Борис III, цар на българите, наричан от някои Обединител, е една от най-противоречивите личности в новата българска история. Той е вероятно единствената фигура, към която нито един българин не проявява безразличие. Мнозина го харесват, мнозина го заклеймяват, но никой не е безразличен. Именно тази му популярност е многократно използвана, за да се изфабрикуват фрази, които уж бил казал, оценки, които уж бил дал и позции, които уж защитавал. Христоматиен пример за подобни исторически фалшификации е статията в списание Time от началото на 1941 г., посветена на Борис и България. Поради изключително ограничения достъп до нея, мнозина си позволяват погрешно и фриволно да интерпретират нейното съдържание. И така, какво всъщност се казва в статията?

1101410120_400

Текстът започва с едно удачно, политическо сравнение между Нидерландия от 1940 г. и България от 1941 г. През 1940 г., отбелязва изданието, нацистите си поставят за цел да се разправят с основните Съюзнически армии, които тогава се намират във Франция. През 1941 г., посочва Time, основните съюзнически армии се намират в Източното Средиземноморие – гърците в Албания, а британците и „анзаците“ – в Либия. За да стигнат до Съюзниците, германците трябва да минат през България и Югославия. И така, заключава авторът на статията, България и Югославия се намират в ситуация, в каквато година по-рано са поставени Белгия и Нидерландия.

3333333333333333

„Войната около България“ Източник: Time Magazine, 21 January, 1941

Внимание е отделено и на посещението на премиера Богдан Филов във Виена в началото на януари, 1941 г. Посочено е, че Филов отхвърля слуховете визитата му да има дипломатически характер, а става въпрос за частно посещение при неговия лекар. С лек сарказъм, авторът на статията отбелязва, че пътуването до доктора във Виена явно е било доста важно, тъй като Филов отива директно в премиерския кабинет от летището, а на следващия ден пътува до Чамкория за да се срещне с Борис III и да „му преразкаже своята среща с лекаря.“ Следва нова среща с царя, последвана от извънредно, нощно събрание на кабинета, на което „Филов отново разказва за своето посещение при лекаря„. Както посочва авторът, причината едва ли е язвата, която тормози Филов. Изданието правилно отбелязва, че дискутираната тема е дали България да осигури коридор за германската армия към Гърция или най-малкото да предостави своите летища и въздушно пространство. Както се посочва в статията, на първо време, подобно разрешение няма прекомерна тежест – Германия би могла лесно да нахлуе на българска територия, с или без съгласието на българите. На плещите на Борис, „който никога не мечтаеше да бъде владетел, бе хвърлено тежко бреме„. От решението на българското правителство зависи съдбата на страната след края на войната. 

Описанието на българският владетел започва по следния начин – „Борис е приятен мъж. Той е миролюбец, който обича да препарира пеперуди и да изучава венчелистчетата на красиви планински растения, да натиска газта на автомобилите и да надува свирката на локомотивите – да работи сред природата и да се забавлява с науката„.  Изданието отбелязва, че царят завършва Военната академия в София и участва както в двете Балкански войни, така и в Първата Световна война. Въпреки или именно поради това, Борис остава любител на мира. „Той предпочита да се вози инкогнито из страната, да се разхожда по улиците на София в небрежно облекло, да бърника по разни машини, да разхожда своите горди борзаи и да разговаря със селяни.“ По повод нежеланието си да заема престола, Борис заявява:

Не се опасявам да загубя трона си. Ако това се случи, ще замина право за Америка и ще си намеря работа като механик.

Развитието на Втората Световна война поставя България под светлината на прожекторите и царят се оказва под натиск от няколко посоки. Той управлява нация от славяни, а кръвта му е предимно френска. Роднините му са част от кралските семейства на Великобритания, Белгия, Португалия и Румъния. Съпругата му е дъщеря на краля на Италия. По вероизповедание е Православен – негов кръстник е покойният император Николай II. Същевременно, неговият баща и бивш цар – Фердинанд, вече от 22 години живее като изгнаник в Германия.

Успоредно с личните си взаимоотношения, Борис е тясно свързан политически с СССР – той е вероятно най-близкия до Съюза държавен глава в Европа, а същевременно е и част от надеждите на Германия за лесна експанзия в Близкия Изток. Запитан за външната политика на страната си, Борис отговаря:

Министрите ми са про-германски, съпругата ми е про-италианска, народът ми е про-руски. Аз съм единственият неутрален в тази държава.

