Руската армия 1805-1815

РУСКАТА ПЕХОТА

Пехотата е гръбнака на всяка армия, тя изнася на плещите си основната тежест на войната и без нейното участие, никоя територия не може да се счита за завладяна. Заради неизчерпаемият си човешки потенциал, Русия можела да си позволи да набира повече от половин милион войници под знамената си. Факт е, обаче, че многократно по-малката Франция, успявала да рекрутира и съсредоточи по-голяма и по-организирана военна сила, заради по-добрата система и администрация. Руската армия била голяма, трудна за управляване и още по-трудна за подсигуряване. Това, с което руснаците се отличавали бил високия боен дух, храбростта и готовността за саможертва в името на Царя и Родината. Военните специалисти в Англия и Франция не спестяват своите критики към руската армия, но дори французите признават качествата на своите противници:

„..Руснаците трябваше да се убиват човек по човек…войниците ни стреляха по тях от 25 стъпки, а те продължаваха да маршируват, всеки следващ полк вървеше без да издаде нито звук. Улиците бяха пълни с ранени и умиращи, но не се чуваше нито звук. Човек би казал че се сражаваме със сенки! Най-сетне, когато войниците ни ги атакуваха със щикове и ги пронизваха, се убедихме че се бием срещу хора…

Барон Марбо, Битката при Голимин

Устройство и тактика на Руската пехота

„…Не се боим от Одино, защото просто е лайно…

Из Маршова песен на 26ти йегерски полк 1812г.

Набор

Руският император властвал над живота на 40 милиона души, което превръщало човешкият фактор в неизчерпаем военен ресурс. Практиката в мирно време била, да се набират по двама на всеки 500 селяни, а във време на война съотношението можело да се повиши до 20 на всеки 500. Наборите не се случвали всяка година, но през 1812г., например, имало три набора, като в определени случаи, се рекрутирали по 5 на всеки 100 души. Наборът от 1805г. изисквал по 4 от всеки 500 селяни и въвел под знамената 110 000 войници.1 В рамките на системата на набора, съществувала възможност за откупуване на военна служба, което било широка практика сред дворяните и по-богатите граждани. За целта, този, който искал да откупи своята служба, плащал на някой беден селянин, който да го замести. Освен това, богатите помешчици изпращали на фронта своите най-слаби и неспособни крепостни, за да не се лишават от качествената работна ръка.

Друг голям проблем на руската армия, бил огромният й брой. За да се справи с изхранването и разходите, държавата отделяла изключително скромни ресурси. Руският войник получавал най-ниските дажби и най-малкото заплащане, в сравнение с останалите войници в Европа. Така с минимални усилия, Русия събирала максимално количество хора.

Структура

През 1805г., руската пехота се състояла от 13 гренадирски полка (тежка пехота), 84 мускетарски полка (линейна пехота) и 22 йегерски полка (лека пехота) През 1810г. тази схема била променена – гренадирските полкове станали 14, мускетарските полкове, увеличени на 96 по време на Войната на Четвъртата Коалиция, били намалени на 82, за сметка на увеличаване на броя на йегерските полкове – от 32 през 1808 на 46 през 1810г. Това увеличение на йегерите е свързано с резултатите, които те показват по време на сраженията от 1809г. и най-вече, на по-точната им стрелба, в сравнение с тази, на мускетарите. След реформата и новият набор от 1811г. системата отново била преструктурирана – гренадирските полкове останали 14, мускетарските билу увеличени на 97, а йегерските – на 50.  Променена била и структурата на самите полкове. Всеки от тях се състоял от 3 батальона – 2 полеви (1ви и 3ти) и един учебен (2ри). Към края на годината, към всеки полк, бил прибавен и по още един, 4ти батальон, който от 1812г. се съединавал с 2ри батальон и заедно образували т.нар. „резервна армия”. От 1811г. всеки йегерски полк, бил подсилен с по една гренадирска рота, което допълнително увеличило огневата мощ на йегерските полкове и повишило чувствително тяхната ефективност. В периода 1813-1815г. били рекрутирани нови 7 йегерски полка, което увеличило общата им численост на 57. След 1815г. седем от тях били разформировани и преустроени като карабинерски (гренадирски) полкове.

По-долу привеждам пример за структурата на основните звена на руската армия – полът и ротата. Практиката показвала, че реалният брой на наличният състав бил далеч по-малък от теоретичният брой на записаните в различните военни формирования войнци. На практика, руските командири нямали съвсем ясна представа с колко точно войници разполагали.

