ПАШАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ – Хайдутите и Османската империя

Етикети

, , , , ,


Хайдутите – народни закрилници или обикновени разбойници? Този дебат отдавна тормози професионалните историци, занимаващи се с историята на Балканите. За обществото обаче, този дебат остава повече или по-малко скрит. Причината за това е, че до скоро да се разисква същността на хайдутството се смяташе за тема табу. Същата тема табу, каквато е критиката към възрожденците ни или отричането на робството. Това положение е внимателно индоктринирано в съзнанието на българите по времето на т.нар. Соц (или както е популярно сега в социалните мрежи #ПОБАЙТОШОВОВРЕМЕ). Хайдутите са обрисувани като народни закрилници от класовия враг, а препратката към партизаните се налага от само себе си. Благодарение на няколко смели гласа в съвременната ни историография, начинът, по-който гледаме на хайдутите започна да се променя. Истината е, че да се ограничава хайдутството в някакви тесни рамки на народно съпротивително движение означава да се изтрие по-голямата част от колорита на това многолико и пъстро историческо явление. Голямата грешка, съзнателно допускана от казионната историопис е да се слагат под общ знаменател всички хайдути, без да се допускат нюанси в тяхното поведение. В крайна сметка светът е черен и бял според „комунистите“ – две абсолютни стойности. А както ни учи Оби Уан Кеноби, само ситските лордове говорят с абсолютни стойности.

Хайдутите преди Османската империя

Историята на това, което днес някои хора наричат „хайдутско движение“, започва векове преди появата на османците в една друга империя – Византия. Наследницата на старата Римска империя разполага с разнообразни като география и етнически състав земи в Мала Азия и Балканите, които бързо се превръщат в плодотворна почва за развитието на разбойнически дружинки, които „хващат гората“ по най-разнообразни причини започващи от отмъщение срещу произвола на аристократите и стигащи до желанието за лесни пари в епоха, когато националната лотария все още не е била изобретена. Разбойническото движение във Византия е толкова масово, че когато през 718 г., една арабска армия минава през Мала Азия на път към Константинопол (където да спасяват Маслама от българите – б.а.), византийците успяват да скрият в засада цялата си армия, преоблечена като горски разбойници, без това по какъвто и да е начин да направи впечатление на войските на халифата.

Ситуацията на Балканите е не просто сходна, а дори и по-сериозна, тъй като заради множеството полунезависими местни племена, цариградските власти имат дори по-малък контрол над хинтерланда около големите градски центрове. По тази характеристика, Балканите напълно си приличат с останалата част на Европа, в която е пълно с чаровни робинхутовци и вилхелмтеловци.

С идването на българите и създаването на нашата си държава, ситуацията изобщо не се променя. Единствено липсата на достатъчно извори е причината да не говорим за разбойничество и в средновековна България. Крумовите закони са добра препратка към проблемите на държавата с хората от сивия сектор, но в действителност нещата са били доста по-сложни и многопластови. Самият факт, че през Второто българско царство, властите създават специална военизирана категория, която да охранява проходите и пътищата от бандити трябва да ви говори достатъчно. В последствие тази прослойка, към която вероятно е принадлежал селския цар Ивайло, е асимилирана като модел от османците, които я запазват и дори разширяват (това са т.нар. войнуци, пандури и мартолоси, за които пише в учебниците – б.а.) Системата от военизирани селища, борещи се с разбойнически групи е приложена върху всички балкански провинции на Османската империя – от Босна до Добруджа и от Сърбия до Пелопонес. Създават се дори сходни по вид крайбрежни поселения, които да се борят с пиратите в Егейско, Йонийско и Адриатическо море. Любопитно е да се отбележи, че в половината случаи, бандитите се оказват бивши стражари и обратно – стражарите се оказват бивши бандити.

