Гонсало Фернандес де Кордоба, Великият Капитан

Гонсало Фернандес Де Кордоба (1453-1515г.)

Роден в Монтиля, днес провинция Кордоба, син на Педро Фернандес де Кордоба граф Агилар и на Елвира де Херера. Баща му умира доакто е още дете в следствие на междуособица с братовчедите им от дома Кабра, с които графовете на Агилар имали стара вражда. Тъй като ил втори син, Гонсало не можел да наследи титлите и парите на баща си и трябвало да се надява на църковна или военна кариера, от които той предпочел втория вариант.

Първото му назначение е в дворцовата стража на принца на Астурия, полубрат на краля и първи сред кастилските грандове. След смъртта на принца, Гонсало попада в обкръжението на младата принцеса Изабела (1451-1504г.) Де Кордоба заема нейна страна в започналата през 1474г. Гражданска война срещу братовчедите й и е част от войските, които я поставят на трона заедно със съпруга й Фернандо ІІ Арагонски (1452-1516г.) По време на гражданската война, Гонсало се сражава в редовете на Ордена Сантяго, където е забелязан от великия магистър Алонсо де Карденас, който го награждава за проявената храброст в битката при Албуера.

По време на кампаниите за завоюването на Гранада (1482-1492г.), де Кордоба служи при различни командири, усвоявайки до съвършенство отбряната на крепости, укрепени позиции, воденето на бойни действия в пресечен терен, поставянето на засади и организирането на набези срещу врага. Гонсало доказва своите качества при отбраната на Ильора. През 1492г., заради перфектното владеене на берберското наречие, Де Кордоба е избран за еди от тримата парламентьори, които уговарят предаването на Гранада. В последствие, кралете-католици го награждават с поземлено владение край градчето Лоха, близо до Гранада.

През 1495г. Изабела и Фернандо решават да помогнат на неаполутанския крал в борбата му със Шарл VIII Валоа (1470-1498г.). По настояване на кралицата Гонсало е назначен за командир на испанския експедиционен корпус. Въпреки сериозните премеждия, кампаниите в Италия ще му донесат прякора с който остава известен в историята – Великия Капитан. Първото сражение в което участва на италианска земя е при Семинара. Принуден да използва мобилните, но леко въоръжени испански части срещу страховитите френски жандарми, Гонсало се оказва на губещата страна. Година по-късно, вече взел си поука от неуспеха, Де Кордоба ръководи партизанска операция срещу французите и като избягва открито сражение, успява да ги отблъсне към областта Калабрия. последвалите кампании се водят по подобие на битките, които Гонсало води с маврите две десетилетия по-рано – пресечен терен, речни долини, дефилета и укрепени постове. Разликата е в противника – французите използват швейцарска пехота, мечоносци и тежка кавалерия – жандармите. Срещу тях, Гонсало разчита на своята лека пехота, въоръжена с мечове и малки щитове, аркебузи и арбалети, както и налека кавалерия – т.нар жинети и алмугаври. Възползвайки се от опита на своите ветерани, както и на издръжливостта им към италианския климат, Гонсало води успешна партизанска война срещу французите, които са сериозно възпрепятствани от високите температури и липсата на вода. Провала при Семинара кара Гонсало да реформира строя на своята армия и в открита битка да заложи на карета от копиеносци (въоръжени с пики), поддържани от малки карета аркебузири по фланговете. Така се появява прочутата тактика на „пиката и мускета“, която доминира бойните полета на Европа до появата на щика в края на XVIIв. Използвайки новосформираните бойни единици, наричани терцио, Де Кордоба разгромява французите и ги прогонва от Неаполитания.

През 1498г. Гонсало бил върнат в Испания за да се справи с бунт на наскоро покорените маври, след което през 1501г. се върнал в Италия за да оглави поредната кампания срещу французите. В началото силите на де Кордоба били сериозно превъзхождани и той се укрепил в замъка Барлета, от където изпращал партизански отряди които да тормозят френското снабдяване. Въпреки недоволството на войниците си, Гонсало отказва да даде открито сражение. Едва след като пленява френския обоз при Чериньола, Де Кордоба повежда армията си в открито сражение и използвайки дефанзивна тактика разгромява три пъти по-многобройните французи. След като побеждава и маркиза на Салуцо, през 1504г. Гонсало окончателно подчинява Неаполитания на кралете-католици. Заради заслугите си, Де Кордоба е назначен за вицекрал на Неапол.

През същата 1504г. Умира кралица Изабела и Гонсало остава без закрилник в кралския двор. Фернандо ІІ завижда на Великия Капитан и възползвайки се от един скандал с публичните финанси на Неапол (Гонсало използвал хазната за да награждава своите войници и офицери – бел. авт.), отзовава де Кордоба. Кралят награждава Гонсало с множество почетни титли и щедри слова, но отказва да му даде полево назначение до края на живота му. Гонсало умира през 1515г. Погребан е в Манастира Св. Херонимо в Гранада.Титлите му са наследени от единствената му дъщеря Елвира Фернандес Де Кордоба и Манрике.

Де Кордоба е един от най-великите тактици и иноватори на своята епоха. Тактиката на пиката и мускета, която той въвежда се превръща в еталон за воденето на съвременни (от гледна точка на епохата) военни действия. За разлика от други свои съвременници, Гонсало бил застъпник на идеята за систематичното унищожаване на противниковите сили, възприета от Наоплеон три века по-късно. Умелото използване на леки диверсионни части и партизанска война го превръщат в един от най-иновативните пълководци на неговото време. Всички велики генерали, служили в последствие при Карл V и сина му Фелипе II били или ученици на де Кордоба или се учили от неговите ученици. Великият Капитан е признат за бащата на терциото, което се превръща в най-успешната сухопътна формация в периода 1525-1642г.

Титли:

Вицекрал на Неапол ((1504-1507г.)

Херцог на Сантангжело (1497-1515г(

Херцог на Теранова (1502-1515г.)

Херцог на Андрия (1507-1515г.)

Херцог на Монталто (1507-1515г.)

Херцог на Сесса (1507-1515г.)

Хронология:

01.09.1453. – Роден в Монтиля, Кордоба (тогава кралство Кастилия)

1475-1479г. – Участва в Кастилската гражданска война. Отличава се в битката при Албуера, където кастилците побеждават португалците. Награден от великия магистър на Ордена Сантяго

1482-1492г. – Сражава се във Войната за завоюването на Гранада.

1495г. – Изпратен е в Италия начело на испанския експедиционен корпус.

28.6.1495г. – Победен е от французите при Семинара. Титулярния предводител Фернандо Неаполитански отказва да се вслуша в съвета му и проиграва битката срещу по-добре снаряжените французи.

1495-1498г. – Води успешна партизанска война срещу французите и ги прогонва от Неаполитания.

1498г. – Потушава бунт на маврите край Гренада.

1501г. – Завръща се в Италия начело на испанските сили.

1503г. – Отбранява замъка Барлета срещу французите.

23.02.1503г. – Побеждава французите при Руво.

28.04.1503г. – Побеждава французите при Чериньола и пленява обоза им. Първа битка в която огнестрелното оръжие изиграва решаваща роля за победата.

29.12.1503г. – Разгромява французите при Гариляно и на практика печели Втората италианска война (1499-1504г.)

1504г. – Назначен за вицекрал на Неапол.

1507г. – Отзован в Испания и „пенсиониран“ от активна служба.

02.12.1515г. – Умира в Кордоба.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s