Лала Шахин паша

Лала Шахин паша

LalaShahin

ок. 1310 – ок. 1390г.

Периодът на османското завоевание е може би най-черният в българската история. Страната ни е ликвидирана, а заедно с нея и политическия елит. Населението е изкуствено отделено от възможността да определя своето културно и политическо развитие в период, в който в Европа се наливат основите на модерната държавност. Ала тази черна хроника има и една друа страна. Това, което мнозина от нас не признават, е че България е победена от най-голямата военна сила на своето време – османците. Да се срамуваме от поражението би било безумно – турците губят три десетилетия преди окончателно да сломят съпротивата ни, отпор, с който малцина други могат да се похвалят. Но ако трябва да търсим един единствен виновник за неудържимия пробив на турците в Европа, то може да става дума само за един човек – Лала Шахин паша. По ирония на съдбата, или пък може би не, този пълководец като чели остава в сянката на историята, въпреки че постиженията му го нареждат сред най-добрите на неговото време, а може би дори е бил и най-добрия не само на Балканите, но и в челните трима на Европа от втората половина на XIV век, редом с Роже де Лаурия, легендарния арагонски адмирал и Бертран дьо Геклен, човекът, обърнал хода на Стогодишната война. Следващите редове са опит да бъде обобщен неговия живот.

За детството на Шахин се знае твърде малко. Произхождал от Мала Азия, роден вероятно в земите около Бурса. Баща му, Абдулмюмюн бил сред съратниците на Орхан Гази и взел активно участие в османското завоевание на Витиния. Според част от източниците, Абдулмюмюн бил един от стратиотите, които преди това служели на Палеолозите, но преминали на страната на османците по време или след Войната на двамата Андрониковци (1321-28г.). Лала Шахин най-вероятно бил роден като християнин, но в последствие приел исляма заедно с баща си. Това дало шанс на младия аристократ да се влее в редовете на османския елит, в който факторът произход не играел никаква роля. Амбициозните Орхан и брат му Алаеддин (който бил първия велик везир) ценели най-вече качества като вярност и храброст и се отплащали щедро за тях. Възползвайки се от своето обучение като дете (децата на стратиотите наследявали земите и отговорностите на бащите си и от най-ранна възраст били готвени за войнишкия занаят), Шахин се наложил като един от най-доверените воини и командири в двора на Орхан Гази. Бейът му имал достатъчно доверие за да го назначи за личен учител на престолонаследника Мурад. От тук дошъл и прякора „лала“ (учител), който се превърнал в част от името му. Именно Шахин обучил Мурад в изкуството на войната, изкуство, което той усвоил отлично.

Звездата на Шахин изгряла след като през 1359 (или 1361г. Според други извори), Мурад се възкачил на трона в Бурса. Младият владетел натоварил своя учител и довереник с командването на балканските войски. През 1356г. османците превзели Галиполи, което белязало първото трайно установяване на ислямски сили на Балканите. Фронта бил несигурен, а завоеванието крехко и Мурад си давал ясна сметка, че малобройните му сили оттатък Дарданелите трябва да се командват от най-опитния и доверен командир, с който разполагал. Лала Шахин застанал начело на малочислените, но опитни воини и не разочаровал своя господар.

Османското завоевание на Балканите под командването на Лала Шахин

Османското завоевание на Балканите под командването на Лала Шахин

Година след като заел своя пост, Шахин превзел силната византийска крепости Димотика и я превърнал в опорен пункт на следващите си кампании. Опитния командир бързо разбрал, че Адрианопол, третия по големина град във Византия държал ключа към Тракия и се заел бавно и методично да изолира крепостта.. Въпреки че не разполагал с обсадна техника и инженерни части, Лала Шахин използвал поредица от хитри маневри за да отстрани по-малките византийски гарнизони и дори успял да превземе силната крепост Аркадиопол (Люлебургаз). Възползвайки се от опита на адрианополския гарнизон да разкъса османския обръч, Лала Шахин подмамил византийците в капан и ги разгромил. Останала без защита столицата на Тракия паднала и Адрианопол се превърнал в Едирне – новата столица на османския бейлик. Мурад побързал да затвърди завоеванието и преместил двора си в Европа, от където неговите гази можели да продължат походите си срещу „неверниците“.