Разбойничеството като социална каста

Противно на масово наложения стереотип, хайдуството не е въпрос на лична кауза, а въпрос на социален статус. Извадено извън контекста на своята епоха, хайдутството наистина изглежда странно. Но това, което трябва да знаем, е че в действителност, сходни по поведение, начин на живот и стил на обличане хора живеят в цяла Европа точно по същото време. По крайбрежието на Черно море живеят казаците (от татарското qasaq – разбойник – б.а.). В Западна Европа обикалят наемнически отряди, които в мирно време се превръщат в разбойнически банди. В Иберия, кралете успяват да организират сходни по манталитет елементи и да ги пращат зад Океана, за да грабят и плячкосват там, вместо в родните хълмове на Ла Манча и Естремадура. Капери, приати и опортюнисти са около 2/3 от населението на Холандия. Разбойници са планинците в Скандинавия, а по островите в Северно море и Атлантическия океан (например Ъркни и Шетланд) до доста късно си съществуват пиратски сборища. Същото е и в Магреба – пирати живеят по целия бряг от Гибралтар до Александрия. С пиратстване се занимават и рицарите на Малта – прочутите хоспиталиери, както и рицарите, живеещи до края на XV век на о. Кипър.

0v6SBqT

Германски наемници – ландскнехти, в цялата възможна пъстрота на облеклата им

Въпреки цялото това многообразие, хората на ръба на закона споделят някои общи черти. На първо място е строгия неписан кодекс от правила, който сплотява разбойническата група. Решенията се вземат демократично, водачът се избира от бойците, но веднъж избран, властта му е неоспорима докато не се завърши делото, за което групата се е събрала. Плячката се дели по предварително уговорен принцип. Рисковани цели се нападат само в мигове на велика нужда, защото, както е казал старият партизанин за идеята да се нападне полицейското управление – „това да не е мандра!“

Отделно от кода на честта, разбойниците са характерни с начина си на поведение, но също и със своя стайлинг. За да се даде ясен знак, че става дума за опасни, неконтролируеми и независими хора, разбойниците се обличат ярко, с пъстри дрехи, с нестандартна кройка. Те трябва да изпъкват от простолюдието в средата, в която действат. Носят оръжията си показно, съчетават модни тенденции от няколко свята – ориенталски шапки, западни обувки, централноевропейски дрехи и прочие. Всичко в тях трябва да крещи индивидуализъм, мъжкарство и липса на чужд контрол. Много педантично внимание се обръща и на имиджа сред обществото. Определени постъпки се вършат само за да може после да се разнасят слухове, а по някога, за да са интересни, разбойниците вършат и нехарактерни неща, като например да раздадат спечелената плячка или да върнат откраднатата от други разбойници булка на мъжа й. Както е казал поета, в крайна сметка важното е, „певци песни за него да пеят“.

klephte

Гръцки мартолос в цялата пъстрота на своето облекло и въоръжение

Както всяка друга социална категория, разбойниците не могат да съществуват извън контекста на целия социум. Изключително важна за всяка дружина са връзките й с обществеността. Добрият Пи Ар изисква да се дават пари на приятели и ятаци, които да подпомагат четата с информация и да осигуряват подслон в случай на потеря. Разбойниците трябва и да могат да „изперат“ заграбените пари, като за целта се нуждаят от легален бизнес, който да прикрие притока на крадена плячка. Неслучайно, повечето разбойнически дружинки биват разгромени едва тогава, когато загубят подкрепата на своите цивилни поддръжници, било то поради алчност, злоупотреба или прекомерен натиск от страна на властите. Разбира се, съществува и елементът с романтиката – някой залюбва мома в някое село, през което минават, друг го предава ревнива съпруга и прочие. Хора сме, все пак. Нерядко, с цел разширяване на полето на действие и избягване на правосъдието, разбойническите чети влизат във връзка с местните власти и се сработват с тях. Така се гарантира закрила от страна на администрацията в замяна, разбира се, на процент от приходите. В този смисъл, разбойничеството само по себе си е неделим елемент от корупционните практики във всяка една епоха.

Хайдутите в османската армия

Задавали ли сте си някога въпроса от къде хайдутите са се научили как да са велики стрелци, добри тактици и опитни във воденето на партизански бой? Ако не сте, задайте си го. Твърде малко хора на този свят се раждат научени и умели във воинския занаят. Повечето хора го придобиват в армията. Случаят с хайдутите не е по-различен.

