Аргираспиди

Аргираспидите – Сребърните щитове – Елитно подразделение в Македонската армия. Командвал ги Никанор, син на Пармелион, един от генералите на Александър. Отряда се състоял от избрани мъже, ветерани, започнали службата си като юноши при Филип II през 357г., след което участвали във всички големи битки водени от македонската армия. Тези старци (никой не бил по-млад от 60г.) имали над 40 години боен опит и били победили всяка армия в познатия свят. През 324г. Александър ги освобождава от служба и освен останалата плячка, заповядва щитовете им да бъдат посребрени. Когато Александър умира през 323г.пр.Хр., аргираспидите се намирали в северна Месопотамия, по средата на пътя си към родна Македония. Застанали под върховното командване на един от диадохите – Евмен. Сражавали се за него, но през 316г. По време на битката при Габиена, обозът, заедно с плячката и семействата им бил пленен от силите на Антигон Едноокия и те били принудени да минат под негова власт и да предадат досегашният си предводител Евмен. Скоро, обаче, Антигон наредил корпуса да бъде разпуснат, определяйки го като твърде “неконтролируем”¹, а членовете му да бъдат изпратени в далечна Бактрия под командването на македонския сатрап на Арахозия (Днешен Афганистан) –  Сибиртиос. Там, разделени сред местните отряди, един по един, те били изпращани на смъртоносни мисии и били заличени.

По-късно, част от царската гвардия на Селевкидите, носела името Аргираспиди. Тит Ливий ги споменава в обкръжението на Антилох III Велики². Още по-късно, император Александър Север, който подражавал на Александър Македонски, имал два специални корпуса в гвардията си, наричани аргираспиди и хризоаспиди (златни щитове)³.

Бележки:

¹ Diodorus Siculus, Bibliotheca, xvii. 57, 58, 59, xviii. 63, xix. 12, 41, 43, 48; Curtius Rufus, Historiae Alexandri Magni, iv. 13; Plutarch, Parallel Lives, „Eumenes“, 13-19

² Livy, Ab urbe condita, xxxvii. 40; Polybius, Histories, v. 79

³ Historia Augusta, „Alexander Severus“, 50