Преди да преминем към същността на статията, бих искал да обясня защо заглавието дублира името на популярна книга на популярен историк. Истината е проста – защото в България, единственият начин да „продаваш” историята е като я превърнеш в сензация. Божидар Димитров добре беше осъзнал тази формула и именно поради тази причина той беше (приживе) и все още е най-популярният историк в България. Защото за едно общество, смазано от социалната среда, оставено без реален политически избор и обезверено от съвремието си, няма нищо по-лесно от това, да възприема една фалшифицирана историческа „истина”.

А сега по темата. България притежава една от най-богатите, славни и трагични „истории” в Европа. Ние, българите, имаме безброй поводи да се гордеем с миналото на народа си – истински, неподправени поводи. Въпреки това, от десетилетия насам, е модерно да се гордеем не с тях, а с разни изфантазирани, поукрасени епизоди, чиято реална стойност съвсем не съответства на влаганата емоция. Следващите редове ще се опитат да развенчаят някои от историческите химери, които тегнат над народопсихологията на съвременния българин.

1. Прабългарският календар – признат от ЮНЕСКО

Митът: Прабългарският календар е смятан от ЮНЕСКО за най-точният и стар в света.

Истината: Не съществува официален документ от ЮНЕСКО който да посочва подобно нещо. Организацията признава определени обекти в България за част от световното наследство, но „календарът” не е сред тях. За щастие на всички ни, в профила на България в сайта на ЮНЕСКО има пълен списък с всички нормативни документи, касаещи страната ни, както и списък на обектите, които попадат в категорията за културно наследство. Всеки може да провери сам, като данните включват всички документи от 1959г., когато страната ни става член на организацията. Всички места, на които ще откриете твърдението за ЮНЕСКО и най-стария и точен календар, не се позовават на никакъв реален източник. Темата с календара не се изчерпва до тук. Истината е, че прабългарският календар е просто една хипотеза, базирана на употребата на няколко старобългарски думи в Именника на Българските ханове (където никъде не пише думата „хан”, а владетелите се наричат князе). Очевидно е съществувала някаква календарна система, базирана на тези „месеци“ или „цикли“, но нейната същност остава хипотетична.

2. Синовете на Кубрат

1234576_635324319834835_1071204333_n1

„Баяне, ‘начи като взема едно дърво…“

Митът: Според легендата, хан Кубрат имал петима синове – Бат Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек. Трошили пръчки, правили завети и накрая се разделили. Баян останал да се бие с хазарите. Аспарух създал България. Котраг създал Волжка България, Кубер се заселил в Македония, а Алцек в Италия.

Истината: В най-добрия случай, Кубрат (който не е бил хан) имал трима синове – Баян, Котраг и Аспарух. Дали е трошил снопове пръчки, това не се знае. Това което се знае, е че легендата със сноповете е стара колкото степните цивилизации и присъства в митологията на скити, тюрки, хуни, хазари, маджари и всичко друго, което яхнало кон, е прекосило Азия за да изнасилва, граби и вилнее западно от р. Волга. Логично, българите, които не са тюрки, но са повлияни силно от степната традиция, също да запазят подобна легенда и в своята памет. В действителност, Кубер и Алцек са вождове на част от панонските българи, живели на територията на дн. Унгария и северозападна Румъния. Вярното в случая е, че единият наистина отива в Италия, а другият – в Македония, горе долу по времето, когато Аспарух се готви да прекоси Дунав в Мизия.

