Албрехт Валенщайн

Албрехт Венцел Еузебиус фон Валенщайн

(24.09.1583 – 1634г.)

Валенщайн

Роден е на 24 септември, 1583г. в Херманице, Бохемия. Родителите му, Вилхелм фон Валдщайн и Мария Смирики, принадлежали към един от значимите протестантски родове. Баща му и майка му починали, когато бил дванадесетгодишен и младият Албрехт бил отгледан от вуйчо си Албрехт фон Кошунберг. Образованието си получил в школата на “Братството на Обиконовения живот” в Кошумберг, а след това завършил йезуитския колеж в Оломуц. Продължи обучението си в колежа в Алтдорф, а след това в Болония и Падуа.

След като завършил, Албрехт се записал в армията на император Рудолф II в Унгария, където служил под командването на Джорджио Баста. През 1606г., приел католицизма, а през 1609г. се завърнал в Бохемия и се оженил за богатата вдовица Лукреция Никосие фон Ландек , чийто обширни владение в Моравия той наследил след смъртта й през 1614г. Скоро след това, той решил да използва новото си богатство, за да получи благоволението на Хабсбургите, ето защо на свои разноски организирал един ескадрон от сто конника и предложил услугите си на херцога на Щирия – Фердинанд, по време на войната му с Венеция през 1617г.

В началото на Тридесетгодишната война, той заел страната на императора, предавайки своите събратя и протестантската си религия. Чешките бунтовници завзели именията му, но той успял да избяга във Виена, заедно с личната си хазна. Използвайки спасените парични средства, Валенщайн организирал отряд от кирасири и се прочул под командването на Карл Бонавентура Букьои срещу Петер Ернст, граф фон Мансфелд, а след това и по време на войната с Габор Бетлен, воевода на Трансилвания, която се водила в Моравия. Успял да си върне отнетите владения, като след битката при Бялата планина (Бела Хора), прибавил към тях и именията, принадлежащи на майчиния му род, както и земи, конфискувани от протестантите. Валенщайн обединил всички тези владения в едно, което било наречено Фридланд. Серия от военни успехи през 1622г., довели до обявяването на Валенщайн за граф , през 1623г. за принц, а през 1625г. за херцог на Фридланд.

През 1626г., с цел да помогне на армията на Тили във войната със северно германските принцове, Валенщайн събрал армия от тридесет хиляди души, за която лично поел разходите. Двамата с Тили сформирали добър тандем и постигнали значителни успехи в централна Германия и Чехия. През 1627г., Валенщайн разбил Мансфелд при моста Десау и прогонил остатъците от армията му извън Силезия. В следствие на това, императора го наградил, давайки му титлата херцог на Саган. След този успех, Валенщайн се присъединили към Тили в борбата му с датския крал Кристиан IV, който се намесил във войната на страната на протестантските принцове. В замяна на вярната си служба, Фердинанд II му дал титлата херцог на Макленбург, след като предишните херцози, принадлежащи към една от най – старите династии в Германия, били прогонени, заради помощта, която оказали на Дания. През 1628г., Валенщайн не успял да превземе Щралзунд, крепост, която осигурявала стратегически достъп до Балтийско море, където Империята можела да построи флота, която да се противопостави на хегемонията на скандинавските кралства и Нидерландия. Ситуацията се усложнила допълнително, от издадения от император Фердинанд II “едикт за Възстановяването”, който нанасял тежък удар върху правата на протестантите в империята. В следствие от този неразумен акт, шведския крал Густав ІІ Адолф се обявил за покровител на протестантските принцове и обявил война на императора.

Успехите и популярността на Валенщайн му създали редица врагове, както протестанти, които го обвинявали че сменил своята вяра и станал католик, така и католиците, които се страхували от непрекъснато растящата му сила. Фердинанд II започнал да подозира своя генерал че иска да узурпира трона на империята, ето защо се вслушал в своите съветници и наредил Валенщайн да бъде отстранен от поста си. Албрехт доброволно предал армията си на Тили и се оттеглил в Жичин.