Команден състав на Руските пехотни полкове

Един командир с ранг на генерал

Един полкови командир – полковник

Един батальонен командир – подполковник

Четирима майори – втори по ранг в батальоните

Един казначей – чиновник или касиер с ранг на лейтенант

Един адютант на командира – лейтенант или знаменосец

Двама адютанти на полковия командир

Петима капитани

Полков барабанчик

Двама Батальонни барабанчици – който стояли при гренадирските взводове

Нередови – хирург, ковач, 9 музиканти, 8 знаменосци

Структура на рота

Един поручик

Един подпоручик

Един фелдфебел

Портупей-пряпорчик – младши офицер, обикновено благородник

Подпряпорчик

Каптенармус – служи като домакин на ротата

Шестима Младши Унтерофицери

Трима барабанчици

–          Гренадирските взводове имали 2ма барабанчици и 1 знаменосец

–          Стрелковите взводове имали 1 барабанчик и 1 знаменосец

Сто четиридесет и един редници – гренадири и фусилиери

Вписани         Налични

Старши офицери      9          2

Младши офицери     51        27

Подофицери  120      70

Редници         1 745   939

Численост на Псаковски мускетарски полк 1807г., 13.02.

Бойна тактика

За разлика от френските войски, които след Революцията използвали колоната като основна военна формация, руската армия все още използвала линейната тактика, стандартна за европейските армии през XVIIIв. Основното преимущество на колоната пред линейният строй, била възможността за по-лесно маневриране, както и за по-добро концентриране на огневата мощ. От своя страна, колоната била по-лесно уязвима за кавалерийски атаки и атаки по фланговете, ето защо изисквала стабилна кавалерийска поддръжка.

Основният принцип на линейната тактика, била стрелбата на залпове, организирана по взводове, роти или отделения. Целта била да се засили огневата мощ на полка и да се поразят възможно най-много противници, чрез масиран огън. Тази тактика се появила в края на XVIв., а в последствие се усъвършенствала по време на Тридесетгодишната война (1618-1648г.). Зенитът в развитието на линейната тактика била Седемгодишната война (1756-1763г.).

След първоначалните неуспехи срещу френската армия, колоната била въведена и от руснаците. Колконите били с приблизителна ширина една рота или рота и половина, а между отделните й части имало празни интервали, през които можела да преминава кавалерията. Главен недостатък на колоната била гъстотата на редиците, която позволявала при точен артилерийски обстрел, да се нанесат много големи загуби.

Любопитна тактика, появила се през последните две десетилетия на XVIIIв., най-напред във Войната за Независимост на САЩ (1775-1783г.), а след това и в европейските бойни театри, била тактиката на разпръснатия строй. При нея, взводове или роти от лека пехота се изпращяли пред основната сила, за да разстройват вражеските редици с точната си, но по-слаба като огнева мощ, стрелба. За разлика от линейните и колонните строеве, разпръснатият боен ред позволявал използването на укрития и прикрития. С развитието на военното дело, тази тактика ставала все по-популярна и днес се е превърнала в базова при водене на бой. В руската армия, тази тактика се прилагала основно от йегерските полкове и по-специално от техните карабинерски роти. Подобно на останалите европейски армии, и руската в периода 1795-1815г. рядко си служела с тактиката на разредения строй.

Голям проблем в тактическата подготовка на руската пехота, било ниското ниво на стрелкова грамотност. Руските пехотинци били едни от най-неточните стрелци в Европа. За разлика от френската армия, където стрелковата подготовка била задължителна, малцина руски генерали, карали своите войници да се целят внимателно във врага. Повечето руски командири залагали на силата на залповете, а не на таяхната точност. Това е и причината, руските полкове да причиняват на френските по-малко щети, отколкото те самите понасяли от враговете си.

За сметка на огневата мощ, руснаците развили почти до съвършенство тактиката с атака „на нож”. Всяко бойно поле, където се сражавали руснаците се огласяло от мощно „Ура!” след което руската пехота, чийто мускети и пушки винаги били с поставени щикове, се хвърляла върху противниците си. Ако френските войски били по-точни стрелци, то в близък бой те категорично отстъпвали на якия, кален в походи и студ руски мужик В своите очерци, сър Робърт Уинстън разказва за Йекатеринославския гренадирски полк: „Когато видяха френските доброволци, руснаците казаха „ Тези дребосъци не са достойни за нашите щикове!” и ги атакуваха с приклади, преследваха ги из цялото бойно поле и се заливаха от смях!” За руската пехота не стрелбата, а атаката на нож е истинско доказателство за истинските войнски качества. Практиката била със стрелба врага да се разпръсква, а на нож да бъде довършван.