През 1593 г., Османската империя започва т.нар. Дълга война с Австрия, която ще продължи до 1606 г. За тези тринадесет години става болезнено ясно, че Портата не разполага с достатъчно пехотинци, за да противодейства ефективно на Хабсбургите. За да попълнят празнините, османците се обръщат към една практика, която спохожда техния модел на водене на война още от XIV век. На местни първенци и богаташи се възлага, в замяна на възстановяване на парите по-късно както и на други благини, да наемат на свои разноски контингенти въоръжени мъже от земите в които живеят и да дойдат с тях на фронта. Така се появяват отрядите, наречени левенди (или секбан), които ще бъдат основен войскови компонент в османските войски до края на XVIII век. Хората, които ги организират започват да печелят значителни суми от държавата, в замяна на своите първоначални инвестиции. Колкото повече хора наемеш, толкова повече пари получава – това е базовият принцип. В крайна сметка, първенците (по-късно наричани аяни), започват да набират доброволци без да гледат социалния статус или вероизповеданието. Започват да се формират части, в които християни и мюсюлмани, българи, сърби, гърци и турци, служат наравно за пари и плячка.

Проблемите настават, когато войната свърши. Държавата, често затънала в дългове, не може да изплати необходимите надници на доброволците. Добре, само че тези хора са отсъствали с години от домовете си и или влизат в армията защото нямат препитание, или когато я напуснат, предишният им живот често е безвъзвратно загубен. Остава им само умението да се бият. В тяхно отсъствие у дома са ставали какви ли не пакости – лоши реколти, неверни невести, злоупотреби на властите с имота и семействата им… в други случаи, доброволците въобще нямат към какво да се връщат. Част от тях са бедняци, избягали ратаи или хора, които са пасли чужди стада – все битие, към което никой, държал сабя и пушка в ръка не може да се върне с лека ръка. Вместо това има алтернатива. Старите другари се събират, хващат гората и започват да се препитават с грабителство. Понякога грабят богати селяни, местни първенци или пътуващи търговци. Грабят се държавни пари или частни имоти. Някои нападат само мюсюлмани, други – само християни, повечето нападат каквото им падне.

063b4472991fbcf36ca9d233cb54edb3

Балкански спомагателни войски, служещи на Портата 1) Албански племенен водач 2) хайдутин 3) Влашки болярин 4) Босненски пандур

И така докато не дойде следващата война. Защото колкото и проблемни да са разбойниците, те все пак си остават ветерани. И така, отново местните първенци обявяват амнистия за записалите се. Разбойниците слизат от планините и горите, записват се в армията, бият се за Портата, а когато накрая тя не може да им плати, отново започват да грабят. Създава се един затворен цикъл, който се възпроизвежда в продължение на близо два века и половина.

Краят на хайдутството

Епохата на левендите се изражда в Кърджалийските времена, когато Портата губи почва и не успява да задържи в обичайните рамки разформироването на победените фронтови армии. В продължение на четири десетилетия, османската империя води отчаяна борба както с разбойническите чети, така и с борещите се за автономия аяни, които ги наемат. Имената на Осман Пазвантоглу и Али паша Янински са добре известни. Има поне още двадесетина примери за подобни на тях опортюнисти. В крайна сметка, Портата успява да разпусне еничарския корпус и да го унищожи, а със създаването на новата армия – аскерите, се премахва и нуждата от наемане на нередовни части. Така, постепенно изчезва онази социална прослойка, от чийто редици излизат основната част от планинските и горски разбойници.

Това не означава край на хайдутството и разбойничеството, но профилът на мъжете, които хващат гората се изменя. Все по-често става дума за хора, които отхвърлят официалната власт не само заради лична несправедливост, но и повлияни от по-голямата идея на национализма, която бавно навлиза от Западна Европа след 1820 г. Поколенията хайдути се променят в крак с времето. През 30-те, 40-те и 50-те години на XIX век все още се срещат представителите на „старата школа“, но след Кримската война хайдутсвото започва да приема регионален и етнически характер. Все по-често се сформират български, сръбски, гръцки и турски чети, които пазят своя етнос от чуждите чети и на свой ред грабят другите. Тази особена форма на национално разбойничество се запазва до края на XIX век, че и след това, чак до Първата Световна война. Прокарването на границите след 1919 г., води до преструктурирането на разбойническите групи в напълно нов вид бандитски банди, които доста повече напомнят като структура и поведение на онези, които помним от времето на Прехода.

