Етикети

, , , , ,


Търговията с оръжие е един от най-успешните методи за експорт, познати на човечеството. И ако до 1500г. мечове, копия и лъкове може да си произведе всеки – от аборигените до рицарите във Франция, „изобретяването“ на пушката от европейците завинаги променя правилата на играта.  Слагам кавички, защото за всички вече е ясно, че китайците са измислили огнестрелните оръжия, векове преди европейците дори да подозират за бойната употреба на барута. Но също така е факт, че европейците  са тези, които изобретяват съвременната стойност и значение на огнестрелните оръжия. След като виждат от първа ръка на какво са способни „димящите пръчки“, народите на южна Азия и Африка бързат да си закупят свои собствени арсенали от щедрите европейски търговци. Разбира се, пазара на оръжия бързо става привлекателен за доста държави и след като португалците наливат основите, холандци, испанци, италианци, англичани, французи, османци и руснаци бързо се включват в надпреварата. Постепенно, някои извън-европейски държави развиват собствено производство (напр. Моголите в Индия и династията Минг в Китай) и започват да се конкурират с нашите съконтиненталци. Колкото по-мощни стават оръжията, толкова повече струват. С напредването на 19ти век търговията с оръжие става все по-скъпа и големите континентални сили започват да се надпреварват  търговията с оръжие. С развитието на либерализма в икономиката, частни компании като „Круп“, „Колт“ и т.н. започват да продават с благословията на своите държави-покровителки. Създаването на новите национални държави в Източна Европа и отслабването на Османската Империя предлага щедри възможности за военни поръчки, последвани от бума по време на Голямата война (1914-1919г.). След края на ПСВ, САЩ също активно се включват в играта с оръжейно снабдяване. ВСВ внася нов ред в нещата – Германия излиза извън играта, а САЩ и СССР се превръщат в основни производители на оръжие от А до Я. След 1970г., монопола на двете суперсили се пропуква в следствие на стабилизирането на Англия и Франция и възмогването на Китай. Днес към тези страни можем да добавим Германия,Иран, Индия, Северна Корея и Бразилия, които постепенно изграждат своята военна индустрия в зависимост от конкретните външно- и вътрешно-политически специфики. Създаването на ядрения клуб е само част от голямата игра за контрол над оръжейния пазар и представлява само върха на айсберга. Тези, които произвеждат големите бомби ще се стремят да произвеждат и пушките и останалите оръжия и да ограничават останалите от този доходоносен бизнес.

Според мнозина войните в Афганистан и Ирак и последвалата Арабска пролет послужиха за преразпределение на нефтения пазар и трафика на наркотици…но дали е само това? Нека погледнем една таблица (виж прикачения към статията pdf.)

Както е видно, протестите и интервенциите засегнаха основните купувачи на оръжие от страните-производителки. Тези, които не бяха обхванати от протести започнаха да харчат луди пари за стабилизиране и засилване на военната си мощ (напр. Саудитска Арабия и ОАЕ). И така, страните, които в състояние на световна рецесия регистрираха най-висока покупателна способност заради наличието на нефт, се превърнаха, по един или друг начин, в основните купувачи на оръжие от големите държави. Един бегъл поглед върху графата „доставчици на оръжие“ ясно ви показва в коя държава от Близкия Изток кои лобита са замесени и защо в някои държави САЩ настоява за незабавно решаване на проблемите, а в други – Русия и Китай. Оръжейния интерес ни помага да си обясним непоклатимата позиция на Русия и Китай по отношение на Сирия, както и бързата интервенция на САЩ в Египет.* Данните, приведени тук, са най-общи, без да претендират за пълна изчерпателност или абсолютна коректност, но дават една обща представа за състоянието на нещата. факт е, че размириците доста промениха картината, но данните от тези промени тепърва ще видят бял свят. Таблицата е изготвена през 2011г.

Великите сили никога не са проявявали състрадание или съжаление за смъртта на хора от други народи, нито им е пукало при коя фракция отиват пушките, стига да се харчат. В състояние на икономическа криза, търговията с оръжие към най-конфликтната зона на планетата е рог на изобилието за разклатените икономики на Великите сили. Тази търговия е източник на приходи, заради която всяка от посочените страни доставчици е готова да играе докрай безскрупулната игра, в която живота на обикновените хора се оценява на броя куршуми, с които е отнет…

_________________________________________

Таблицата:

Военен потенциал в Близкия изток

* Данните са събрани от свободни източници в Интернет и вероятно не са достатъчно точни. Въпреки това дават относителна идея за мащабите на военните бюджети и основните доставчици на оръжие в региона. Таблицата е изготвена през 2011г.

Advertisements