През 1363г. Мурад се завръща в Мала Азия за да воюва с бейовете на Караман, Айдън и Гермиян, който се уплашили от засилващата се мощ на османците. Възползвайки се от този труден за турците момент, византийците повикали на помощ савойския херцог Амадей, който начело на силен флот навлязъл в Дарданелите и завзел Цимпе и Галиполи, прекъсвайки връзката на двете османски армии. Лала Шахин останал изолиран в Европа, без възможност да получи подкрепления от своя господар Мурад, който вече приел титлата султан, окончателно отхвърляйки османската зависимост от селджуците. Поставен в подобна неизгодна ситуация, бихме очаквали, че Шахин щял да се опита да консолидира и укрепи позициите си и да се опита да удари срещу Галиполи, за да си върне Дарданелите. Ала опитния пълководец добре познавал своите силни и слаби страни и знаел, че не може да се надява да превземе силната крайморска крепост без да разполага с флот и обсадна техника, с които нямало от къде да се сдобие. Шахин осъзнавал, че неговите акънджии и пехота яя – все доброволци, наели се да водят войни с неверниците няма да са особено полезни затворени в тракийските крепости, тъй като не умеели да ги отбраняват. Вместо това, Лала Шахин разделил силите си на клинове (удж) и се заел да атакува разпокъсаните феодални владения на византийските, сръбски и български аристократи в Тракия, Родопите и Македония. През 1364г. османците превзели Пловдив и окончателно циментирали позициите си в Тракия.

Битката при Черномен, 26.09.1371г.

Битката при Черномен, 26.09.1371г.

Ала най-големия успех на Шахин дошъл през 1371г. След като успели да стабилизират властта си в Македония, сръбските деспоти Вълкашин и Углеша решили да ликвидират османците, чийто рейдове сериозно застрашавали земите на двамата братя. Те събрали голяма армия (вероятно над 10 000 души, според някои източници дори 20 000) и поели през Западна Тракия към Одрин с цел да ударят сърцето на османското присъствие в региона. Убедени в успеха си, предвид надмощието в жива сила, християните се разположили на лагер край Черномен, едва на няколко прехода от Едирне. Лала Шахин предпазливо следял хода на противниковата армия и избягвал да даде решително сражение. В нощта на 25 срещу 26 септември, 1371г., османските войски, които вероятно били два или три пъти по-малобройни, атакували християнския лагер. Възползвайки се от липсата на адекватна отбрана, опитните османски воини изклали християнската армия, а малцината оцелели се издавили в Марица. Победата била толкова категорична, че през следващите шестнадесет години християните не успели да създадат нова коалиционна армия, с която да се опълчат на османците. Отзвукът от победата бил мигновен. Много тракийски и родопски крепости преминали в османски ръце, сред тях Боруй (Стара Загора) и Станимъка (Асеновград). Вероятно и немалко от тракийските аристократи предпочели да приемат исляма и подобно на бащата на Шахин да преминат на османска служба. Завоеванията продължили в Македония през 1373г., като в ръцете на Шахин паднали Ксанти, Драма, Серес, Кукуш, Кавала, както и множество по-дребни селища.

През 1374г., византийците върнали Цимпе и Галиполи на Мурад в замяна на помощ в рамките на предната им гражданска война. Мурад най-сетне успял да премине Дарданелите и да се нанесе в своята столица Едирне. Благодарността му към Лала Шахин не закъсняла. Верният командир получил обширен тимар в района на старата столица Бурса и бил назначен за първи бейлербей (бей на бейовете) на Румелия – на практика втория в командването след самия султан.

Начело на румелийските сили, Лала Шахин подновил своите завоевания и през 1382г. Успял с хитрост да превземе Средец, отваряйки пътя за османското проникване към Сърбия. Именно срещу Сърбия била следващата кампания, която Мурад възложил на своя учител. Ала сърбите и техните босненски съюзници се оказали далеч по-корав опонент от византийците и българите. При Плочник (1387г.) Шахин не успял да наложи дисциплина сред своите акънджии и мнозина от тях се заели да грабят околността, докато техния командир, станал около себе си с едва две хиляди воини успял временно да задържи основния удар на сърбите, но бил принуден да се спасява с оттегляне на изток. Година по-късно нова османска инвазия, насочена този път срещу Босна се провалила, след като при Билеча босненските рицари нанесли сериозно поражение на османците, командвани от Лала Шахин. В крайна сметка, Мурад решил да мобилизира цялата си балканска армия и да удари непокорните сърби. През 1389г. Османската армия в пълен състав срещнала сърбите при Косово поле. Двамата владетели – Лазар и Мурад паднали в битката, а армиите се оттеглили без да се даде ясен победител. Не е сигурно дали Лала Шахин е присъствал на бойното поле, но самия факт че цялата румелийска армия била мобилизирана означава, че бейлербеят е бил редом до Мурад. Може би именно той е помогнал на младия Баязид да стабилизира армията и да я задържи на бойното поле, спасявайки османците от разгром.

