Тридесегодишната война

Войните са един от основните елементи в историята на човешкото развитие. За добро или зло те остават, вече хилядолетия наред, неделима част от ежедневието ни. Дали ще се водят в близост до дома ни или на хиляди километри, техния ход винаги привлича интереса на съвременниците и на следващите поколения. Продължителността на конфликтите зависи от множество фактори – размер на армиите, дължина на фронтовите линии, разстоянията, които войските трябва да покрият преди да влязат в битка, техническото ниво на участващите страни и много, много други по-дребни или по-мащабни детайли, които съставляват сложния и труден за сглобяване пъзел на войната.

Войната през XVII век, както ни предстои да видим, е едно от основните занимания на императори, крале и херцози. Войната е начин за доказване на силата, печелене на престиж и съграждане на страховита репутация, която да привлича съюзници и да отблъсква врагове.  Войната тогава не е войната, която познаваме днес. Тя не е продължени на политиката с други средства. Тя следва своя собствена логика, която често противоречи на интересите на страната, на идеите на политиците и дори на целите на самите владетели. Причината за това е много проста – войната била хаотична, неподчинена на законите и правилата стихия. Държавите от онова време не разполагали нито с административните, нито с икономическите методи, чрез които да обуздаят конфликтите и да ги насочват в желаната от тях посока по начина, по който това се случва през последните два века. Всъщност, именно нуждата от налагане на контрол над всички сфери и аспекти на войната, е една от причините за развитието и еволюцията на държавността и появата на съвременните, централизирани администрации и правителства.Тридесетгодишната война (1618-1648г.) е апотеоза на цяла една епоха от конфликти, останали в историята с обобщаващото название Религиозни войни. До колко религията била основен двигател на тези конфликт остава доста спорно, но е факт, че принадлежността към определена вяра налагала на даден народ определени ограничения в свободата на водената политика и предполагала определено поведение спрямо врагове, изповядващи различна религия. Изключения, разбира се, имало достатъчно, но общата тенденция останала непроменена още от Средните векове, доразвивайки се с появата на Протестантството през първата половина на XVI век.

Войната, която избухва през 1618г. е едновременно позната на своите съвременници по основните й характеристики, и различна, поради непознатите до тогава мащаби на конфликта. Макар продължителността на войната да не е шокираща за хората през XVII век, нейната интензивност я превръща в много по-продължителна и жестока в очите на хората, които я преживяват.[1] Цели поколения остават белязани от жестокостите и повратностите на войната. Милиони човешки животи са загубени, стотици селища са унищожени или разграбени, владетели идват на власт, управляват и умират без войната да е приключила.Трудно бихме могли днес да си представим какво са преживели хората тогава и как точно се е отразила войната върху съзнанието , душевността и културата им.

Тридесетгодишната война донася много промени както в принципите на военното дело, така и в прийомите на дипломацията и дори в начина, по който се структурират държавите. Както ще видим по-късно, различните монархии опитват поредица от разнообразни методи за да се адаптират към постоянно променящите се условия на конфликта. Когато войната завършва през 1648г., Европа на рицарите, благородните подвизи и честта е отстъпила място на една друга Европа, водеща се от реализма, практичността и липсата на сантименти и доверие. Появилата се система от нови, по-централизирани монархии, възприема базови принципи на действие, които и до днес остават валидни при воденето на успешна и дългосрочна външна политика.

Настоящата книга представлява едно обобщение на Тридесетгодишната война. Проследяват се основните събития, довели до нейното избухване, както и главните насоки на нейния ход. За удобство на повествованието и по-лесно възприемане на съдържанието, книгата е разделена на две главни части, съставени от по-малки „глави”. Първата част дава възможност на читателите да се запознаят с Европа, такава, каквато е била в началото на XVII век, с множеството вътрешни и външни противоречия, които характеризират отношенията между отделните държави и общества. Освен обзор на основните военно-политически сили на Континента, първата част ще ви запознае най-общо и устройството и структурата на най-големите европейски армии и техните главни силни и слаби страни.

Втората част от книгата е посветена на самата война. Военните действия и съпровождащите ги дипломатически и политически ходове са проследени в хронологичен ред, като акцентът е поставен върху случващото се в пределите на Свещената Римска империя, чийто земи се превръщат в основна арена на военните действия.[2] Кампаниите, битките и походите извън пределите на империята са поставени на заден план с цел да поясняват, но не и да отклоняват вниманието от основната събитийна линия на конфликта. В рамките на повествованието е обърнато по-специално внимание на тези битки, чието значение оказва по-сериозен ефект върху цялостния ход на войната.

[1] Стогодишната война (1337-1453г.), Войната между Нидерландия и Испания, останала в историята като Осемдесетгодишна (1568-1648г.) както и Дългата война (1591-1606г.) между Австрийските Хабсбурги и Османската империя  са все примери за продължителни конфликти от онази епоха.

[2] Свещената Римска империя е една от основните политически единици в Европа в периода 800-1806г. Повече за същността на империята може да научите по-долу.