Джон Чърчил, 1ви Херцог на Марлбъро

Джон Чърчил , Първи Херцог на Марлбъро

(24.06.1650 – 16.06.1722г.)

Роден е в Аш на 24ти юни 1650г. Баща му Уинстън Чърчил е роялист от времето на Чарлз II. Майка му Елизабет също е от благородно потекло. Двамата с Уинстън имали 12 деца от които оцелели само 5. От тях най-известни са първородната дъщеря Арабела, станала придворна дама на херцогинята на Йорк Ана Хайд и любовница на Джеймс II и първородният син Джон, станал придворен на Джеиймс II и любовник на любовницата на крал Чарлз II – Барбара Вилер. Детството на Джон преминало в бедност. Баща му, като роялист бил отхвърлен от новия режим и принуден да води живот на ръба на бедността. Именно тогава, Джон развил презрение и нетърпимост към бедността. След завръщането на Джеймс II на трона на Англия, сър Уинстън получил пост в кралската администрация и семейството отново започнало да води нормален живот. Следвайки баща си, Джон учил в Ирландия а след това и в Лондон.

Военната кариера на Марлбъро започва когато е на 17 (1677г.), когато се записва в гвардията на Негово Величество в Първа рота. Още на следващата 1668г. е разквартируван в Танжер, където в продължение на 3 години се обучава и калява в сражения с маврите. През 1671г. се завръща в Лондон, а през 1672г. участва в битката при Солбей, срещу нидерландците. По време на битката, Джон демонстрира своите качества и е повишен в чин капитан в личния отряд на Лорд-Адмирала. На следващата година за пореден път показва отличните си войнски качества по време на обсадата на Маастрихт. По време на обсадата, заедно с още 20 души завземат част от крепостта и я отбраняват. По време на боя, Джон спасява живота на херцога на Монмоут, което му спечелва признателността на рода Стюард и уважението на френският крал Луи XVI. През 1674г. е повишен в полковник и служи под командването на брилянтния маршал Тюрен, от когото се учи.

Следва дипломатическа мисия в Нидерландия, където Чърчил преговаря от името на Англия за съюз срещу Франция. Там се запознава с Вилем Орански и двамата стават близки приятели. През 1678г. е повишен в чин Бригаден Генерал. През следващите три години, Джон е длъжен да живее в изгнание заедно със своя сеньор Джеиймс II. През 1682г., Чърчил отново се връща в Лондон и е повишен в чин полковник в Личния на Негово Величество отряд Драгуни, като в добавка получава титлата барон на Марлбръро.

След смъртта на Чарлз II през 1685г. избухнал бунт на незаконнородения му син Джеймс, херцог на Монмоут. Чърчил участва във военните действия и се сражава в решителната битка при Седжмуур. Повишен е в чин Генерал Майор. По време на Славната революция през 1688г., Марлбъро взема страната на Вилем Орански ( Уилям III) и изоставя своя досегашен суверен Джеймс. Уилям му дава титлата Граф на Марлбъро но запазва дистанция от Джон и има своите подозрения към него.

По време на Деветгодишната война ( 1688-1697г.), Марлбъро служи като помощник офицер в продължение на 3 години, но след битката при Валкур спечелва уважението и адмирациите на нидерландският пълководец принц Валдек. След това е назначен за началник щаб на английските сили, разположени на Острова. Следва назначение в Съвета на Деветте, който съветва кралица Мери II, докато съпругът й Уилям се намира в Ирландия. Кралското семейство все повече губи доверие в Марлбъро.
В началото на 90-те години на 17-ти век, Марлбъро отново подновява контактите си с бившия крал Джеймс
II, с надеждата последния да помогне в неговата кариера. Уилям III научил за тези контакти и през 1692г. Марлбъро е обвинен в държавна измяна и затворен в Лондонския Тауър. В крайна сметка, след смъртта на Мери II, Джон бил освободен и обявен за учител на младия принц Уилям, херцог на Глостър.

Нов етап в кариерата на Марлбъро бележи началото на Войната за Испанско Наследство. В конфликта участвали всички големи европейски сили. Марлбъро бил натоварен със задачата, да слкючи съюз с Нидерландия и Австрия от името на Англия. Скоро, втория Голям Съюз се сформирал и войната започнала, постепенно обхващайки голяма част от Европа. По същото време, умира Уилям III и новата кралица на Англия – Ан, близка приятелка на съпругата на Марлбъро и негова защитничка, го повишава в чин Капитан-Генерал, посвещава го като Рицар на Жартиерата и го обявява за Главнокомандващ на Артилерията, пост, който Чърчил отдавна жадува.