3. Филип Дългокосия

Митът:

clipboard01

Текстът е оригинален от ФБ

Истината: Според циркулираща в Социалните мрежи притча, цитирана в картинката, английският крал Филип Дългокосия взел дъщерята на Тервел за своя снаха след като последния разбива арабите при Константинопол. Оставяйки на страна лошата математика (200 000 араби, Тервел избива 190 000. 5000 бягат. Какво се случва с останалите 5 000?), текстът страда от друг сериозен недостатък. Както казва американския актьор, кечист и вероятен бъдещ кандидат за президент Скалата – Who in the Blue Hell е Филип Дългокосия? Първо, през 718 г., такова нещо като „Англия“ няма. Нещо повече, дори не е сигурно дали самите англи са се изселили напълно в Англия. Името Филип никога не е присъствало в списъка с имена на владетели на Англия или предхождащото я кралство Уесекс. Остава въпросът от къде хората, съчинили тази глупост, са почерпили името. Едно е сигурно, през 718 г., Тервел се среща с английски пратеници край Сердика и в чест на бъдещия островен тъст, местността е наречена Филиповци (ето ви един мит който си заслужава)

4. Славянската държава

Митът: Българската държава е била славянска, управлявана от тюрки, постепенно претопени и забравени сред славянското море.

Истината: Когато през 680г., Аспарух (нарочно не използвам титлата хан, защото той самият не я е използвал) преминава Дунав, неговата България вече съществува от поне 15 години. Смята се, че хазарите ликвидират Старата Велика България около 660/665 г. Ако вярваме на мита, през следващите 20 години, Аспарух и неговата част от българите се „скитали” през огромното разстояние от …560 километра ( пътят от р. Дон до р. Дунав), докато най-сетне достигнали Онгъла… Дори да приемем, че изминавали по пет километра на ден, хората на Аспарух са се добрали до Бесарабия за около 100-200 дни. Какво ли са правили през останалите 7,100-7,200 дни? Но както и да е. Накратко – Аспарух организира своята държава като пряко продължение на старата, а настаняването в Бесарабия му дава шанс да праща набези срещу Византия. След като се справя с арабите в края на 70-те години на VII век, Константин IV решава да отстрани и другия проблем по границите си – българите. Армията му е разбита, а Аспарух взема съдбовно решение – да измести центъра на държавата си южно от Дунав и завинаги да свърже съдбата на народа си с тази, смея да твърдя, най-красива земя на света. Но какво заварва тук? Славяни със сигурност, но далеч не само те. Всички по-големи градове са доминирани от пред-славянското население на провинциите Тракия и Мизия – траки и гърци. Има също така готи, а в Родопите и Странджа живеят потомци на келтите, дошли тук през III век пр. Хр. Славяните, вероятно, съставляват значителна част от населението преди идването на Аспарух, но особено след българското заселване, техния етнически елемент определено не е доминиращ в новата държава, която бързо се превръща в мулти-етническа, което й дава изключителни способности за адаптиране в сложната политическа обстановка в региона. Този мултикултурализъм ще спомогне и за лесното присъединяване на земите на днешна Румъния и източна Унгария по времето на Крум.

5. Славяните и българската средновековна армия

Slav-Warriors

Митът: Славяните са неделима част от българската армия след създаване на българската държава.

Истината: До времето на Омуртаг, който извършва цялостна военно-административна реформа (140 години след създаването на България), славяните са се считали като временен, наемнически или съюзнически компонент от армията и в действителност участват доста спорадично във военните действия. През по-голямата част от времето, българите сами водят своите битки, а славяните са викани само като помощни войски в някои по-особени ситуации. Нещо повече, голяма част от славянските племена в днешна Сърбия, Македония и Хърватска са разглеждани като врагове на България, както е засвидетелствано в надпис от времето на Омуртаг.

6. Кирил и Методи са създали азбуката специално за българите

Митът: Според популярният мит, Светите Братя разработват „славянската” писменост специално за българите.