Изреченото от Борис, посочва авторът на статията, не са просто помпозни фрази. „Народът му е свързан от език, култура, традиция и сантименти с Русия и те никога няма да забравят, че именно Русия ги отърва от турския ярем и им осигури макар и кратко съществувалата Голяма България през 1878 г.“ Въпреки това, пише в статията, и премиерът Филов и министърът на вътрешните работи Габровски настояват, че България трябва да играе играта на нацистите, дори това да означава унижение, подобно на румънското. Същевременно, царица Йоана смята, че България „трябва да стъпи с единия крак в италианския ботуш, дори това да означава да стъпи с другия си крак в гроба„. Целта на Борис е проста, смята автора – България за българите. Царят обаче трябва да приеме факта, че подобна възможност е малко вероятна през 1941 г. Скоро след визитата на Борис в Берлин през ноември 1940 г., Херман Гьоринг заявява пред български кореспонденти „Вашият цар е прекалено неутрален за да отговаря на нашите цели. Това няма и значение – няма място за монарси в новият европейски ред.“

444444444

„Аз съм единственият неутрален“ Източник: Time Magazine, 21 January, 1941

Позициите на България допълнително се обезличават от нарасналото напрежение между Германия и Италия. Хитлер вече не възприема итало-гръцката война като локален инцидент. За германците, липсата на успехи от страна на Италия създава възможност за повтаряне на безрезултатната позиционна война а Балканите, която се води до 1918 г. Нещо повече, възможността от намеса на Великобритания в Гърция с оглед на успехите срещу италианците в Либия, създава още по-сериозна заплаха от ескалирането на конфликта на Балканите в ущърб на Оста. Съгласно действащата доктрина на германската армия, всеки съюзник трябва сам да води своите битки, подкрепян от специалист и военна техника на „по-старшия партньор (който някак винаги се оказва Германия), но винаги всеки сам да изнася основното бреме на военните действия„. Следвайки това схващане, Германия вероятно ще потърси път за директна атака срещу Гърция. Такъв пряк път съществува и той минава не през Алпите и Италия, а през България и Югославия. В началото на януари, 1941 г. Германия вече е съсредоточила 30 дивизии в Унгария и Румъния, заедно с над 700 понтонни моста, предназначени за форсиране на р. Дунав.

Позицията на СССР остава изключително важна, особено с оглед на забавянето на германските операции, причинено от тежките зимни условия. Статията посочва „един ден, неизвестен съветски дипломат – Александър Михайлович Александров, пристига в София за да служи като морална подкрепа на българите за отхвърляне на германските претенции. На следващия ден, агенция ТАСС публикува изявление, в което се казва, че ако германски войски наистина се намират на територията на България и ако действително продължава допълнително изпращане на войски на българска територия, то това се случва без знанието и съгласието на СССР.

Макар Германия да не желае на този етап пряка конфронтация с СССР, Сталин също не би посмял да воюва срещу Хитлер. Според съществуващата към онзи момент информация, посочва се в статията, Хитлер е обещал цяла Финландия и още части от Румъния, в случай че Сталин се съгласи Германия да действа свободно в Гърция и Турция. Същевременно, Хитлер обещава на Борис да му предаде територии в Добруджа, в замяна на българско съгласие за преминаване на германски войски. Във всеки случай, оставен с достатъчно време, Хитлер би могъл по-свободно да блъфира спрямо СССР и да изплаши или склони България на своите условия. „Борис би трябвало да бъде уплашен, тъй като перспективата за подкрепа от страна на Гърция, Турция или Великобритания съвсем не е обнадеждаваща.“ Докато изчаква войските му да се подготвят напълно, пише авторът, психологическата подривна дейност на германците се разгръща с пълна сила, разпространявайки, заплахи, обещания и лъжливи слухове, които да подготвят почвата за един пролетен Блицкриг, както това се случва в Ниските земи през 1940 г.

В средата на януари, 1941 г., Богдан Филов посещава Русе и там държи реч, която отразява точно позицията на Борис III: „Народът трябва да знае, че днес се намираме на прага на един от най-големите катаклизми в историята…Не бива да бъдем водени от нашите, чувства, симпатии или мечти. Трябва, преди всичко, да останем българи и да работим за България, да сме готови да правим пожертвования само за българските интереси и никога за чужди…Трябва да ви предупредя, че днес войната и мирът не зависят от малки държави като България. Тя е така малка, че няма как да определя дали ще има мир или ще има война. Поради това, трябва да бъдем подготвени за всеки възможен развой на събитията…

___________________________________________________________

Специални благодарности на г-н Филип Николов, който ми осигури достъп до съдържанието на статията на Time от 21 януари, 1941 г.