Войната за Англия започнала през 1702г. Марлбъро бил назначен за началник на Англо-холандските и наемните немски части. Като разчитал на своята дипломатичност и вродени качества на лидер, Джон Чърчил успял да наложи вижданията си на своите нидерландски колеги. Тактиката му се оказала успешна, до края на годината, Марбъро превзел Велмо, Рурумонд, Стевенсвеерт и Лиеж. Тези успехи му донесли титлата херцог от благодарната английска кралица. Слдващата година била тежка за Марлбъро – единственият му син умира от шарка едва 17 годишен. Джон се завърнал в Нидерландия за да продължи войната с французите. Превзел Бон, Юи и Лимбург, но не успял да даде решително сражение на французите във Фландрия, тъй като и Парламента и Нидерландите били против.

През 1704г. положението на австрийците било критично. Притиснати от Франция и Бавария от една страна и унгарски бунтовници от друга, Хабсбургите били на път да излязат от войната. Чърчил добре знаел, че има нужда от Австрия за да спечели войната и измислил дързък план. Начело на своята английска армия, напуснал Белгия и като измамил нидерландското командване, поел през Германия към Дунав и австрийските владения. След като изминава 500 километра за 5 седмици, Марлборо се съединява с австрийците, водени от принц Ойген и на 13.08.1704г. нанесли тежко поражение на френско-баварските сили при Бленхайм. След този успех, Бавария и Кьолн напуснали войната, градовете Ландау, Трир и Трарбах паднали в ръцете на Чърчил, а надеждите на Луи XIV за бърза победа пропаднали. Дори Торите, най-яростните противници на херцога, трябвало да замълчат след този успех.

През 1705г. съюзниците отново осуетяват плановете на Чърчил и фатално забавили офанзивата на неговата армия. Междувременно, французите успели да се прегрупират след успехите на Вилар и Вендом. Марлбъро бързо променя плановете си и започва да търси решително сражение с Вилероа. По настояване на краля, френският маршал атакува Чърчил за да отмъсти за Бленхайм. Вместо това, френската армия търпи най-унизителен разгром. При Рамили, на 23.05.1706г. Марлбъро разбива французите. Съюзниците губят 3 000 свои войници, а французите – 20 000. По същото време Ойген надвива французите в Италия. Марлбъро е на върха на славата си. Императора му предлага поста Управител на Испанските Нидерланди (Белгия), но за да запази съюза с Нидерландците, Марлбъро отказва.

1707г. бележи нов възход за Франция, а междувременно, Съюзниците не успяват да постигнат решителна победа. Частите им в Германия и Белгия почти не постигат напредък. Марлбъро се връща в Англия, където и двете крила на Парламента са настроени срещу него, а кралица Ан и неговия приятел Годолфин могат да му окажат съвсем малка подкрепа. В средата на 1708г., обаче, Чърчил отново защитил репутацията си. След светкавичен преход, на 11.07.1708г. , Марлбъро изненадва силите на маршал Вендом и разбива французите при Уденарде. Франция остава без силна армия в Испанските Нидерланди. През Октомври, Херцога превзема една от най-силните крепости в Европа – Лил. В Англия продължава политическият натиск върху Марлбъро. Парламента и Кралицата искат да видят края на войната, а херцогиня Сара иска мъжа си обратно у дома. Кралицата вече не гледала с добро око нито на Марлбъро, нито на нейната бивша приятелка, Сара. Междувременно, Вигите, които държали властта на Острова започнали преговори за мир с Луи XIV, но условията им били неприемливи за краля. Чърчил подновява офанзивата. Вилар превзел Турне и се подготвил да посрещне съюзната армия. Двамата пълководци най-сетне се изправят един срещу друг при малкото градче Малплаке. Победата е на съюзниците, но французите губят два пъти по-малко хора. Вигите са разочаровани от херцога, а Торите използват пировата победа за да настояват за мир. През 1710г. Торите печелят изборите, а Ойген и Гудолфин трудно успяват да склонят Марлбъро да не подаде оставка. Марлборо се връща в Англия отслабнал, с влошено здраве. Новите министри на Торите – Харли и Хенри Сейнт Джон му поставят условие, че ако иска да продължи да служи, ще трябва да стане техен покорен и верен инструмент. Кралица Ан окончателно иска оставката на Сара Марлбъро от поста й в двора. Джон отказва да се занимава с всички неразбории и отново заминава за Хага. Започва последната му кампания на Континента. Марбъро успява да преодолее смятаната за непреодолима френска отбранителна линия без да загуби и един човек и след 40 километров нощен преход застава под стените на Букейн, а на 12.09.1710г. превзема крепостта.

