До колегите историци в България,

Уважаеми колеги, мисля че за всички нас е ясно, че историческата наука в страната ни изживява тежка криза, а вероятно по-силни определения също не биха били погрешни. От години хуманитарните специалности преживяват постоянен отлив не само на ценни кадри, но и на кадри по принцип. Причините за това са много, но не те са цел на настоящето писмо.

В момента страната ни и света преминават през тежка социална, икономическа и културна криза, с каквато последните три поколения не са се сблъсквали в своя съзнателен живот. В тази ситуация е дълг на академичната общност да защити самото съществуване на нашата наука. Единственият начин това да се случи е като я направи максимално достъпна за обществото – задача, която историците би трябвало да изпълняват и при нормални обстоятелства.

Много от престижните висши училища по света вече започнаха да разпространяват електронни курсове на свободен достъп за всеки, който иска да повиши своите знания и умения. Вярвам, че тази добра традиция ще намери приложение и в България.

Искам да насоча вниманието Ви към друг аспект на историческото познание – книгите. Книгоиздаването в страната е пред колапс – за това свидетелстват представители на всички водещи издателства у нас. Същевременно сериозно е свита и покупателната способност на населението. В такава обстановка, разпространението на качествена историческа литература е заложено на карта. Ние като автори можем да направим много малко за спасяването на бъдещите издания, които са спрени от печат поради несигурната обстановка. Можем обаче да се погрижим за миналото – за онези книги, които вече са излезли на бял свят, обиколили са книжарници и библиотеки и са достигнали до определен брой читатели.

За всички колеги историци е ясно, че информацията за миналото, която достига до широката общественост, е силно манипулирана и изопачена от лаици и хора с користни цели, които употребяват историята не като наука, а като инструмент за пропаганда. Единственото адекватно противодействие на този пагубен процес е свободното разпространение на качествена и достоверна историческа информация.

В този контекст, призовавам колегите историци да направят всичко възможно за предоставяне на свободен достъп до техните трудове, които вече са излезли от печат и не са обект на отдадени авторски права към определено издателство или организация. Всеки от нас разполага с ръкописи и редактирани коректури на своите трудове или самите издания в електронен формат, които могат да бъдат качени в Интернет и предоставени за свободен достъп под една или друга форма. Това се касае както за монографиите, така и за сборниците със статии и отделните статии. Вярвам, че всяка една научна институция в България притежава капацитета да осигури място за публикуване на тези трудове.

За да не бъда голословен, аз вече осигурих свободен достъп до свои книги, чиито авторски права са изцяло на мое разположение. Всички статии, които съм писал на български език, също са достъпни в свободна форма в Интернет. Вярвам, както не се съмнявам и вие, че мястото на историята е сред хората. Съществуващата технология ни предлага възможност да разпространим историческата наука до оптимален брой хора, по начин немислим преди 20, 30 или 50 години. Настоящият труден момент изисква да бъдем на висота и да защитим идеалната цел, с която всеки от нас се е захванал с нелеката задача да разкаже истината за миналото. Вярвам, че всеки от Вас ще направи правилният и достоен избор.

С уважение,

д-р Александър Стоянов