Истината: Солунските братя били изключително ценни духовни лица и агенти (в най-положителния възможен смисъл на думата) на Византия, натоварени с поредица от дипломатически и културни мисии в полза на ромейската държава. Една от тези мисии е свързана с покръстването на Великоморавия и привличането на тази могъща, централноевропейска държава в сферата на влияние на Византия. За целта, братята разработват писмена система, популярна днес като глаголица, която е изключително предназначена за западно-славянските езици, като например чешкия, словенския и хърватския. Когато мисията се проваля и Св. Седмочисленици идват в България, глаголицата бързо се доказва като неефективна за езика, говорен от хората тук. За целта, в Преславската школа се разработва нова писменост, комбинирайки добре познатата на местното население гръцка азбука с определени букви от латиницата и доизмисляйки нови символи за онези звуци, които отсъствали в двете класически, християнски писмени системи – носовки, „ж”, „щ” и т.н. Друг възможен модел, е коптската писменост, добре позната на тогавашните книжовници. Именно тази кирилица е азбуката, която ние ползваме днес. Глаголицата била възприета от хърватите, вероятно по времето на Борис I или Симеон I и останала в активна употреба там и в Босна до края на Средновековието.

7. „Битката на века“ при Ахелой

image00001

Митът: Според налагания десетилетия наред от официалната ни историография мит, размерът на двете армии при Ахелой бил по ок. 60 000 всяка.

Истината: В действителност, ние не знаем колко големи са били армиите. Причината за това е, че съчинението, използвано от нашите историци като извор, всъщност описва друга битка (Тара ра раааам). Текстът на ал Масуди се отнася до сражение, водено през 932 или 934 г., в което съюз от различни степни народи, сред които водещи са печенегите и маджарите, разгромява византийско-българска войска в битката при Уаландр. При Ахелой, Симеон вероятно разполага с около 15 000 войници (редовната българска армия), срещу която се изправят около 20 000 византийци, командвани от Лъв Фока. Дори при това положение, битката при Ахелой остава едно от най-мащабните сражения в Европа за цялото Ранно Средновековие. С други думи – не се бойте, нищо че не са били 120 000, пак е мащабно!

8. Хилядите ослепени войници на Самуил

_thumb

Митът: При Ключ, Василий II ослепява 15 000 български войници.

Истината: При Ключ Василий II действително извършва един от най-жестоките актове на насилие в нашата история, ослепявайки пленените след битката български войници. Само че те не са били 15 000, а около 1 500 – 2 000. Причините за това са две. Първата е, че Самуил не разполага с 15 000 войници, а с не повече от 9 000. Втората причина е, че византийците пленяват ок. 20% от цялата българска армия, докато останалите бойци се изтеглят или към Струмица или заемат височините югозападно от Ключ и се обединяват около Гаврил Радомир. В последствие именно тези сили разбиват и ликвидират солунския отряд на Теофилакт Вотаниат. Заради тази им дързост, изпадналия в ярост Василий заповядва живота на един от най-близките му приятели да бъде откупен с очите на всички пленени български войници. Нека не бъркаме броя на армията с тежестта на това изстъпление, нито с ефекта, който ослепяването на над 1 500 души има върху българския народ. През онази епоха, в която родовете са големи и сплотени, ослепяването на един войник е трагедия за най-малко десет души – негови преки кръвни роднини и близки.

9. Битката при Адрианопол/Одрин

hqdefault

Митът: Според масово наложената представа, цар Калоян (който всъщност бил крал и се казвал Йоан и би следвало да е Йоан II Асен- бел.авт.) повел 40 000 армия и 14 000 кумани срещу кръстоносците, които притиснали последните остатъци от византийската аристокрация в Тракия и обсаждали Одрин. Калоян (който, според мита, има числено предимство от ок. 12:1) се скрива и примамва рицарите да го нападнат (!?), след което ги разгромява.

Истината: В действителност, няма и петнадесет години по-рано, братът на Йоаница (Кало-Йоан {Хубавият Йоан}) – Йоан Асен I събира не повече от 2-3000 души (виж Англов, П. – Българска военна история през Средновековието X-XV век), от които половината са кумански наемници. През 1204 г., българският цар едва ли е можел да си позволи да поддържа полева армия от над 5 000, значителна част от които вероятно са кумански наемници (ок. 1/3). Бедата е там, че армията на Балдуин Фландърски е също толкова голяма. В открито сражение срещу „цвета на Европа“, Калоян знае, че няма голям шанс. Именно за това минава в засада и изпраща куманите да тормозят рицарите. Латините клъвват и са разбити. Армията на Калоян обаче е толкова ограничена по размер, че той нито преследва рицарите, нито успява да заеме Одрин. Четири години по-късно, в открито сражение, сходната по размер армия на Борил е тотално надиграна от силите на Анри Фландърски в открито сражение при Пловдив.
Победата на Калоян е всъщност доста по-значима и демонстрира изключителните му тактически умения, отколкото се предполага на базата на митологизираната версия, базирана на безкритичното четене на Жофроа дьо Вилардуен.