Разгромът на Тили при Брайтенфелд, а след това и при Лех, където той намерил смъртта си, както и настъплението на Густав Адолф в Бохемия и превземането на Мюнхен, принудили Фердинанд да повика отново Валенщайн. През пролетта на 1632г., в рамките на няколко седмици, Валенщайн събрал нова армия и за кратко време успял да се справи със Саксонците в Бохемия. След това се отправил срещу Густав Адолф, но бил надвит от шведа при Нюрнберг и при Алте Васте. През ноември се състояла великата битка при Лютзен, в която империалистите загубили, но Густав Адолф бил убит, а Валенщайн се оттеглил да зимува в Бохемия.

През 1633г., Валенщайн откзавал да атакува протестантските армии, което предизвикало много тревоги в лагера на католиците. В действителност, Валенщайн се готвел да мине на страната на протестантите, след като Фердинанд категорично отказал да отмени “Едикта за Въстановяване” Той разработил план, според който, щял да наложи на императора “един справедлив мир, в името на обединена Германия”За да постигне целите си, Валенщайн започнал преговори със Саксония, Швеция, Бранденбург и Франция, но след като срещнал малко подкрепа, възобновил офанзивата срещу протестантите, спечелил битката при Щайнау на Одер и едва след това възобновил преговорите. През зимата, Валенщайн се оттеглил в Бохемия, край Пилзен, а междувременно, императора, вече сигурен в предателските намерения на своя генерал, започнал да търси начин да се отърве от него. Самият Валенщайн бил запознат със заговорите срещу него, но бил убеден, че армията му ще последва него, а не императора.

На 24 януари, 1634г., императорът подписал тайна заповед, според която Валенщайн се отбранявал от длъжност, а на 18 февруари, бил издаден имперски декрет, в който херцогът на Фридланд бил обвинен в държавна измяна. Едикта бил публикуван в Прага. Изоставен от армията си, Валенщайн осъзнал огромната опасност в която се намира. Заедно с отряд от стотина конника, на 23 февруари, той поел на път от Пилзен към Клеб, където се надявал да се срещне със Шведска армия, командвана от Бернард Сакс – Ваймар. По пътя, обаче, бил убит от верни на императора офицери. Тялото му било погребано в Жичин, но през 1723г., било преместено в Мнихово Храдище.

Хронология:

24.09.1583г. – Роден в Херманице, Бохемия (дн. Чехия)

1600г. – Взема участие в “Дългата Война” (1596-1606г.) под командването на Джорджио Баста

1606г. – Приема Католицизма

1617г. – Участва в Австро-венецианската война

1618 – 1622г. – участва в реедица сражения с протестантите и печели титлата граф

1625г. – Провъзгласен за Херцог на Фридланд

25.04.1625г. – Разбива Мансфелд при моста Десау

1627г. – Обявен за херцог на Саган

12.08.1628г. – Побеждава Кристиян IV Датски при Волгаст

1628г. – Обявен за херцог на Макленбург. Обявен е за Адмирал на Севера и Балтика

1628г. – Неуспешна обсада на Щралзунд.

1631г. – Албрехт е отзован от Императора и му е отнета титлата “херцог на Макленбург”

1632г. – Оттегля се от Нюрнберг

лятото на 1632г. – Побеждава Густав Адолф при Алте Весте

06.11.1632г. Победен от шведите при Лютзен

1633г. – Печели при Стейнау

25.02.1635г. – Убит е от свои приближени по заповед на императора.


Титли:

Предхождан от:

Титла:

Наследен от:

Новосъздадена

Херцог на Фридланд

1625 – 1634

Премахната

Йохан Албрехт II

Херцог на Макленбург

1628 – 1631

Йохан Албрехт II

Новосъздадена

Херцог на Саган

1627 – 1634

Премахната


1 thought on “Албрехт Валенщайн”

  1. edi nedelchev said:

    SMELOST,CHEST I DOSTONSTVO,VQRNOST V BOG I BOHEMIQ-DNESHNA CHEHIQ,-BLAGORODNI MI PRAOTCHE-POKLON PRED DELATA I GRIJITE ZA ROD I RODINA! Tvoy dostoen sledovnik ipra-vnuk,tuy hlapechek-Edi Nedelchev von VALENSHTAYN! Imam si ot teb edin P.MELLINI..

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s