Снаряжение на Руската пехота

Пудрата за коса не е барут, къдриците не са оръдия, плитките не са мечове, а аз не съм германец!”

Александър Суворов към император Павел

В началото на Наполеон войни ниското качество на барута и мускетите са основен  недостатък на руската пехота. Друг проблем е остарялата металургичната промишленост, както и производството на барут, което отстъпвало по качество на това в западноевропейските държави.

Между 1805г. и 1809г., производителите ограничават производство на пушки до 2 калибъра, и по 1809г. до един калибър. Но старите оръжия, са все още в употреба. В началото на 1812г. въоръжението на пехотата,включва  руски и чужди оръжия от 28 различни калибъра. Фабриките в Тула и Сестровецк произведени до 170 000 оръжия годишно. Руският мускет от модел 1805-та тежал 5,16 кг, а модел 1808-та само 4.46-4.47 кг. В мускетът модел 1808-та е дълъг 145,8 см (с щик 183 или 188 см) и е калибър 17,78 мм. Въпреки че много полкове били въоръжени с новите мускети модел 1808-та, в масова употреба останали немалко стари руски мускети от различен калибър. Много от тях, били толкова износени от продължителна стрелба, че вече били непригодни за употреба.

Голям брой мускети, били закупени от западноевропейските страни, включително и 60 000 от Великобритания. Московският гренадирски полк бил въоръжен почти изцяло с британски мускети „Барун Бес” На въоръжение били и множество пленени по време на битка мускети. Френският „Шарлевил”  бил смятан от много от руснаците, за най-лек и най-добре направен. Британските били по-големи и по-устойчиви. За пруските, шведските и старите  руски мускети се смятало, че стрелят бавно и са тежки.

Боеприпасите се съхранявали в паласка от еленова кожа, носена на ремък през гърдите широк 6,7см, над лявото рамо. Всяка паласка съдържала по 60 „пакета”2.

През ноември 1808г. било заповядано, щика винаги да се носи поставен на пушката, като това важало както за гренадирите, така и за мускетарите и йегерите.

Между 1803г. и 1812г. във фабриките в Тула, били произведени над  20 000 пушки. През юни 1808г. пушката е била изведена от въоръжение и се използва само от младши офицерите  и 12 йегери-стрелци във всяка рота. Пушката имала дуло  с 8 канала, дълга била 66см, 16,51 мм калибър. Теглото й (без щик) било 4,09 кг, а общата й  дължина със щик била 153,7 cм.

Освен оръжие, пехотинците носели със себе си и инструменти. Втората редица на всяка рота, носела 20 брадви (всяка 73,2см дължина), 10 лопати и 5 мотики (кирок) и мотики . Железните части на секирите и лопатите били съхранявани със специални покрива от стар плат.

През 1811г. алебардите били извадени от употреба от всички гренадирски полкове, а сержантите и младши офицерите, които ги използвали до този момент, били въоръжение с мускети със щикове, заедно с паласки с допълнителни муниции.

Липсата на единна система на калибриране, очевидния недостиг на огнестрелно оръжие и муниции, както и сравнително ниското качество на съществуващото снаряжение, водело до ниска ефективност и сравнително слаба огнева мощ. За да компенсират това, руснаците залагали за атаката „на нож” и близкия бой с врага. По отношение на екипировката, руската армия отстъпвала не само на френската, но и на част от останалите европейски армии. За съжаление на руснаците, победата в Наполеоновите войни скрила тази опасна истина и едва след Кримската война, нуждата от превъоръжаване и подобряване на качеството на въоръжението, била осъзната.

Униформи на Руската пехота

Войникът няма време да бъде елегантен по време на кампания

Михаил Кутузов 1812г.

Руските офицери и командири, били усвоили от прусаците манията за педантичност и изрядно поддържане на униформата по време на поход. Малцина били пълководците като Суворов и Кутузов, които гледали по-практично на нещата. Манията за чистота и изрядност понякога достигала колосални размери и руските войници прекарвали часове в почистване на униформите си и излъскване до блясък на ботушите си

Веднъж в годината, руските войници получавали два чифта ботуши, три чифта чорапи, шапка, раница, чифт панталони и палто. Веднъж на две години, всеки войник получавал шинел. Руската текстилна промишленост била задължена да продава на армията на по-ниски цени, но произведените количества не били достатъчни, и държавата закупувала  допълнителни униформи от Великобритания – основен доставчик на платове и оръжия за Русия.