10. Ордите на Борил при Филипопол (1208г.)

Митът: При Филипопол 36 000-на българска армия, начело с Борил е разбита от 2 000 рицари и техните пажове.

Истината: В поредната криворазбрана битка, числеността на българската армия се основава на елементарно подхождане към изворите. В действителност, армията на Борил наброява между 3 600 и 4 000 души. Значителна част от тях отстъпват по снаряжение на рицарската армия и логично, в открито сражение, губят.

11. Средновековният ни флот

1280px-greekfire-madridskylitzes1

Митът: Средновековна България не е имала флот.

Истината: Българите са разполагали с речен флот още по времето на Аспарух, с който и са прехвърлили Дунав през 681, че и преди това. В последствие Крум използва малки съдове в хода на своите кампании срещу черноморските крепости, а Омуртаг използва речния флот срещу славянските племена по течението на реките Дунав, Сава и Тиса. През Второто българско царство, Йоан Асен II изгражда значителен флот за войната с Латинската империя, а в последствие Добруджанското деспотство използва своя силен флот за да победи не кой да е, а втората морска сила в тогавашното Средиземноморие – Генуа.

12. Евреите са виновни за падането на България под османска власт

Митът: Евреите предават България и отварят вратите на крепостите за османците.

Истината: Падането на България под османска власт е сложен процес, повлиян от вътрешни, външни и дори случайни фактори. Първо е чумата и спада на населението с около 40-50%. Следват поредица климатични сътресения, социални брожения (следствие от преживените болести, лоши реколти и т.н.), разпадането на централната власт и поделянето на държавата на части. Често се подценява и колко силни всъщност са османците, колко големи са армиите им и колко качествени са пълководците, които ги водят. Да не забравяме и за големия брой местни велможи, които доброволно минават на османска страна като Крали Марко, например. Всъщност, по нашите земи се заселва голям брой евреи след падането на България под османска власт, привлечени от религиозната свобода и възможността за свободна търговия.

13. България пада под османска власт в 1396 г.

75464266_582797012463877_7092109170366742528_n

Йоан Страцимир, портрет от XIX

Митът: Според блуждаещата все още историографска практика се приема, че второто Българско царство е ликвидирано от османците след битката при Никопол, през 1396 г.

Истината: Според скорошно проучване на двама български историци – Пламен Павлов и Иван Тютюнджиев, в действителност Видинското царство продължава да съществува до 1418 г. или до 1421 г. Това отрежда на последния български владетел Константин II Асен важно място в историята на Балканите от първата четвърт на XV-ти век – роля, която до сега е била пренебрегвана от собствената ни историография.

14. България е била под „Робство“

Митът: Пет века българите са били под турско Робство (главното Р е нарочно)