През 1711г. започват мирни преговори, а на 7ми декември, кралица Ан обявява че няма нужда от услугите на Марбъро. Опита на Марлбъро да провали преговорите с Франция за излизане на Англия от войната, насочило Торите срещу него. Херцога бил обвинен в корупция и финансови измами и подложен на процес. В крайна сметка, го намерили за виновен, че е присвоил държавни средства за да плати на чуждестранни войници и Чърчил бил отстранен от всички длъжности. Чърчил заминал в изгнание в Миленхайм , владение, подарено му от Императора, заедно с титлата Принц на Империята още през 1704г.

Завръщането на Чърчил в Англия съвпада със смъртта на кралица Ан и възкачването на трона на сина й Джордж I. Младият крал бил приятел на Марлбъро и му върнал всички отнети длъжности. Херцога отново става важна и уважавана личност. Здравето му, обаче, сериозно се влошило и той отстъпил водещата си позиция на Робърт Уолпол и Джон Станхоуп. По време на Якобинския бунт, Марлбъро е само номинално начело на борбата, оставяйки на по-младите да се справят с кризата.

През последните 4 години от живота си, Марбъро страда от няколко удара, които постепенно влошават здравето му. Последния, няколко дни след 72-рия му рожден ден се оказва фатален и сутринта на 16.07.1722г. Джон Чърчил умира в двореца Бленхайм.

Хронология:

24.06.1650 – Роден в Уинзор Лодж

14.09.1667г. – Записва се в армията

1668г. – Служи в Танжер

28.05.1672г. – Сражава се при Солбей

13-26.06.1773г. – участва в обсадата на Маастрихт

1674г. – Служи под командването на Тюрен

06.07.1685г. – Побеждава бунтовниците на Монмаут при Седжмуур

1688г. Заема страната на Уилям по време на Славната Революция

1689-1697г. – Участва в Деветгодишната война

25.08.1689г. – Сражава се при Валкур

1702г. – Назначен за Командващ Артилерията, Капитан-Генерал и Главнокомандващ на Английската армия на Континента

1702г. – превзема Велмо, Рурумонд, Стевенсвеерт и Лиеж.

02.07.1704г. – Побеждва французите при Шеленберг

13.08.1704г. – Разгромява французи и баварци при Бленхайм

18.07.1705г. – Побеждава при Еликсхайм

23.05.1706г. – Побеждава французи и баварци при Рамили

11.07.1708г. – Разбива французите при Уденарде

12.08-10.12.1708г. – Превзема Лил

11.09.1709г. – Печели пирова победа при Малплаке

05.08-11.09.1711г. – Превзема Бушен

1712г. – Разжалван от почести

1714г. – Върнат на служба

16.06.1722г. – Умира в двореца Бленхайм на 72 годишна възраст

ТИТЛИ:

Предшественик

Титла

Наследник

Граф Фивършем

Вакантна

Началник Щаб на Армията

(1690-1691)

(1702-1711)

Херцог Лестър

Вакантна

Вакантна

Хецог Ормонд

Капитан-генерал

(1702-1711)

(1714-1722)

Херцог Ормонд

Вакантна

Граф Ромни

Херцог Хамилтън

Главнокомандващ на Артилерията

(1702-1711)

(1714-1722)

Граф Ривърс

Граф Кадоган

Нова титла

Херцог на Марбъро

(1702-1722)

Хенриета Годолфин

Граф на Марбъро

(1689-1722)

Барон Чърчил ъф Дeндридж

(1685-1722)

Нова Титла

Лорд Чърчил ъф Аймуот

(1682-1722)

Премахната титла

Максимилиан II Емануел

Принц на Миделхайм

(1705-1714)

Максимилиан II Емануел

Герб:

546px-Coat_of_arms_of_John_Churchill,_Duke_of_Marlborough.svg

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s