Войната

На 23 май, 1618г.,[1] три фигури политат от висок прозорец на Пражкия замък. Тримата падат върху относително голяма купчина смет (или според друга версия – във водния ров) и успяват да се спасят и избягат. Така, накратко, започва Тридесетгодишната война. Полетът на тримата сановници е кулминацията на месеци противоречия между протестантите-благородници в Бохемия и техния сюзерен император Матиас II, владетел на Свещената Римска империя и глава на династията на Хабсбургите.

defenestrations-of-prague-featured

Втората пражка дефенсетрация

В началото на  XVII век, религиозната ситуация в Бохемия е доста усложнена. Хабсбургите, които наследяват кралството през 1526 г., са твърди защитници на Римокатолическата църква. Населението на Бохемия е разделено в религиозно отношение, като няколкото клона на Протестантството доминират над католическото малцинство, тясно свързано с Хабсбургската династия. Сред протестантите, освен двете големи течения – лутерани и калвинисти се срещали и утраквисти – последните остатъци от хуситската ерес[2], която раздира Бохемия в началото на  XV век. Към началото на XVII век утраквистите възприемат повечето от догмите на калвинистите, което ги превръща в още по-ревностни противници на Католическата църква.

В резултат от противоборството между Рудолф II и брат му Матиас II ( т.нар. Братска война – 1609 г.), бохемските Съсловия получават харта, наречена  „Писмо на Величеството“ (Majestätsbrief ), което гарантира правата и свободите на чехите, в това число и правото свободно да изповядват своята религия. Писмото предполага създаването на специално правно тяло от чешки аристократи – дефензори, които да гарантират спазването на хартата. В писмото остава само една неяснота – дали протестантите имат право да строят свои храмове в земите, притежавани от Католическата църква или не.

През 1617 г., управниците на два чешки града – Брумов и Хроби,  разрушават протестантските храмове, издигнати върху църковни земи и забраняват на местните да изповядват своята „ерес“, подкрепяни от регентите на Матиас II в Бохемия – Славата и Мартиник. Жителите на двата града изпращат протестно писмо до Матиас II, което получава доста груб и незадоволителен отговор. Следва по-сериозен протест на чешката аристокрация, която изпраща своя протестна нота през март, 1618г. Императорът им отговаря в свое писмо същия месец, в което забранява възстановяването на протестантските храмове и нарежда на събралите се аристократи да се разпръснат. Противно на волята му, на 18ти май същата година, в Прага е свикано Събрание на Съсловията на Бохемия. По-крайното протестантско крило, обединено около граф Матиас Турн вземат надмощие и на 23ти май графът и негови съмишленици се срещат с двамата регенти и техния секретар, които в крайна сметка политат през прозореца на замъка  Храдчани. Опитът за убийство на висши държавни сановници остава малко място за сдобряване между императора и чешките аристократи. Съсловията обявяват своята вярност към владетеля но се обявяват против неговите безбожни министри и се подготвят за война. Чехите не се заблуждават, че конфликта ще се разреши мирно и се задействат още на следващия ден. Написан е памфлет, наречен Апология, който е разпратен по куриери до останалите части на кралство Бохемия – Лужица, Силезия и Моравия, както и до други протестантски владетели в Свещената Римска империя, с идеята да се събере колкото се може повече подкрепа срещу Хабсбургите. На втория ден от бунта, 25ти май, управлението на Бохемия е поверено в ръцете на комитет от тридесет души, като отделни части от него ръководят финансите, начело с Вилем Рупа и военен отдел, начело с граф Турн. Комитетът на тридесетте започва конфискацията на църковни земи, събирането на извънредни данъци и обявяване на масов набор, с цел създаване на чешка армия. Цялата територия на Бохемия се присъединява към бунта с изключение на градовете Пилзен, Будейовице (Будвайс) и Крумау (Крумлов).[3]

Бунтът на чехите предизвиква смесени чувства в останалите части на кралството. В Моравия аристокрацията, водена от протестанта Карел Жеротин избира на първо време да остане вярна на императора, но за всеки случай е свикана местна армия, като пехотата е поставена под командването на непознат до тогава дребен благородник и католик – Албрехт Венцел Еузебиус фон Владщайн. В Силезия Съсловията се събират в Бреслау в началото на юли, избират да останат неутрални, но също свикват своя шест хилядна армия, която да защити провинцията в случай на нападение.

От своя страна Хабсбургите също не срещат твърда подкрепа от страна на своите подчинени провинции. Съсловните събрания в Унгария, Горна и Долна Австрия отказват да субсидират императора за предстоящата война, а несигурния неутралитет на Моравия, Силезия и Лужица би могъл да се превърне и в подкрепа и в противопоставяне във всеки един момент. Допълнителна несигурност се създава и от влошаващото се здраве на император Матиас II. Синът му, Фердинан от Щирия е известен като твърд противник на протестантството и верен последовател на йезуитските учения и принципи. Нещо повече, като управител на Щирия и Карниола, Фердинанд се заема да изкорени протестантството в тези две области и с ред драстични и твърди мерки, към 1617 г., се справя повече или по-малко със задачата, която си е поставил. Перспективата подобен владетел да застане начело на Бохемия постепенно разколебава аристократите в Моравия, Силезия и Лужица.

Същевременно, дворцовите интриги във Виена се разгарят с пълна сила. Фердинанд, страхувайки се, че баща му може да направи нова поредица отстъпки на чехите, решава да поеме нещата в свои ръце. Престолонаследникът организиран свалянето на първия съветник на Матиас – кардинал Хлесл и поема нещата в свои ръце, подкрепян от испанския посланик граф Оняте. Оняте следва твърдата линия на испанските Хабсбурги,  за които всякакво помирение с протестантите означава загуба на престиж – основната разменна монета на владетелите в онази епоха. До края на годината чехите получават подкрепата на пфалцграфът на Рейн Фридрих V Вителсбах, докато моравците правят неуспешен опит да действат като посредници между чехите и Фердинанд. В началото на октомври 1618 г., силезийците, макар и неформално, изпращат 4 000 армия в подкрепа на бохемските бунтовници.

[1] Висчки дати са давани по Грегорианския календар или т.нар. Нов стил

[2] Хусити – религиозна група в Чехия в началото на XV век, чийто идеи са доста близки до тези на калвинистите. Хуситите водят дълга гражданска война срещу Сигизмунд Люксембургски, крал на Унгария и Бохемия и император на Свещената Римска империя. Този конфликт, продължил от 1419 до 1437г., остава известен в историята като Хуситските войни; Утраквисти – по-умерено крило в рамките на хуситското движение.

[3] През XVII век, градовете в Бохемия, Силезия, Лужица и Моравия носят германски имена, въпреки че ги населяват основно славяни.