Истината: През 1395г., с падането на Никопол, османците завладяват Търновското царство, през 1418 или 1420г., е ликвидирана и на Видинската държава. С това, на Второто Българско царство се слага край и започва османският период от българската история. Но Робство ли е правилния термин за този петвековен отрязък? Българите в Османската империя са били по-ниска категория население бидейки християни в мюсюлманска държава, НО, това не ги прави автоматично роби. Противно на ясно изразения робски статут, който наблюдаваме в плантациите на Америките по същото време, българите са имали право на собственост, на икономическа инициатива, плащали са данъци, имали са право да получават обучение, а не малка част от тях са се ползвали с определени административни и икономически привилегии, включително и правото за носене на оръжие. Терминът Робство е въведен през Възраждането от онези кръгове от българския народ, които разбират необходимостта от политическа независимост. Тези Възрожденци, както ги наричаме днес, осъзнават простата истина, че българите, като цяло, не са достатъчно мотивирани да потърсят свободата си. Ето защо, в характерната за епохата романтична реторика, нашите будители използват силния изказ като средство за подбуждане и пробуждане на населението, а публицистите ни се стремят да създават остри статии в емигрантския печат в полза на каузата за свобода и независимост. Поредицата перипетии и общата национална неудовлетвореност след 1878 г., водят до продължаването на този термин като актуален в политическия и социален език на епохата, особено с оглед съдбата на Македония. Националните Катастрофи заменят турското със сръбско и гръцко „робство“, а днес обичаме да говорим и за съветско такова. Въобще, вместо да скъсаме оковите, ние допълнително затягаме нови пранги около себе си. В крайна сметка, Османска власт или владичество са далеч по-правилен начин за описване на периода. А иначе, всеки човек, който иска да възприема предците си, като оковани, пречупени вещи, без право на воля и глас – нека. Поробете предците си така, както османците не успяха…

15. Кръвният данък е обезкървил българския народ

3984e665abd24d849edf082b607df890

Митът: Събирането на кръвния данък е обезкървило народа ни и е довело до колапс на раждаемостта и естествения приръст.

Истината: Девширме-то или Кръвният данък, е административен механизъм за попълване на редовната османска армия, въведен в края на XIV век от първия велик везир на Османския султанат – Карахалил Чандърлъ паша. Редовните вземания на християнски младежи започват от края на управлението на Мехемед I (1420 г.) и продължават до около 1630 г., когато корпусът започва да се попълва на базата, почти изцяло, на мюсюлмани, постъпващи в Оджака с връзки. Вземания на християни съществуват, но са спорадични, като за последен път, 100 деца от Балканите са събрани през 1703 г., след което данъкът е отменен. През 1826 г., еничарският корпус е физически ликвидиран по заповед на Махмуд II. Когато това става, в него няма нито един боец, взет от българско семейство. Около Кръвният данък има три мита – първо в обема на събираните деца, второ – в тяхната възраст и трето – в честотата на взиманията. Има и още един важен момент, който често не се споменава в дебатите по темата – деца не се взимат само от българските земи, а също така от Босна, Албания, Сърбия и Гърция. Наборите се правели по веднъж на 5-7 години, като всеки от тях включвал между 3 и 6,000 деца общо, събирани на групи от по 100-150 по санджаци. Веднъж събрали деца от определена област, властите не повтарят взимането при следващ набор. Т.е. Ако през 1450г., например, от Мизия са събирани деца, при следващия набор (1455-7г.), отрядите за набиране не ходят в Мизия. Т.е. Между два набора от една и съща област минават поне 10-14 години, а е възможно да се натрупат повече. Това се прави с цел да не се обезкърви населението, да се запази процента на данъкоплатците (християните плащат повече данъци) и да се гарантира, че при следващ набор ще има изобилие от момчета, сред които да се избира по строгите регулации – ръст, тегло, физически качества, красота, ум, определени социални ограничения (сираци, единствени синове и т.н.). При всяко положение, не повече от 1/5 от всички вземани деца в корпуса са били българчета. Дори да приемем че средно на година империята е събирала по 1,000 деца (което е завишено), имаме 200 българчета (максимум) на година или около 40,000 за целия период на активно набиране. Същи брой деца загиват сега, всяка година, при ПТП в България. Около 150,000 българи умират само за 6 години между 1912 и 1918 г. Въпреки това, не тези неща, както знаем, обезкървяват народа ни. Проблемът с българите в османската империя, що се касае до демографията, са няколкото изселнически вълни през XVIII и XIX век, в рамките на които между 1 и 2 милиона българи напускат нашите земи за да се заселят в Банат, Бесарабия и Украйна. След време част от тези хора се завръщат обратно по родните си земи, но мнозина остават и потомците им или се сливат с местното население, или запазват самосъзнанието си и до днес. Въпреки това, в рамките на тези 500 години, населението на българските земи се увеличава между два или три пъти (от 1-1,8 милиона през 1400 г. до около 4 милиона през 1878 г.). За сравнение, със същия процент се увеличава и населението на Франция , което през 1400 г. е около 16,6 милиона, а през 1876г. е 38 милиона. Нашите учени често обичат да се позовават на Англия, която от 2,5 милиона през 1400 г. нараства на 31 милиона през 1871-ва, но не се отчита, че до 1801 г., населението на Острова е едва 10 милиона, след което се увеличава тройно за 70 години поради редица причини. Подобни сравнения са некоректни и от гледна точка на териториалния размер на страните в Западна Европа, факта че са колониални империи, както и значителните социални и икономически свободи на местното население, което, все пак, обитава своя собствена държава. Но дори и така, съпоставено с държава, с размерите на България, съотношението се запазва. Нидерландия (или нейните територии, тъй като тя не съществува през XIVв.) има население от 800,000 през 1400 г. През 1850 г., то е около 3 милиона. Ясните примери показват, че въпреки всички социални, политически и икономически негативи, българското население успява да нараства (сравнително добре предвид обстоятелствата) в рамките на чужда държава, която го третира като основен източник на значителен брой данъчни постъпления.

