини в борбата с императора. Неговите маневри привлекли вниманието на Тили и той поел на север за да се справи с новия враг. Армията на Бруншвик, след като останала без поддръжката на Мансфелд започнала да отстъпва към Нидерландия. По – дисциплинираните войници на Тили ги догонили и на 06.08.1623г., при Щадлон, Тили нанесъл катастрофално поражение на Бруншвик, унищожавайки 4/5 от армията му. След като научил тези така трагични за него новини, Фридрих , който бил притискан и от своя тъст Джеймс I, окончателно се отказал от всякаква по – нататъшна борба. Така Бохемия била умиротворена, а над Свещената империя отново се възцарил мира, но както се оказало за твърде кратко.6

Кристян Датски

Датската фаза на войната ( или по скоро Датската война – бел.авт.) започнала, когато Кристиан IV крал на Дания и херцог на Холщайн, страхувайки се, че засилването на имперската власт може да засегне суверенитета на страната му, повел армията си в Долна Саксония. Кристиан вече се бил проявил като отличен администратор и дипломат. Финансите, осигурени му от митата, които Дания налагала на стоките, влизащи и излизащи от Балтийско море, както и репарациите, изплащани от Швеция, послужили за укрепването на мира и просперитета на Дания. Скоро потомците на Кнут се превърнали в най – богатата и перспективна държава в Европа и само Бавария можела да се сравнява с нея по отношение на вътрешната стабилност. Освен това, Кристиан успял да си спечели субсидии от страна на Англия, Франция и Холандия. Така, той организирал една двадесет хилядна армия и навлязъл в Германия. За да му се противопостави, Фердинанд взел на служба чешкия благородник Албрехт фон Валенщайн, който предоставил на императора една армия, която в началото наброявала 30 000 а в последствие близо 100 000 души, като в замяна поискал само правото да плячкосва земите през които премине. Задействал се и Тили. Кристиан бил принуден да се изтегли от Германия, под угрозата, армията му да бъде напълно унищожена от съединените сили на Валенщайн и Тили. Валенщайн се възползвал от отстъплението на датчаните и след като междувременно се справил с Мансфелд, на който нанесъл съкрушително поражение при моста8

За зла съдба на Кристиан, всички съюзници на които се надявал го изоставили. Англия се оказала прекалено слаба, Франция била заета с избухналата гражданска война, а Швеция била въвлечена във война с Полша. Все пак, опитите на Валенщайн да построи флот и да превземе Копенхаген се оказали напразни, тъй като нито Ханзата нито поляците, щели да позволят присъствието на имперски флот в Балтийско море. Валенщайн решил да обсади и превземе Щраусунд – единственото пристанище, което разполагало с ресурсите и съоръженията, нужни за създаването на флот, ала града устоял на обсадата, подпомаган първоначално от датски а в последствие от шведски сили. За самия Валенщайн, се оказало че обсадата ще излезе по – скъпа от колкото евентуална победа над Дания.9

По същото време, Фердинанд, който се почувствал достатъчно силен, след бляскавите победи на неговите генерали, се вслушал в съветите на Католическата лига и през 1629г. издал Едикта за Възстановяване, съгласно който, 2 архиепископии, 16 епископи и стотици манастири, се отнемали на протестантите и се предавали на католиците. Тази стъпка се оказала изключително погрешна, тъй като настроила северно германските принцове срещу императора и привлекли на страната на протестантската кауза Лъва на Севера – шведския крал Густав Адолф. През същата тази 1629г. двама от най – големите врагове на императора – Габриел Бетрен и Петер Ернст фон Мансфелд починали. Така приключила Датската война, оставяйки Валенщайн под стените на Щраусунд, а Фердинанд II – като господар на Германия.10