Външният вид на руската униформа се променяла неколкократно от края на XVIIIв. до 1815г. В началото, униформите били копирани от пруските униформи от времето на Фридрих II, на когото император Павел бил поклонник. След възхода на френската армия, униформата се променила частично по френски образец, а след загубата при Фридланд, император Александър премахнал и последните остатъци от старата униформа от времето на Павел. След началото на Отечествената война, били въведени нови, изцяло руски униформи, които след победата на Русия, били копирани и прилагани в западноевропейските армии (например в Пруската). Във времето, когато всяка държава в Европа използвала свои собствени цветове и сложна и колоритна система за разпределяне на униформите според различните полкове и родови войски, руската армия използвала тъмно зеленото като свой основен цвят, комбиниран най-вече с бяло, черно и червено.

Логистика и Медицинско Обслужване

„…Само глупаците служат в пехотата”

Руска поговорка

Нивото на логистиката в руската армия, било изключително ниско. Огромните разстояния, които обозите трябвало да изминават бавели и затруднявали придвижването на цялата войска. Често се случвало, армията да напредне прекалено много, оставяйки обоза си далеч назад. В такива ситуации, руските войници прибягвали до реквизиции или дори до явен грабеж. Многобройни са свидетелствата за разграбване на села в Централна Европа (Полша, Силезия, Чехия), а по някога, руснаците нападали обозите и личния състав на своите съюзници и отнемали храната им.

Във време на поход, всеки руски войник носел със себе си известно количество храна, а основните продоволствия се превозвали от обоза. Както вече споменах, обозите се придвижвали бавно и доставките на храна били нередовни. В тази ситуация, руските войници или купували или отнемали от местното население необходимите им храни. Като се има предвид, че руския пехотинец получавал най-ниската заплата в сравнение с останалите си колеги в другите армии, не е чудно, че броя на „реквизициите” далеч надвишавал този на закупуването на нужните продукти. Любопитен факт, споменаван от различни източници, е навика на руснаците да пият квас, когато нямали достъп до чисти водоизточници. Офицерите, от друга страна, пиели чай с ром през лятото и вино през зимата.

Освен чисто логистичните проблеми, ситуацията с продоволствията се утежнявала допълнително от финансовата криза, свързана с огромните разходи по войната, както и корупцията в руската армия. Според доклади на Берклай де Толи до Александър I, Русия имала над 80 милиона паунда дългове и разходи  по войната. За да се справят с това, руснаците се възползвали от щедрите британски субсидии, които възлизали на около 120 милиона паунда за периода 1811 – 1815г. За разлика от финансовите проблеми, корупцията била разпространена на всички етажи на военната и военно-административната йерархия. Редовна практика било, различни офицери, интенданти и дори генерали да продават продоволствията на своята армия в замяна на лично обогатяване. Строгите наказания не могли да уплашат корумпираните чиновници. В резултат храната не достигала, войниците били лишени от елементарни хранителни продукти като сол и сухари, ядели безсолна, полусварена картофена каша и много от тях залинявали и умирали и глад или стомашно разстройство. Анонимен офицер от Азовския Мускетарски пол пише: „Аз съм така изтормозен и умствено и физически, от глад, студ и преумора, че едвам намирам сили да пиша. Никоя друга армия не е страдала толкова, колкото нашата сега. Няма да преувелича в изчисленията си, ако кажа че за всяка миля от Йонкендорф до тук, губим по 1000 мъже без дори да сме срещнали врага…Бедните войници блуждаят като духове…”

Ситуацията с медицинското обслужване била още по-тежка. За половин милионната руска армия имало само девет болници с общо 5700 легла и едва 422 доктори. Ранените войници пътували дни наред докато достигнат до полевата болница. Мръсни и кални, току що изнесени от полесражението, те лесно получавали инфекции. Показателен е един случай, в който от 1100 ранени, оцеляват едва 85. Често избухвали епидемии, които причинявали огромни щети на армията. Според някои данни, преди битката при Аустерлиц, епидемия покосила няколко хиляди руснаци.