16. Децата, взети по девширме забравяли род и родина

Митът: Кръвният данък, събиран ежегодно в продължение на около 400 години откъсвал от семействата им деца на възраст 3-8 години, които били промивани от дервишите, забравяли езика, семейството и произхода си и след това се връщали да колят и изнасилват майките и сестрите си.

Истината:Кръвният данък, събиран в продължение на ок. 250 години откъсвал от семействата им деца на възраст 10-12 години. Тези деца действително преживявали травма, сравнима по своята тежест само със страданието на родителите им. Въпреки това, на тази възраст момчетата имали напълно ясно съзнание кои са, кое е семейството им и какъв е етническия им произход. Доказателство за това са редица факти, изнесени впрочем и от покойния проф. Б. Димитров, за еничари, които изпращат заплатите си обратно на своите семейства, както за такива, които след смъртта на родителите си се връщат по родните си места за да участват в разпределение на наследството – тези неща са засвидетелствани в архивните единици, съхранявани в Народна библиотека.

17. Кольо Фичето е поправил Нотр Дам дьо Пари

Митът:

clipboard01 (1)

Текстът е оригинал от Фейсбук

Истината: Гениалният майстор никога не е ходил във Франция. Истината е, че Кольо Фичето е имал толкова много работа за вършене, че време не му е останало да попътува зад граница и да спаси архитектурното наследство на Европа. За сметка на това е успял да създаде богато българско архитектурно наследство, което е задължително да обиколите и разгледате.

18. Българските възрожденци били русофили

mg_1387

Митът: Според наложената от Соца представа, всичките ни възрожденци били на принципа „кат Русия няма втора…“

Истината: По-голямата част от възрожденците ни били русофоби или най-малкото скептични към „Дядо Иван“. Дори любимият на партизаните Ботев имал доста рязко и негативно отношение към Русия, която за него била олицетворение на назадничавостта и деспотизма. Русофили били единствено онези представители на Добродетелната дружина и Одеското настоятелство, които получавали директни субсидии от Славянските комитети в Русия и правителството. Отношението на възрожденците ни към Русия ясно проличава в годините след Освобождението, особено при управлението на Ст. Стамболов както и около подготовката на Съединението и борбата с превратаджиите, вдигнали мерника на Ал. Батенберг.

19. Подарената свобода

Митът: Русия ни подарява свободата

Истината: 15-20,000 българи умират в хода на Освободителната война. Около 50,000 участват дейно в хода на бойните действия, било с оръжие в ръка или като помощни части, снабдители, преводачи, планински водачи и т.н. Само Опълченците са над 12,000. Година по-рано, в хода на Априлското въстание, над 30,000 българи са избити.