Густав II Адолф

Издаването на едикта се оказало голяма грешка, тъй като това събитие се превърнало в повод за шведския крал Густав Адолф да обяви война на императора, за да защити протестантите. Както и Кристиан IV< преди това, Густав бил финансиран от Ришельо и холандците. Ала за зла съдба на католиците, Фердинанд загубил доверие в своя генерал – Валенщайн и наредил неговото отстраняване. Така, когато шведите нахлул в Германия, императора трябвало да разчита на Католическата лига а не на своя собствена армия. През август, 1631г., дошла битката при Брайтенфелд, в която армията на Адолф нанесла тежко поражение на католическите сили, водени от Тили. Година по късно, по време на форсирането на р. Лех, шведите повторно сразили католическата армия, а Тили паднал убит, поразен от оръдеен изстрел. Останал без опитен военоначалник,императора се принудил да се обърне отново към Валенщайн, който в рамките на няколко седмици събрал нова армия и се заел да прекъсне връзките на Густав с протестантите в северна Германия. Шведският крал знаел, че Валенщайн е подготвен да го посрещне, но нямал друг избор освен да нападне империалистите. На 16.11.1632г., при Лютзен, шведите успели да отблъснат имперската армия, но Густав Адолф бил убит. Междувременно, подозренията на Фердинанд се оказали верни и той заповядал обявеният за изменник Валенщайн да бъде премахнат. Това станало на 25.02.1634г., когато капитан Деверо, един от приближените на Валенщайн, го убил докато се подготвял да подпише договор с шведите Останали без водачеството на своя крал, протестантите били разбити в първата битка при Нюрдлинген на 6.09.1634г. В следствие на тези събития както и на непрекъснатото отслабване на протестантските позиции, през 1635г. бил подписан Пражкият мир, с което се слагало край на Шведската война. 11

Кардинал Ришельо

Франция била изправена пред провал в своите външнополитически цели, ето защо Ришельо решил да влезе във войната. Въпреки че Франция била една от основните католически сили, тя заела страната на протестантите. Победите на империята и Испания над немските принцове и Нидерландия щяла да засили още повече обръча около Франция и Ришельо решил да не допуска подобен развой на събитията. Така започнала Френската война, последната фаза на конфликта, в която Франция и Швеция застанали рамо до рамо срещу хабсбургската хегемония. Този последен щурм срещу разпадащата се империя, завещана от Кaрл V се оказал последният и фатален удар за мечтите на Хабсбургите да обединят стария свят ако не под прякото си влияние, то поне под своята зависимост.

Войната започнала с решително настъпление за Хабсбургите. Кардинал инфантът Фернандо и генерал Йохан фон Верт предприели успешна офанзива срещу Франция. Имперската армия водена от Верт прегазила Шампан и застрашила Париж и едва след намесата на Сакс – Ваймар, който разгромил Верт при Компиен през 1636г., донесло спокойствие за Франция. В продължение на шест години, до 1642г., никоя от двете страни не могла да постигне решително надмощие. След смъртта на Ришельо през 1642г., неговият наследник Мазарини започнал да работи за постигането на мир. Междувременно, изгряла звездата на двама от най – талантливите пълководци на онова време – Конде и Тюрен. Първият разгромил не победената до тогава испанска армия при Рюкроа, победа, която обърнала хода на военните действия не само във Фландрия но и по цялото поречие на р. Рейн. Междувременно, Тюрен провел редица успешни кампании в Италия, а след това, заедно с Конде спечелили поредица от решителни кампании в Швабия и Бавария, сред които най – славни били битките при Нюрдлинген през 1646г. и след това битката при Ленс, с която през 1648г. се сложило край на войната. По същото време, шведите, водени от Ленарт Торстенсон и кралският маршал Карл Густав Врангел разгромили имперските сили във Бохемия. Изправена пред пълна катастрофа, империята била принудена да подпише мир през 1648г. Той останал в историята като Вестфалски мирен договор. Под официалният документ, подписите си оставили представители на Испания, Франция, Австрия, швейцарците, Португалия, Нидерландия и Ватиканът. 12