изтеглен файл

Митьо Ганев (в дясно) – един от най-прочутите разбойници през 20-те години на XX век. Комунистите го броят сред основателите на партизански отряд „Христо Ботев“

Тези разбойнически групи продължават да действат до Втората Световна война. Част от тях биват унищожени в и непосредствено след войната, а други се вливат в редиците на дошлите на власт нови политически лидери. В България, комунистическата партия успява да постави свои хора начело на доста от разбойническите групи през 20-те и 30-те години на XX век и в последствие да ги превърне в партизански отряди, на базата на които хора, обирали сватби, домове и учреждения, след това се докарват активни борци срещу фашизма.

Заключение

Хайдутството е един изключително интересен елемент от развитието на българските земи под османско владичество. Еднозначна оценка на хайдутството не може, а и не бива да бъде давана. Всеки акт на закрила срещу едни хора се редува с други два акта на грабителство, насилвания и убийства. Тези, които са изедници за едни, се оказват закрилници за други – точно като „застрахователите“, които на едни чупят витрините, а на други връщат откраднатата кола. Хайдутите са колоритни личности, дори може да се каже бохеми. Уменията им с огнестрелното оръжие съперничат само на способностите им на трапеза с подходящата напитка и добре сготвеното чеверме. Единственото, което с абсолютна сигурност можем да кажем за тях е, че те без съмнение са сред най-пъстрите прослойки на едно общество, в което бялото и черното са разделени от поне 50 нюанса и то не само на сивото.

Advertisements

Списание „Военна История“, брой XVIII

Етикети

, , , , , , , , , ,


cover_VoennaIstoria18

Неусетно изминаха пет години от онзи първи брой на списание „Военна История“, който се появи в Интернет пространството през февруари, 2012 г. От тогава излязоха още шестнадесет, вече оформени с вещата намеса на безценният за нашата кауза Петьо Георгиев, чиято всеотдайна и про боно работа през тези години едва ли някога ще успея да компенсирам освен с безкрайната си благодарност и уважение към вложения от него труд. Пред вас вече е осемнадесетият пореден брой на списание „Военна История“. Тъй като е юбилеен, той е и по-специален. В него са поместени статии на всички хора, които бяха неотклонно до нас през изминалите години и с труда си спомогнаха за просъществуването и популяризирането на списанието. И така, какво ви предстои да прочетете:

  • Започваме с интервю с многообещаващия и ентусиазиран екип на проекта „Историограф“ – група млади българи, които не питат какво прави за тях историята на народа им, а какво те биха могли да направят за нея.

  • Продължаваме с творческото бижу на колегата Георги Марков, който се съгласи да напише един наистина академичен по своето качество материал за експедицията на Атиняните срещу Сиракуза в хода на Пелопонеските войни.

  • Продължаваме с един по-различен поглед към военното дело в Османската империя и ролята на бизнеса, икономиката и частната инициатива за възхода на Високата Порта.

  • Радослав Тодоров се включва с един чудесен обзор на военните действия на българската армия в Добруджа в рамките на Първата Световна война.

  • Явор Генов от екипа на „Историограф“ прави дебют на страниците на „Военна История“ със статия, посветена на дейността на австро-унгарския речен флот по време на Първата Световна война.

  • Юлиян Недев изнамира и разказва историята на Феликс фон Люкнер, наричан последният класически пират, оперирал срещу Антантата в хода на Голямата война.

  • Отново на колегата Недев трябва да благодарим и за интересния материал, посветен на десетте най-важни нововъведения в РККА, вдъхновени от съприкосновението на Червената армия с Вермахта на Източния фронт.

  • Венцислав Божев ще ни разкаже в сбит и изчерпателен вид за първата война между арабските държави и Израел, посяла ветрове, от които и до днес Ориента жъне бури.

  • Младен Манев ще ни представи отвличането на полет AF8960 на Еър Франс от терористи в Алжир и операцията по неговото спасяване.

  • Руслан Трад прави отличен обзор на политиките на Иран и Русия по отношение на арабските страни от Ориента и Северна Африка.

