Етикети

, ,


Военната мощ на всяка страна преминава през периоди на възход и падение, които се редуват в определена последователност, която се основава на поредица от социални, икономически и политически фактори. Този процес на възход и падение може да се дефинира като военна еволюция. Понякога, обаче, военната мощ на държавите преминава през радикални периоди на засилване или отслабване, които пасват в еволюционния модел, но рязко се отличават от нормалния ход на нещата. Тези периоди могат да се характеризират като „революция” (когато мощта на страната бележи язък възход) и „деволюция” (когато страната преминава през рязък спад на военната мощ).

Едва ли има човек с нормални ментални функции, който да не забелязва, че България преминава през период на деволюция. Военната мощ на страната ни бележи постоянен регрес през последните двадесет и две години, характеризиращ се с ограничаване на личния състав, спад в нивото на техниката, подготовката на кадрите, бюджетното финансиране, подновяването на висшия военен ешелон и т.н. Спорадичните мисии в чужбина, макар и изпълнени учудващо добре предвид материалната база, само подчертаха недостатъците на цялостната система. Но нека не бъдем голословни. Ето малко общи данни. Преди 1989г. България разполага с осмия по големина аеро флот в света, а 150 000-та редовна армия отстъпва само на съветската в рамките на ОВД, което на практика ни поставя веднага след ядрените сили в цялостен световен мащаб. С настъпването на Промените, числеността и качеството на въоръжените ни сили рязко намаляват. Към момента, по неофициални данни, от 33 000-та българска армия, едва около 5 000 могат да бъдат въоръжени адекватно и то само до толкова, че да покрият минимума на НАТО-вските стандарти. Същевременно, ВВС са в изключителни сложно положение, преди покупката на най-съвременното, 5-то поколение изтребители. Сделката за тях тепърва предстои и в случай на поредния нагласен и проведен на две на три търг, България може да се окаже безнадеждно изостанала в тази първостепенна сфера на военното дело. Ключово значение има и новата НАТО-вска инициатива за противоракетен щит, чийто първи етап вече се реализира в Турция, Румъния, Италия, Испания и Швеция. Следващият етап предполага и нашето активно участие и от съответното правителство ще се изисква да прояви здрав разум и експертен поглед, така че да се договорят най-изгодните за страната ни условия. Същевременно, повече съмнителни покупки, като прословутите белгийски бойни кораби трябва да се сведат до нула, тъй като ограничените ресурси на страната ни би следвало да се изразходват след внимателна и прецизна оценка, а не след хвърляне на боб от страна на Министерство на Отбраната, както се случи при предишното правителство.

България спешно се нуждае от стабилизиране на военната си „мощ”, за да се прекъсне пагубния регрес, който настъпи след 1990г. Пределно ясно е, че за да се изгради военната сила на една страна, първо трябва да се стабилизира икономиката й, но това не означава, че с по-ограничени средства не би могло да се провежда една разумна политика, която, ако не да пребори, то поне да ограничи негативните ефекти от разклатената икономика. Това се случва чрез задаване на стратегически приоритети от страна на военното командване и неговите политически началници. Нормално е без финансовата и материална подкрепа на СССР да съкратим армията си и да ограничим мащаба на военната техника. Но това трябваше да се случи в разумни граници и чрез постепенни съкращения.

Това, от което България наистина има нужда, е компактна, но добре оборудвана, платена и мотивирана армия, в която всеки служещ си знае мястото и е доволен от него. Казано по-конкретно, България има нужда от умален модел на американската армия. Стабилни и адекватни ВВС, без да се прекалява с бройката. Добра брегова охрана от практични бойни кораби, без да се търси грандомания в тонажа и най-вече мотивирана и отлично обучена професионална армия, която в добавка може да бъде подкрепена от национален резерв и/или някаква форма на национална гвардия. Не е проблем редовната ни армия да е 33 000, но нека всеки един от тях да е идеално обучен, отлично платен и съоръжен по най-високите стандарти.

Ще си позволя да завърша с обобщен цитат на думите на полк. д.в.н. Димитър Недялков, споделени по време на негова лекция в рамките на Клуб „Военна История“ – „Само държава, която ясно съзнава стратегическите си цели и има дългосрочна концепция за тяхното разрешаване, може да създаде адекватна военна мощ, която да гарантира суверенитета на страната.“

Advertisements