Тридесетгодишната война била последната голяма религиозна война в Европа. Тя ангажирала по – голямата част от Стария континент. Епидемиите, глада и насилието, съпътстващи войната, довели до измирането на около 20% от населението на Централна Европа и северна Италия. По време на конфликта, с пълна сила проличали неизброимите зверства и произвол, на които били способни наемническите армии. В чисто политическо отношение, Тридесетгодишната война се превърнала в надгробен камък на испанската хегемония и надеждите на Хабсбургите и от двата клона на семейството да запазят влиянието си в Европа. Войната донесла фактическа свобода на отделните принцове в Свещената империя, с което се слагал окончателен край на опитите за надмощие, които императорите се стремели да осъществят още от времето на Барбароса. Титлата “император” станала в почти символична и носела по – скоро престиж, от колкото реална власт.

Испания била принудена окончателно да признае разпадането на своята империя – Нидерландия и Португалия официално ставали независими от Мадрид. Слагал се край на испанското присъствие в Португалия, продължило 60 години, както и на Осемдесетгодишната война с холандците.

Франция, след като отстранила своя стар враг – Хабсбургите и след обезкървяването и децентрализацията на Германия, се превърнала в първата европейска сила, статут, който щяла да запази през следващите няколко десетилетия, белязани от управлението на Луи XIV.

Швеция, най сетне получила това към което се стремяла още с идването на власт на династията Васа – надмощие в Прибалтика. Кралството увеличило своята територия, прибавяйки Померания, както и редица градове по германското балтийско крайбрежие. Победите, извоювани от Густав Адолф и защитени след смъртта му от неговите генерали, издигнали Швеция до ранга на велика сила.

Австрия окончателно загубила надмощието си в Свещената империя, а владетелите й за винаги били лишени от възможността да обединят Германия под своята власт. Империята била принудена да продаде на Франция Страсбург и областта Елзас. Все пак, на Хабсбургите било дадено правото да се разпореждат както намерят за добре с религиозното положение вътре в техните земи. Това бил и един от важните принципи, заложени от Вестфалския мир – всяка страна, дори и най – малките имали право сами да се справят с вътрешните си проблеми, без съседите им да се месят. Това било направено с цел да не се повтори положението с френските религиозни войни, когато испанската армия постоянно диктувала положението в страната.

Тридесетгодишната война сложила край на съществуването на някои стари държави като Померания и Анхалт. Първата била разделена между Швеция и Бранденбург, а втората станала част от Саксония. Промените, внесени в политическата карта, засилили раздробяването на централна Европа, но и поставили началото на един постепен процес, довел по сетне до раждането на една нова сила – Прусия.

Вестфалският мирен договор сложил край на едно време на религиозни войни и на дългата традиция, в Европа да има само една доминираща сила. Поставено било началото на съвременните европейски държави, а принципът за баланс на силите бил заложен като основа на мирният договор. Войната се превърнала в едно необходимо зло, което довело до раждането на Европа, такава, каквато я виждаме днес.

Европа в 1648г.

Използвана литература:

1 – www.wikipedia.org – Thirty Years War

2 – С. Д. Сказкин – История Средних Веков “ Выша Школа” , Москва 1977 стр. 298 – 99

3 – http://www.pipeline.com/~cwa/TYWHome.htm

4 – Н. Ф. Колесницки – История Средних Веков, “Просвещение” Москва 1980г. стр. 518 – 20

5 – www.wikipedia.org – Thirty Years War

6 – http://www.pipeline.com/~cwa/Palatine_Phase.htm

7 – http://www.newadvent.org/cathen/14648b.htm

8 – Франц Меринг – Очерки по история на войните и на военното изкуство – Държавно военно издателство при МНО София, 1958г. стр. 120

9 – http://www.strategos.demon.co.uk/tywhome/index.htm

10 – www.wikipedia.org Thirty Years War

11 – С. Д. Сказкин – История Средних Веков – стр. 300 – 303

12 – Пол Кенеди – Възход и падение на великите сили – Военно Издателство, София, 2003 стр. 79 – 80

Advertisements