  • Денислав Кандев ни оказва честта да присъства в броя със свое пространно ревю на новия филм на Мел Гибсън Hacksaw Ridge.

Пожелаваме Ви Приятно четене!

Александър Стоянов


СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ИЗТЕГЛИТЕ ОТ:
САЙТА НИ
CALAMEO.ORG
ACADEMIA.EDU
ZAMUNDA.NET
ZELKA.ORG
ARENABG.COM

Списание „Военна История“, брой XVII

Етикети

, , , , , , , , , , , , , , , , ,


cover_voennaistoria17

В този брой четете:

  • De Re Militari – амбициозен ежеседмичен проект под формата на журнал, който има за цел да следи всички актуални конфликти по света и да ги представя на своите читатели максимално ясно и неутрално.
  • Гражданската война в Ливан и нейните разсейки през годините, за които ще ни разкаже Венцислав Божев.
  • Историята и зараждането на Ислямска държава ще бъдат представени от първият ни гост-автор, подп. др. Петко Димов.
  • Огнестрелното оръжие през Възраждането ще бъде надлежно описано от Калин Димитров, който също дебютира със свой текст във „Военна История“
  • Спомените на опълченеца Георги Стоянов ще бъдат публикувани заедно с оригинален ръкопис, предоставени ни от неговата внучка Нели Стоичкова.
  • Наемничеството в Сирия – един малко изследва проблем, който има ключова роля за разпределянето на грамадните финансови потоци, които пресичат раздираната от война близкоизточна държава.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ:

Сайта ни

Academia.edu

Calameo 

Zamunda.net

Zelka.org

ArenaBG.com

Списание „Военна История“, брой 16

Етикети

, , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,


VoennaIstoria16Cover

Пред Вас е новият, 16-ти брой на списание „Военна История“. Няма да преразказвам информацията, която може да прочетете редакционната статия, за това минавам директно към кратка анотация на съдържанието.

В този брой четете:

  • За участието на Трета армия в Първата Световна война – статията на победителя в конкурса от миналата есен – Тодор Радев
  • За участието на българската армия в Първата Световна война от младата дама Аделина Фендрина
  • За участието на провадийските евреи и арменци в състава на българската войска през Първата световна война от Драгомир Георгиев
  • За съдбата на Непобедимата Армада от Десислава Кайрямова
  • За дивизията „Дирлевангер“ от Георги Гочев
  • За спасяването на Европа и арабската обсада на Константинопол от Александър Стоянов
  • За филма „Кербала“ от Денислав Кандев.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ЧЕТЕТЕ ОТ:

САЙТА НИ

КАЛАМЕО

ACADEMIA.EDU

ZAMUNDA.NET

ARENABG.COM

Списание „Военна История“, брой 15

Етикети

, , , , , , , , , , , , , ,


VoennaIstoria15cover

В този брой четете:

– Как протича противопоставянето на Китай и Индия в Азия

– Какво означава намесата на Русия в Сирия

– Как е създаден планът „Шлифен”

– Кои са основните кюрдски политически сили

– Как България и Централните сили сгазват Сърбия в хода на Първата Световна война

– Как седем души завземат столицата на Югославия

– Какво представлява сериалът Turn

БРОЯТ МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ

САЙТА НИ

ЗАМУНДА.НЕТ

АРЕНАБГ.КОМ

КАЛАМЕО

Списание „Военна История“, Брой 14


14

Здравейте,

Пред себе си виждате четиринадесетият брой на списание „Военна История”. Преди да ви резюмирам съдържанието на броя, си струва да отбележа, че Клуб „Военна История” продължава да разширява дейността си. След като миналата зима станахме официално, регистрирано издание по системата ISSN, сега вече можем да се похвалим и със стартиралата поредица „История на войните”, която ще излиза благодарение на издателство „Милениум”. История на войните е поредица от научно-популярни книги, насочени към читатели от всички възрасти, които искат да обогатят своите познания по военна история. Поредицата ще покрива основните войни от Античността до наши дни, като ясният стил и краткият обем ще бъдат ключа към бързото и лесно предаване на информацията. Всяка книга ще съдържа и разширена библиография, която да насочи любознателните към по-сериозни и задълбочени изследвания, посветени на съответната тема. До момента на пазара са излезли първите четири книги от поредицата – „Походите на Александър:. „Наполеон – възход и погром”, „Тридесетгодишната война” и „Гръко-персийските войни”, като следващата „порция” от поредицата се очаква да се появи през юли.