Въпреки това, ежедневната хигиена на руската пехота била на добро за времето си ниво. Те често миели главите и ръцете си, а при всяка по-голяма почивка по време на поход, задължително си миели краката. Тези хигиенни усилия понякога оставали напразни, тъй като липсата на прясна храна и спането върху снега взимали своя дан.

Всеки пол имал своя собствена каруца, в която се носели аптечки, съдържащи най-простите и необходими медикаменти, превързочни материали и хирургически инструменти. Освен това съществували отделни каруци, с които се пренасяли ранените. Те често недостигали и армията реквизирала допълнителни каруци от селяните.

Важна роля в спасяването на немалко човешки живота играела благотворителността и състраданието. Не било рядкост аристократи и генерали да настаняват в именията си по няколко стотин войници и да плащат от джоба си за тяхното лечение.

РУСКАТА КАВАЛЕРИЯ

“Руската кавалерия е добра и дисциплинирана…. Тежката кавалерия е отлична – мъже-гиганти и прекрасни коне; изрядна униформа и добро оръжие. Леката им кавалерия не е така силна, но имат някои изключителни копиеносци и хусари…”

Генерал сър Чарлз Стюард

В епохата на наполеоновите войни, кавалерията играе ролята на поддържаща сила по време на сражение. Тя преследва разбития враг или прикрива отстъплението на армията. Освен това, нейна задача е да предпазва пехотните формации от кавалерийските атаки на противника. Щиковете и системата на отбранителните карета, превръщат конната атака срещу организирана пехота в самоубийство, ето защо конните атаки се планирали внимателно и се извършвали само в определени случаи по определени начини.

Руската армия има стара традиция в кавалерийсото дело и не е чудно, че по време на войните от 1795-1815г., нейната кавалерия била една от най-добрите в Европа, достоен конкурент на френската и равностоен съюзник на британската.

Численост и структура

Основното съотношение между кавалерия и пехота в руската армия било 1:4 в полза на пехотата. Тази схема се запазва през целия период на войните, като успоредно с нарастването на пехотата се увеличава и броя на кавалерията. През 1805г. Русия разполагала с 3600 души гвардейска конница и 46 200 редовна конница*, а през 1812г. 5 600 гвардейска кавалерия и 70 200 редовна кавалерия. За същите тези години, редовната пехота наброява съответно 200 000 за 1805г. и 350 000 за 1812г.

Основната структурна единица в руската армия, бил ескадронът. Това конно подразделение се състояло от два полу-ескадрона, всеки съставен от по два взвода. Първоначално, ескадроните се появяват в началото на XVIв. Като по-малки, но по-маневрени и мобилни подразделения. Тяхната численост намалява периодично, за да се увеличи бързината им на придвижване по бойното поле. Трудно е да определим точният брой на войниците в един ескадрон, тъй като, подобно на пехотните полкове, имало разлика между теоретичния брой и реалните цифри. Приема се, че средната численост на един ескадрон към 1812г. е около 125 конника*

Следващото по големина подразделение, били конните полкове. В зависимост от типа конница, която влизала в състава на пола, той имал различен състав. Тежката кавалерия (кирасири) и драгуните включвали в своите полкове по 4 или 5 ескадрона и понякога един поуе-скадрон в резерв.Хусарите и уланите (лека кавалерия) били групирани в полкове от по 8 или 10 ескадрона, които, за да се командват по-лесно, се делели на два батальона, всеки съставен от по 4 или 5 ескадрона. Така общата численост на един кирасирски или драгунски полк била между 500 и 578 души, а за полковете а леката кавалерия – между 1000 и 1250 конници. Със заповеди от 1810 и 1812г. от резервните ескадрони (запасни ескадрони), се сформирали нови кавалерийски полкове ( сводни полкове), които формирали бригади и след кампаниите от 1812г. взели дейно участие в битките в Полша и Германия.

Маниер на боя и въоръжение:

След пораженията от 1805г. в руската кавалерия започнала поредица от промени, свързани с името на А.И.Хатов и неговата книга „Обшчий опат тактики”, в която той разяснява своята стратегия за водене на кавалерийски сражения. Според Хатов, кавалерията трябва да се сражава с хладни оръжия, от близо, вместо по дотогавашната практика – да използва пушки и пистолети. Кавалерията трябвало да работи в тясна връзка с пехотата, да  прикрива и подпомага, но не и да действа самостоятелно.  Допълнително, било издадено „ Допълнително постановление по строева кавалерийска служба”, което се състояло от две части – Основно учение и Ескадронно Учение. Там се разяснявала структурата на кавалерийските полкове и ескадрони, както и начина по който да се изпълняват маневрите и с каква скорост трябва да се провеждат конните атаки. Като цяло общото състояние на всеки отделен полк и неговите ескадрони, зависело до голяма степен от полковия командир и неговото желание да наложи ред и дисциплина сред войниците си.