Скоро след това Лала Шахин, вече вероятно на сериозна възраст, починал. По традиционен тогава обичай органите му били погребани на едно място – в Казанлък, в дн. парк Тюлбето, а тялото му било отнесено в Мала Азия и погребано в гробница (тюлбе) в Кирмасти (дн. Мустафакемалпаша) край Бурса където вероятно се намирал и тимара на Лала Шахин.

Лала Шахин бил един от легендарните воини гази и неделима част от османския елит в продължение на няколко десетилетия. Той и другите лидери на аканджиите съставлявали каймака на османския двор и изиграли решаваща роля в оформянето на ранната Османска държава. Победите на бойното поле и натрупаната плячка им гарантирали висок социален статус и престиж, но и ги настроили срещу зараждащата се дворцова администрация. Именно срещу газите се борели великите везири, които искали да укрепят и централизират държавата за сметка правата и свободите на бейовете, сред които водеща роля имал Лала Шахин. Разделянето на военолюбивите и своенравни бейове в Европа от основната администрация в Мала Азия между 1364 и 1374г. Дало шанс на везирите в лицето на Карахалил Чандърлъ паша да вземат превес във влиянието си над владетеля и постепенно да наложат централизирания модел на управление и над балканските земи след връщането на Галиполи. Въпреки това, до смъртта на Мурад (1389г.) бейовете останали силни и техните полуавтономни действия в Македония, Сърбия, Тракия и Мизия оставали извън контрола на столичната администрация в Едирне. След смъртта на Лала Шахин и идването на Баязид на власт, цяло едно поколение било заменено, а тимариотите ставали все по-зависими от благоволението на администрацията, от която зависело разпределението на земите.

Въпреки че познал вкуса на поражението в края на живота си, по-голямата част от живота на Лала Шахин преминала в низ от постоянни успехи. Най-емблематична е ловкостта, с която успявал да подчинява противниковите крепости без, на практика, да разполага с обсадни части или инженерни войски. Факт е, че именно Лала Шахин превзел едни от най-силните балкански крепости – Одрин, Люлебургаз, Пловдив, Стара Загора и Асеновград. Друго негово качество било умението да нагажда стратегията си спрямо ситуацията. Малцина други на негово място биха оцелели с ограничени ресурси в една враждебна среда, без изгледи за подкрепление, а още по-малко биха били тези, които в подобна ситуация ще дръзнат и ще успеят да продължат завоеванието.

Хронология:

Роден – неизвестно, вероятно преди 1310г.

след 1330г. – Назначен за учител на Мурад. Мурад е роден през 1326г., което означава, че Шахин едва ли е започнал да го обучава преди 1333г.

1356г. – Пристига на Балканите, заедно с Мурад.

1360г. – Превзема Дидимотика (Димотика).

1361г. – Превзема Аркадиопол (Люлебургаз).

1362г. – Превзема Адрианопол (Одрин).

1364г. – Превзема Филипопол (Пловдив).

1364-70г. – Ръководи набези на османците в Тракия и Македония.

26.09.1371г. – Разбива Вълкашин и Углеша при Черномен.

1372г. – Превзема Станимъка (Асеновград) и Боруй (Стара Загора).

1373г. – Превзема Сяр, Кукуш, Ксанти, Драма, Кавала.

1374г. – Мурад се завръща в Европа. Лала Шахин е назначен за бейлербей на Румелия.

1382г. – Превзема Средец (София).

1386г. – (вероятно) Превзема Ниш.

1387г. – Поебеден от сърби и босненци при Плочник.

1388г. – Победен от босненците при Билича.

15.06.1389г. – Участва (вероятно) в битката при Косово поле.

1390г. – (вероятно) умира в Казанлък. Смъртта му не може да се определи точно, но през 1393г. превземането на Търново е поверено на Сюлейман паша, което означава, че Лала Шахин вече не е бил на служба.

Advertisements

1 thought on “Лала Шахин паша”

  1. Откъде сте взели инфото за Лала Шахин Паша и баща му Абдулмюмюн. Може ли да цитирате източник.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s