Но да се върнем към настоящия брой. За разлика от брой 13, свързан с темата Тероризъм, настоящият четиринадесети брой се връща към обичайното тематично многообразие на списанието. В това издание, Владислав Иванов ще ви разкаже за прочутата Каталанска компания, която се превърнала в легенда на Балканите в началото на XIV век. Венцислав Божев продължава своята поредица от теми, посветени на тероризма с един очерк на историческото развитие на терора и множеството идейни и практически метаморфози, през които преминават различните терористични движения и идеологии. Юлиян Недев ни предлага откъс от своята книга „Наполеон – възход и погром”, свързан със състоянието на Коалиционните армии – противниците на Наполеон. Включеният в броя текст съдържа материали, които не са публикувани в самата книга и представлява своего рода режисьорска версия. Накрая ще ви разкажем за двама забележителни воини – Афонсу де Албукерки създателят на португалската колониална империя в Индийският океан и за Жан Турел – мъжът, прекарал сто години от живота си в служба на френската армия, В раздела Метаистория, Денислав Кандев прави ревю на нашумелия холивудски блокбъстър „Американски снайпер”.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ:

САЙТА НИ
ЗАМУНДА.НЕТ
АРЕНАБГ.КОМ
КАЛАМЕО
Приятно Четене!

Списание „Военна История“, брой 13

Етикети

, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,


VoennaIstoria13covergrey

Подобно на брой IV на списанието, който излезе през ноември, 2012г., брой XIII е тематичен брой. За тема на броя си избрахме Тероризмът, както вече сте видели от корицата. Тероризмът се превръща във все по-болна и актуална тема за обществото ни. Това, че мнозина избират да си затворят очите за проблемите на страни, които не са чак толкова далеч от нас, не бива да ни успокоява съвестта и да ни спира от това, да си задаваме въпроси. Именно със задаването на въпроси започва и този брой. Главен асистент Христо Беров от катедрата по Балканска история на ИФ на Софийски Университет ще ни разкаже малко повече за балканския тероризъм от края на XIX и началото на XX век, скрит зад маската на националните идеи. Колегата Руслан Трад ще ни разясни какво и как точно се случва в Либия в момента и дали има шанс зловещата Ислямска държава да си създаде нова опорна зона, отново не много далеч от страната ни. Георги Тотев, който в момента пише под тътена на изстреляните ракети и се пази от куршумите в Донецк, намери време да отговори на няколко въпроса за пешмергите – най-сериозния враг на тероризма в Близкия Изток. Венцислав Божев дебютира като автор в списанието с чудесни изложения, посветени на три от лицата на съвременния тероризъм – Хизбула, Ан Нусра и Боко Харам. Продължаваме с опит за обобщение на военните похвати на Ислямска държава и завършваме с едно по-общо тълкувание на термина фундаментализъм и значението, което се влага в него.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ОТ:

САЙТА НИ

ЗАМУНДА.НЕТ

АРЕНАБГ.КОМ

КАЛАМЕО

Списание „Военна История“ брой 12

Етикети

, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,


VoennaIstoria12Cover1

Здравейте,

Броят, който виждате пред себе си е уникален – той отбелязва един преход, преход логичен и преход силно желан от целия екип, а надявам се и от читателите. Брой XII е юбилеен брой, който бележи както изминатия път, така и новото начало. По случай рождения си ден сме решили да ви почерпим с една хронологична линия от актуални и интересни статии. Започваме с една чудесна инициатива за издигането на паметник на IX-та пехотна Плевенска дивизия, дело, подето от ген. Вазов, но останало незавършено до ден днешен, век след като героите грабват оръжие в името на род и родина. Следват два актуални текста – статията на колегата от „Интидар“ Руслан Трад, посветена на финансирането на Ислямска Държава и интервюто с доц. др. Костадин Грозев – специалист в сферата на САЩ и американската политика, който ще ни даде една по-различна перспектива върху поведението на най-силната държава в света. Професор др. Искра Баева бе така добра да се включи в юбилейния брой със своя статия, посветена на Пражкото въстание и последните дни на Втората Световна война. Продължаваме с обзор на развитието на военното дело в Европа в периода 1618 – 1700г., акцентирайки на основните реформи, насоки в развитието на въоръжените сили и ролята на личностите за оформянето облика на военното изкуство. Радослав Тодоров ще ви зарадва с поредното бижу, посветено на японската история. Този път ще ви насочи към Периода Сенгоку – един от най-интригуващите и значими етапи от хилядолетната история на източната империя. В раздела Метаистория, Денислав Кандев прави своя дебют с едно ревю на стиймпънк фентъзито Левиатан, което преобръща по уникален начин Европа от 1914г. И накрая, но не на последно място, Веселин Mатев ще ни разкрие всичко значимо за поредния шедьовър в света на компютърните стратегии – Making of History.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ:
САЙТА НИ
ЗАМУНДА.НЕТ
АРЕНАБГ.КОМ
ИЛИ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН В КАЛАМЕО

Списание „Военна История“, брой 11

Етикети

, , , , , , , , , , , , , , , , , ,


Voenna Istoria 11 cover

 

Здравейте,

Пред вас вече е брой 11 на списание Военна История. Преди да се отдадем на заслужена лятна почивка, решихме да ви зарадваме с няколко актуални и, надяваме се, интересни теми.

В този брой ще си говорим за това какво е ИДИС – новото бедствие, обхванало Ирак. Колегата Руслан Трад от блога Интидар ще се опита да вдигне „мъглата на войната“ от тази полумистериозна организация, която някак внезапно се оказа начело на около 20% от територията на Сирия и около 30% от тази на Ирак.

Публикуваме и една преводна статия на специалиста Малис Рутвен, посветена на историческия фон, върху който ИДИС градят своите действия. Става дума за преразпределението на Близкия Изток след края на Първата Световна война и множеството излъгани надежди, с които останали арабите.

Професор Румяна Михнева се съгласи да отговори на няколко наши въпроса за това, което се случва в Украйна и защо всъщност се стигна до открита конфронтация между рускоговорящото население в източните територии и правителствените сили.

Ще се върнем към далечния XV век за да видим кои били швейцарските копиеносци и защо всички в Европа се боели да им излязат насреща.

Обръщаме поглед към една интересна фигура с многозначно присъствие в историята на Балканите. Става дума за Лала Шахин паша, първият Бейлербей на Румелия и един от най-талантливите командири в историята на Европа за целия XIV век.

Ще ви разкажем и любопитната история на един руски войник, имал честта да служи, в продължение на над 80 години (!!!) при трима императори. Той кръстосва мечове с французите по време на Отечествената война от 1812 г. и освобождава България през 1877-78г.

Накрая, но не на последно място ще ви представим десет армейски подразделения, които служили в доста необичайни за техния произход места.

Пожелаваме ви приятно четене!

 

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СИ СВАЛИТЕ ОТ:

 

САЙТА

 

ЗАМУНДА.НЕТ

 

АРЕНАБГ.КОМ

 

КАЛАМЕО

 

Списание „Военна История“, брой 9 (декември 2013г.)

Етикети

, , , , , , , , , ,


p 0 VoennaIstoria9Cover

В този брой ще може да научите повече за реформите, предприети от император Мейджи с цел да измъкне Япония от закъснялото Средновековие, в което се намирала страната му до края на XIX век. Ще ви разкажем и за войнишките песнопойки в българската армия по време на войните за национално обединение и тяхната особена роля за запазване бойния дух на нашите предци. В този брой ще проследим и развръзката в борбата на Флавий Виталиан срещу византийския император Анастасий и ще ви представим една по-различна версия за Ивайло – най-успешният въстаник в средновековната история на  Европа. Руслан Трад ни разказва за руското политическо настъпление в Близкия Изток, подплатено със солиден скок в  търговията с оръжия. За десерт сме Ви оставили Пиер Дониа – фризийският гигант, който всявал страх в сърцата на своите врагове.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ:

САЙТА

ЗАМУНДА НЕТ

АРЕНА

КАЛАМЕО