Точно била фиксирана схемата, според която конниците се строявали за бой. Когато ескадроните се подреждали в линия, разстоянието между тях било с дължината на един конен взвод, а разстоянието между опашките на конете от първа линия и носовете на конете от втора линия било една крачка. При същата тази линейна формация, разстоянието между отделните полкове било в размер на половин ескадрон (два конни взвода). Важно е да отбележим, че когато конницата се разполагала на бойното пое, нейните офицери заставали пред нея, като командирът на полка заставал на около петдесет крачки пред бойната линия.

Важен елемент от живота на един кавалерийски ескадрон били строевата подготовка и маневрите. Полковете били разпределяни в различни части на руската провинция и всеки ескадрон бил разквартируван в няколко съседни селца. Кавалеристите се обучавали в стрелба, езда, дуелиране с кавалерийска сабя, разузнаване, маневриране и престрояване. Големият минус бил, че отделните ескадрони рядко се обучавали заедно и големите кавалерийски строеви упражнения били рядкост. Освен това, се отдавало прекалено голямо внимание на парадите. Въпреки това, руските конници били добре тренирани и можели да се сражават във всякакви условия, както на гърба на коня, така и пеш.

Въоръжението на руската кавалерия включвало различни видове огнестрелни оръжия, произведени в Русия или закупени от Германия или Великобритания. В периода 1805г. – 1812г., огнестрелните оръжия постепенно били извадени от употреба в кавалерията, като през 1812г. само по 16 флангови конници в хусарските и кирасирските полкове останали въоръжени с огнестрелно оръжие (пушки или карабини).. През 1812г. хусарите предали своите карабини на резервните ескадрони, в замяна на кавалерийски копия.

Основното хладно оръжие на кавалерията била сабята, която се деляла на три типа – лека, стандартна и тежка, като леката била използвана основно от хусарите и уланите, а тежката – от кирасирите. През 1812г., по подобие на уланите, хусарските полкове заменили карабината с копие и през пролетта на същата година преминали през интензивно обучение в боя с кавалерийско копие.

В цялостното си ниво на подготовка, руската кавалерия не отстъпвала на западните, а богатата и стара традиция във воденето на конен бой давала на руснаците предимството да имат добре подготвени и опитни кадри, които служели като модел за подражание на новобранците. Като цяло, след 1805г. нивото на руската кавалерия се увеличава постоянно и през 1815г. нейната първа позиция се оспорвала само от английската конница.

Видове конни подразделения

Руската кавалерия разполагала с пет основни типа кавалерия, характерни и за останалите европейски армии. Всеки тип се характеризирал с различия както в униформата, така и в начина по който водели сражение, както и по ролята, която им била отредена на бойното поле.

Кирасири

Кирасирите били най-тежката конница в Европа през целия XIXв. Те били въоръжени с плътна кована броня,пазеща торса – кираса, която можела да издържи на по-слаби залпове от пушки или пистолети. Това правело кирасирите идеални за нанасяне на по концентриран и силен удар върху противниковата пехота.

Основното оръжие на руските кирасири до 1809г. бил правият меч ( по-широк, но и по-къс от френските кирасирски саби), който бил заменен от по-дългата и по-лека сабя, модел 1809-та. Освен това, всеки кирасир носел със себе си два пистолета. До 1812г. носели и пишка или карабина, която след това им била отнета в полза на пехотата. От 1812г. била въведена и по дебела и надеждна броня.

Драгуни

Драгуните били може би най-универсалната кавалерия в Европа. Те се сражавали и на кон и пеш, в зависимост от ситуацията. Приложението им било разнообразно – конвои, окупационни корпуси, преследване на партизани, щурмуване на населени места. Основната им слабост била, че били обучавани и като пехотинци и това ги правело по-неопитни от чисто кавалерийските формирования, но за сметка на това, можели да се сражават спешени доста по-добре останалите конници.