20. България отпуска заем на Франция

Митът: България отпуска заем на Франция в размер на 145 000 000 златни франка със срок за погасяване от 60 годни през 1907г.

42249266_349512562458991_8138936143719694336_o

Цитираният в мита документ

Истината: В действителност, този мит се корени единствено на неграмотността на своя творец – гражданинът Петър Петров. Господин Петров, уповавайки се на финансовата си неграмотност, решава, че ценните книжа, с които България всъщност гарантира пред Франция сключения заем и взетите от София пари, са всъщност доказателство за огромния финансов капацитет на страната ни. В реалния свят, Франция е най-големия заемодател в тогавашна Европа, а хазната и банките й се пръскат по шевовете с пари. България тегли заема с цел погасяване на предишни вземания и превъоръжаване на армията. Оръжията, закупени чрез този заем, в последствие ще послужат през двете Балкански войни.

21. Победена държава, непобедена армия

Митът: След освобождението, българската армия не е губила сражения.

Истината: Първото голямо поражение (българите са победени от сърбите при Брезник през 1885 г.) на българската армия идва през декември, 1912г., когато при Чаталджа оманците успяват да разбият нашето настъпление и да принудят Първа и Трета армии да се окопаят на позиция. В последствие, през Междусъюзническата война, гърците и сърбите записват поредица от победи, макар и не колосални по мащаб срещу отслабената, уморена и деморализирана българска армия. В хода на Първата Световна война, БА е побеждавана в локални боеве от Антантата в Македония, а в последствие и победена при Добро поле.

22. Малцинствата и войните за национално обединение

clipboard01-2.jpg

Грамота за връчване на орден за храброст на старши подофицер Юрдан Куловолу, който е етнически циганин, но офицер от българската армия, родом от Сливен

Грамота за връчване на орден за храброст на старши подофицер Юрдан Куловолу, който е етнически циганин, но офицер от българската армия, родом от Сливен

Митът: Малцинствата не играят роля в борбите за национално обединение

Истината: Всички етноси в състава на българската нация са допринесли за борбите за национално обединение. Евреите са първия етнос, различен от българския, който се включва по-масово в освободителната борба по време на Руско-турската война от 1877-78г. По време на Сръбско-българската война, в българската армия се сражават турци, евреи, арменци и цигани (съжалявам, но ром е вид алкохол – б.а.). Същите етноси участват рамо до рамо с българите във всички останали войни в периода 1912-1945 г., и дават своите свидни жертви в името на България. Етническата картина се допълва и от религиозната среда – в Царство България, клетвите пред Бог, цар и Отечество са се полагали в името на Бог, Аллах или Йехова, в зависимост от съответното вероизповедание на войниците.

23. „Дръзки“ и „Хамидие“

61042559

Митът: Миноносецът „Дръзки“ потапя крайцера „Хамидие“

Истината: Проблемът тук е чисто технически и се свързва с не достатъчно ясното обяснение на термина „торпилира“, който се използва често, но не винаги се разбира правилно. В действителност, българският кораб, верен на името си, действително успява да порази значително по-големия османски съд и пробива гигантска дупка в палубата му. „Хамидие“ обаче не потъва, а благодарение на спокойното море се изтегля към Босфора, където е ремонтиран и изпратен да се сражава срещу гръцкия флот в Егейско море.

24. През 1916 г., когато се срещат с руските войски в Добруджа, българите отишли да прегърнат братушките

maxresdefault

Български конници прегръщат вражески войници в Добруджа

Митът: Тази трогателна история може да бъде чута в разказите на индоктринираното поколение от пенсионери, които още милеят за „Байтошово време“

Истината: В действителност, българските саби са тези, които раздават топли прегръдки на руснаците. Бих могъл да продължа, но ще оставя химна на 15-ти пехотен Ломски полк да говори вместо мен:

„А що ли търсят в наший край,
Нима туй русин ли не знай?
Пред Лажец те на явна сеч
да паднат вси под наший меч“

Ще добавя само, че българите „прегръщат“ на нож руските войски не само в Добруджа, но и на Македонския фронт, където близо 100 000 руски войници се сражават срещу българи, австрийци и германци.

