Може ли един единствен, относително обикновен човек да предизвика война, продължила двадесет и една години, довела до смъртта на хиляди, краха на една велика сила и раждането на друга? Отговорът, който историята дава е еднозначен – напълно е възможно и неговото име е Йохан Паткул. Паткул е роден през 1660 г. w шведски затвор в Стокхолм, където баща му, ливонски благородник, излежава присъда заедно със семейството си. Разбира се, затвор е твърде относително понятие за покоите, в които благородниците изкарват своите присъди. Обикновено става дума за две или повече стаи, снабдени с мебелировка и отопление, в които редовно се носи храна, а „затворниците“ имат право на разходки, кореспонденция и т.н. Самият факт, че младия Йохан постъпва в шведската армия и се издига до чин капитан, подсказва колко точно тежко е положението на баща му. Във всеки случай, младият аристократ е отгледан с духа на дисидентството, който той превръща в своя позиция през по-нататъшния си живот. Когато през 1689 г., Карл XI прехвърля своята политика на „редукции“ и по отношение на балтийската аристокрация, семейството на Паткул за втори път става жертва на шведската корона, губейки част от земите си. Протестите на двадесет и девет годишния Йохан изглежда са били доста резки, настойчиви и вероятно агресивни, тъй като лично кралят на Швеция заповядва да бъде арестуван и екзекутиран по обвинение за държавна измяна. Находчивият Йохан, вероятно с помощта на познати офицери, успява да избяга от Швеция и заживява като изгнаник в Швейцария, пазейки своята омраза и жажда за мъст към ненавистните нему шведи. Възможността се открива пред него през 1696 г. Тази година е важна с две неща – първо – тогава свършва Деветгодишната война (1687-96г.), в която участва по-голямата част от Европа. В следствие на нейния изход, Франция е поставена в неудобна ситуация, с относително изтощени финанси и уморена армия, макар да е воювала, доста успешно, срещу грамадна коалиция от врагове, познати като Големия съюз.[1] На второ място идва решителната поредица успехи, с които Свещеният съюз[2] окончателно взима превес над Османската империя. В това число трябва да добавим и превземането на Азов от руснаците, с което Петър I окончателно утвърждава своята позиция на деен участник в анти-турската коалиция. Това, неминуемо, води до сближаване между царя и Август II, който току що се е възкачил на полския трон, възползвайки се от високия дух, натрупан от поляците след победите на Собиески. Следващите две години допълнително подсилват позициите на поляци и руснаци, особено след като австрийците, воден от Ойген Савойски разгромяват най-сериозните османски сили при Зента (1697г.)
Йохан Рейнхолд Паткул (1660-1707г.) – ливонски аристократ, авантюрист, дипломат и воин, архитект на антишведската коалиция.
Именно в тази ситуация на победи и приповдигнат дух, Паткул решава да изиграе своята ръка. След като получава отказ за помилване от новия шведски крал Карл XII, Йохан избира да се обърне към предишният собственик на Ливония – Жечпосполита. Паткул е наясно, че единствения шанс да се върне отново в родината си и да получи земите си, конфискувани през 1689 г., след присъдата, издадена му задочно, след като бяга от Стокхолм. Използвайки малкото останали му средства, Йохан паткул напуска Швейцария и поема към Дрезден, където в продължение на седмици изпраща писмо след писмо до Август II, молейки за аудиенция и шанс да изложи плановете си. В крайна сметка електорът-крал решава да изслуша авантюристa. Първоначалният план на Паткул е за съюз между Дания, Саксония и Бранденбург-Прусия и предвижда подялба на шведските земи в Померания, северозападна Германия и Балтика. Август му допада идеята за подялба на скандинавската монархия, особено с оглед на факта, че начело й стои шестнадесетгодишно момче. Паткул е изпратен в Берлин, но там получава категоричен отказ на Фридрих Хоенцолерн, чието внимание е насочено другаде. Паткул, макар и с крайно нежелание, е принуден да пренареди плана си и да предложи Русия като алтернатива на Прусия. Август II се среща с Петър I през септември, 1698 г. в Рава Руска (дн. Украйна, тогава на границата между Жечпосполита и Русия), където обсъждат най-общите идеи около предстоящия конфликт. През май, 1699 г., Паткул заминава за Копенхаген, където успява да убеди Фредерик IV, обещавайки му Холщайн. Следвайки тази линия, през септември същата година, в състояние на строга секретност, между Дания и Русия е подписан договор за взаимопомощ, съгласно който, ако една от двете държави бъде атакувана или „оскърбена“ от трета страна (явно визирайки Швеция), другата е длъжна да я подпомогне със сила в срок до три месеца. Подобен договор е подписан и между Русия и Саксония през ноември, 1699 г. Съгласно предварителното начертание, датската армия трябва да атакува Холщайн,[3] след което да се придвижи или към шведските владения Верден и Бремен или да завие на изток към Шведска Померания. Саксонската армия трябва да прекоси Жечпосполита и да атакува шведските владения в Ливония, които при успех да се превърнат в персонално владение на династията Ветин. Руските войски са насочени в посока Естония и Ингрия, които да бъдат предадени на Москва, възстановявайки руския излаз на Балтийско море. Големия пропуск в съюза е факта, че Август II не успява да убеди полския Сейм да присъедини Жечпосполита към активната военна програма. Поляците и то не единодушно, се съгласяват само да пропуснат саксонската армия през владенията на Варшава, но не и да мобилизират армията за военни действия със Швеция, нито пък да отделят средства от полската хазна за финансиране на германските войници на краля-електор.
Въпреки цялата секретност, до Стокхолм достига информация за военното и дипломатическо раздвижване в съседните страни и Карл XII предприема решителни действия за мобилизация и подготвяне на военните ресурси на страната си. За разлика от саксонци и руснаци, шведската армия не е водила война от двадесет и пет години. Предстои реформите на Карл XI да бъдат изпитани на практика. Войната изглежда неизбежна, открит остава само въпросът за фактическото й начало.
[1] В Големият съюз влизат Англия и Шотландия, Нидерландия, Австрия, Испания и Савоя
[2] Широка анти-османска коалиция, включваща Австрия, Жечпосполита, Русия, Испания, Венеция и Папството.
[3] Херцогство Холщайн отдаван е оспорвано от Швеция и Дания. Към 1700 г, управляващата династия Холщайн-Готорп се явява в директна роднинска връзка с Карл XII и херцогството е шведски политически сателит.
History of Wars 