Основното оръжие на руските драгуни била правата сабя и двата пистолета. Освен това всеки от тях имал мускет или карабина с поставен щик. Мускетите им били отнети в полза на опълчението през 1812г., а наред с това, броят на драгунските полкове рязко намалял за сметка на увеличение на хусарите, йегерите и кирасирите.

Конни Йегери

Конните йегери били създадени като лека кавалерия през 1812г. на мястото на 8 драгунски полка. Тяхното въоръжение копирало драгунското, с тази разлика, че сабята, която ползвали била извита, а не права. Създаването им отговаря на тенденцията към „олекотяване” на видовете кавалерия и пехота в руската армия след 1812г.  Основната употреба на йегерите била в ролята на разузнавачи

Хусари

Хусарите били най-популярната и привлекателна част от руската кавалерия. Споменавани са в различни поеми, романи и стихотворения, а след появата на киното, започва изграждането на техния визуален ореол. Хусарските полкове били запазени най-вече за благородници и семейства с дълга военна традиция. Хусари ставали мъже опитни в дуелите, стрелбата с пистолет и ездата. Били популярни със своите гуляи и похожденията си сред жените.

Руските хусари били средно високи мъже, които яздели сравнително дребни, но пъргави коне, които се издържали много по-лесно от по-големите френски коне. Били въоръжени със извита сабя, два пистолета и карабина, която през 1812г. била заменена от кавалерийско копие.

Улани

Уланите били особен вид лека кавалерия, чийто полкове се сформирали на етнически принцип (полски, литовски, татарски). Постепенно от 1805 до 1812г. броят им се увеличил от 4 на 12 полка, като немалка заслуга за това имал великият княз Константин Павлович, който гледал на уланите като на свои любимци и лично командвал един от техните полкове. Някои руски генерали изпитвали известни съмнения в тяхната отдаденост към руската кауза, но уланите доказали на практика своите качества.

Въоръжението им включвало извита сабя, два пистолета и копие. На базата на техните умения с копие, била променена и тактиката на хусарите след 1812г. По няколко души във всеки полк, наричани карабинери, използвали огнестрелно оръжие. Те служели за прикриване на фланговете.

Казаците

Казаците били най-особената и специфична прослойка в руското общество. Представлявали по-скоро военно братство, отколкото отделен народ, което населявало различни степни части на Руската империя от Днепър до Амур. В зависимост от областта която населявали, получавали различни имена (Донски, Запорожки, Уралски и т.н.)

По своята същност, казаците били лека кавалерия. Всеки един от тях бил „роден войн” – войната и ездата били техен начин на живот и основно тяхно занимание. Преди Наполеоновите войни, казаците били използвани за завладяване на Сибир и Далечният Изток, а след 1805г. били все по масово включвани в армията, като ще през 1805г. царят изискал под знамената да се свикат 100 000 казаци заедно с 5 000 офицери. За разлика от останалите видове кавалерия, казашките полкове не се делели на ескадрони, а на сотни от по 100 души. Пет казашки сотни образували един казашки полк. Подобно на останалата лека кавалерия, казаците били въоръжени с копие, два пистолета и извита сабя. Не носели броня.

Конете

Традицията за отглеждане на специални породи коне за военното дело в Русия, била много стара. По времето на Петър I били създадени няколко държавни ферми за развъждане на коне. Истински бум на коневъдството бил период 1770-1790г., когато граф Орлов внесъл най-различни породи коне – арабски, башкирски, английски и дори датски, През 60те години започнали експериментите с различни породи, а след 1770г. започнало и отглеждането на новите качествени кръстоски между арабски и азиатски коне, както и кръстоската между донски и арабски кон.

Именно последната кръстоска, която се получила още преди Петър I, когато казаците вземали от турците арабки коне като плячка, се доказала като най-качествена. Тези коне били по-дребни от европейските, но били много по-издръжливи, яки и физически и психически стабилни. Можели да издържат на тежки зимни условия и се нуждаели от съвсем малко храна.

Друга ключова за руската армия порода били т.нар. башкирски коне, които се използвали най-вече като впрегателни, заради силата и издръжливостта им. Освен това, те се оказали особено полезни по време на зимните походи през 1812-1814г., заради издръжливостта им към минусови температури.

Въпреки издръжливоста и енергичността на руските породи, те не били толкова стабилни, силни и способни да издържат на кавалерийски сблъск, както западноевропейските коне. Ето защо, по заповед на цар Александър I били закупени коне от Германия, Англия и Полша.