25. „Клането“ при Дойран

Митът: Българите разбиват грамадна английска армия, убивайки над 70,000 души срещу само 500 убити наши. Най-голямото поражение в историята на Англия.

Истината: В битката, прославила ген. Владимир Вазов, Съюзниците губят 7,000 убити и ранени, а българите – 2,500. Англия е понасяла далеч по-големи поражения в историята си от това.

26. Свалете знамената, минава героят от Дойран

Митът: Великобритания оказва уникални почести на ген. Вазов заради победата му при Дойран.

Истината: Генерал Владимир Вазов действително получава почест със сваляне на знамена, както е по протокол, но този жест се полага на представителите на още 11 военни делегации, присъствали на церемонията заедно с българите. Това, разбира се, не означава, че ген. Вазов не е бил уважаван противник от гледна точка на англичаните.

27. „Винаги с Германия, никога против Русия“

Митът: Според митологемата, това била политическата формула, дефинирана от цар Борис III пред фон Рибентроп

Истината: Цар Борис III никога не е казвал подобно нещо на фон Рибентроп. Няма и как да го е казал – сам той е бил срещу руснаците на Македонския фронт и на Добруджанския по време на Първата Световна война. Фразата е измислена от акад. Георги Марков в контекста на кариерното му развитие в рамките на Народна Република България.

28. Съдбата на Тракия и Македония

2725_25_01_14_6_33_43

Митът: Хитлер присъединява Тракия и Македония към България

Истината: След като завладява Гърция и Югославия, с цел освобождаване на дивизии, нужни на Източния фронт, Хитлер предава съответните територии за временно администриране от страна на българските власти. Тяхната съдба е трябвало да се реши след евентуалния край на войната, но в рамките на самия конфликт, тези зони не са се считали за интегрирани в българските земи, без значение от подхода, избран от тогавашната българска администрация. Именно това е и причината германците безпрепятствено да заловят и изселят към концентрационните лагери над 11 000 евреи от Македония и Тракия, които българските власти не е имало как да спасят.

29. Сталин – спасителят на България

download

Митът: Й.В.Дж. Сталин положил всички грижи да запази България от алчните посегателства на злия българомразец Чърчил.

Истината: През 1941-44 г., Сталин прави неколкократни опити да привлече Турция в Антихитлериската коалиция, обещавайки й…Югоизточна България с Бургас. Както казва на британските представители през 1941 г., „На България й стига и едно пристанище – Варна“. Отделно след войната, Сталин оказва натиск за незабавно връщане на Македония и Беломорието на Югославия и Гърция, които СССР ухажва интензивно между 1945 и 1948 г. Едва след като изпуска Гърция и Югославия и се скарва със Съюзниците, Вожда защитава териториалната цялост на България, която остава единствения съветски сателит южно от р. Дунав.

30. Бумът на социалистическите бебета

Митът: По #Байтошововреме, България изживява бум на раждаемостта

Истината:

clipboard01-1

По #Байтошововреме, както е видно от таблицата с данни на НСИ, България отбелязва непрекъснат спад в раждаемостта на населението, който се дължи на унищожаването на селищата в хода на индустриализацията и изкуственото разместване на населението на страната, практикувано от БКП. В действителност, пикът на населението, отбелязан през 1980 г., се дължи на положителните тенденции от времето на Третото Българско царство. Както е видно, броят на абортите се увеличава до чудовищни пропорции, а всеки сам, на база собствения си род, може да види как докато в поколението, родено през 20-те и 30-те години обикновено има средно по 3-4 деца, този брой намалява до 1-2 през 60-те и 70-те години. Макар емиграцията след 1990 г. сериозно да ускорява процеса по изчезване на нацията, не може да има никакво съмнение, че неговите корени трябва да се търсят в периода 1950-1960 г.