Армия Кирасири Драгуни Хусари Улани Йегери
Русия 151-160см14.35-14.75кп 142-151см14.1-14.35кп 142-151 см13.85-14.35 кп 142-151 см14.1-14.35 кп
Австрия 14.2-14.3 кп 14.3-14.4 кп
Британия 15.25 кп 15 кп
Франция 155-160 см15.3-15.7 кп 153-155 cм15-15.3 кп 149-153 cм14.6-15 кп 143-146 cм14.3-14.7 кп 149-153 cм14.6-15 кп

Височина на конете в европейските армии към 1812г. в „конски педи”* и сантиметри

Както се вижда от горната таблица, руските коне били чувствително по-дребни от западноевропейските. Това ги правело по бързи и лесни за изхранване, но в директен кавалерийски сблъсък ги поставяло в по-слаба позиция от френските. КАто цяло, руските конници компенсирали тактическите недостатъци на конете си със своите лични качества и по-добрите умения в ездата.

Униформи

Униформите на руската кавалерия се състоят от няколко основни елемента, фиксирани с последователни наредби в периода 1807 – 1815г. Немалка роля в създаването на униформите играе великия княз Константин, който служел като Инспектор на кавалерията в руската армия.

Основните елементи на кавалерийската униформа били шинелът, мундир (колет), бричове и кавалерийски ботуши. Шинелът бил изработен по подобие на този на пехотинците, но с някои изменения, които позволявали на войниците да го носят докато са на гърба на коня. Шинелите били основната връхна дреха на кавалерията. Цветовете им зависели от  полковете в които служели, като най-често били тъмно зелени или бели.. В комбинация с мундирите вървял и коженият колан, който се закопчавал през торса и на който била окачена сабята. Бричовете били най-често бели или в тъмнозелен цвят, ни някои полкове носели тъмно сини или червени бричове. Ботушите били черни. Принадлежността към определен полк се показвала чрез цветовете на яките, отделни шевици върху бричовете или ръкавите на мундирите, а по някога и с цялостната цветова гама на кавалерийската униформа. В зависимост от типа войски, варирал и шлемът на конницата. Кирасирите и драгуните носели шлем с метален предпазител на челото, а хусарите косели шапка, наречена „шако”, която имала помпон или перо, прикачено към нея, което било оцветено в цветовете на съответната бойна част.

РУСКАТА АРТИЛЕРИЯ

“Руската артилерия заслужава най-похвални думи. Никоя друга артилерия не се движи с толкова многочислена и мощна артилерия и в никоя друга армия оборудването не е така добре поддържано и така галантно използвано”

Сър Уилсън

Въоръжение и оборудване

Всички автори са категорични, че руснаците се отнасяли изключително внимателно и грижливо към своята артилерия. Оръдията били излъсквани до блясък, фитилният отвор се затварял със специален кожен предпазител. Специални дървени клинове и лостове се използвали за стабилизиране на оръдията по време на бой. Оръдията се делели на две основни групи:  Оръдия („пушки”) и Еднорози („йеднороги”).  Еднорозите представлявали нещо средно между стандартно оръдие и гаубица и били отлично оръжие, което можело да изстрелва както гюлета, така и касетъчни взривове и експлодиращи снаряди. Максималният им обхват достигал до 2300м.

През 1705г. била въведена т.нар. система Аракчиев, която се превърнала в стандарт за руската артилерия. Таблицата долу показва основните положения в системата.

Тегло на дулото Тегло на носителя Коне за оръдие Коли с муниции
12 паундово(120 мм калибър) 800 кг 640 кг 6* 3
6 паундово(95мм калибър) 350 кг 395 кг 4* 2
½ пуд еднорог(152мм калибър) 490 кг 670 кг 8* 3
½ пуд еднорог(120мм калибър) 335 кг 395 кг 4*( 6 в конна артилерия) 2

1 пуд е равен на 16.38кг или 36.11 либри

* в кални пътища оръдията се теглели от два или три пъти по-голям брой коне.

Организация

Русия разполагала с най-многочислената и мощна артилерия в Европа. Показателно за отношението към оръдията, е че руснаците изоставили най-малък брой оръдия по времето на Войните.

През 1812г. руската артилерия се състояла от 176 12паундови оръдия, 524 6 паундови, 524 пеши еднорози ( 10 и 20 паундови), 132 конни оръдия, 132 конни еднорози (10 паундови). Гвардейстака артилерия разполагала с 64 оръдия.